Зеленият преход и как той да бъде справедлив за работещите в сектор „Земеделие“, какви са начините да се пазят природните ресурси от рисковете от климатичните промени. Тези и други акценти бяха обсъдени в рамките на форума „Справедлив ли е зеленият преход към работещите в сектор Земеделие. Синдикатите настояват: Мисли зелено – действай умно – Хората го заслужават!“, организиран от Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ и Фондация Фридрих Еберт България.
Базовата индустрия е селското стопанство, което е свързано с природните ресурси и трябва да сме наясно какво имаме, каза председателят на ФНСЗ Валентина Васильонова в началото на събитието, което се проведе днес, 15 юни в сградата на КНСБ. Тя посочи, че селското стопанство е отрасълът, който поддържа живи регионите и дава възможност за задържане на хората.
Калина Дренска от Фондация Фридрих Еберт подчерта, че чрез форума се отправя апел към отговорните институции да бъдат ангажирани с темата, тъй като климатичните промени не чакат да видят кой ще е министър-председател.
Още с обявяването на Европейската зелена сделка ни беше представена стратегията „от фермата до трапезата“ с над 25 инициативи, които трябваше да бъдат изпълнени, както и стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., посочи и вицепрезидентът на конфедерацията Огнян Атанасов. От думите му стана ясно, че общата селскостопанска политика трябваше да бъде до известна степен подчинена на справянето с климатичните промени.“ КСНБ настояваше да бъде изготвен национален план за справедлив преход, при който всички инициативи в отделните сектори да бъдат погледнати в съвкупност и да бъдат определени предизвикателствата, за да посочи някой как намаляване на пестицидите с 50 % и торовете с 20 на сто ще се отрази на производителността и заетостта“, заяви още Атанасов. Не само в България, но и в Европа селскостопанският сектор се оказа първият, който реагира на всички тези неща, които се опитваха да ни бъдат наложени през Европейската зелена сделка, стана ясно от думите му. Според вицепрезидента на конфедерацията е нужно да има стимули за повишаване на възнагражденията за селскостопанските работници.
Продоволствена сигурност, разрешаване на сериозните екологични проблеми, включително тези с изменение на климата, необходимост от устойчиви хранителни системи и къси вериги на доставка са част от предизвикателствата, свързани с промените в климата. Това посочи председателят на Селскостопанската академия проф. Виолета Божанова в рамките на своя презентация. Тя допълни още: „Със сигурност Зеленият преход не е само политика и „събиране на екологично мислещи хора, които правят политики“. Зеленият преход е неизбежен, защото толкова много са натрупаните проблеми и той е възможна алтернатива“, обясни проф. Божанова. Според нея в Източна България последствията от климатичните промени ще бъдат по-сериозни в сравнение с останалите части на страната.
Адаптацията на земеделския сектор към изменящия се климат бе тема на презентация на проф. Екатерина Бъчварова от Българската академия на науките. „При запазване на сегашните емисии се очертава значително затопляне и засушаване през юли у нас. При намаляване на емисиите ще има по-умерено затопляне без засушаване“, каза тя и допълни: „В случай на драстично намаляване на емисиите затоплянето ще бъде без засушаване. Диапазонът на температурните разлики в страната ни се стеснява. Наблюдава се известно прегрупиране, по-различно преразпределение, на най-горещите области. Вижда се, че Тракийската низина е всъщност най-потърпевша от повишението на температурите“, обясни проф. Бъчварова. „Ако не се намалят емисиите, около пет градуса повече ще са температурите към 2051 г. спрямо 2021 г., според моделите, на база на които се правят проекциите за влиянието на климатичните изменения. При другия сценарий – ако се намалят емисиите, разликата ще бъде 1,5 градуса спрямо 2021 г.“, допълни тя. По думите ѝ при намаляване на вредните емисии ще има и повече валежи.
Във форума участваха и зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов, представители на „Напоителни системи“ ЕАД, ЕФФАТ, на земеделския бизнес.
Работна група обследва възможността за разширяване на зоните, които са под защита от градушки, за да бъдат предпазени възможно най-много стопанства и площи от потенциални рискове, посочи Капитанов. Заместник-министърът посочи още, че климатичните предизвикателства не могат да бъдат покрити изцяло, но допълни, че министерството на земеделието и храните полага усилия за превантивни дейности. Правим анализ и скоро ще го обявим, стана ясно от думите му. Целта е да се планират дейностите в годините напред и да се види и тяхното бюджетно отражение, допълни Капитанов.
Земеделието е сектор, обхващащ голяма част от регионите, в които се извършва производство на различен тип продукти и касае немалко хора. Устойчивост и предсказуемост са двете много важни теми по отношение на бъдещото развитие на сектора, каза още Капитанов и допълни, че планирането на дейностите трябва да се случва в контекста на климатичните промени и тенденцията за затопляне. Пред присъстващите на форума той подчерта и задълбочаващата се нужда от повече вода за напояване, както и последствията от неблагоприятни природни явления, вследствие на които за даден земеделски производител може да се окаже невъзможно да продължи своята дейност. Работи и по темата за инструментариум, с който да се обезпечи покриването на загубите, стана ясно още по време на форума.
Във връзка със Зеления преход предстои анализ, като се очакват и новият дебат за Общата селскостопанска политика, и евентуално изискванията, които ще бъдат заложени за спазване от земеделските производители, обясни зам-министърът. От думите му стана ясно също, че има заложени стимули в програми за подпомагане и даване на възможност на млади земеделски стопани да работят по различни интервенции. Липсата на достатъчно работна сила е проблем не само в България, но и в целия Европейски съюз, каза още Капитанов.
