Конфедерацията на независимите синдикати в България отбеляза 35 години от учредяването си на 18 февруари с Юбилейна национална конференция „За сигурно бъдеще в зелените и дигитални промени“. Събитието се проведе в Зала 3 на НДК и събра над 400 делегати от цялата страна и председатели на основни членове на конфедерацията. Сред гостите и участниците бяха президентът на България Румен Радев, председателят на Народното събрание Наталия Киселова, вицепремиерът Томислав Дончев, вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров, министрите на образованието Красимир Вълчев и на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, председателят на комисията по труда и социалната политика в парламента Деница Сачева, Мария Елена Андре, директор на Бюрото за работнически дейности на МОТ (ACTRAV), председателят на УС на АИКБ Васил Велев, президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, народни представители, социални партньори и др.
„Днес празнуваме 35-ия си рожден ден! Какво ли не видяхме през тези 35 години – роди се демокрацията, минахме през хиперинфлацията, преживяхме болезнени икономически и социални реформи, падна визовия режим, европейската ни интеграция се сбъдна, пазарите се отвориха, но дойде финансовата криза, а след нея ни удари и пандемията от Ковид-19 и сега дистанционната работа е вече нещо обичайно. Какви динамични времена! И за капак – през последните години страната ни попадна в безпрецедентен политически хаос – седем поредни предсрочни парламентарни избори за период от четири години. Това е реалността, в която всички живяхме“, каза в словото си при откриването на конференцията президентът на КНСБ Пламен Димитров и подчерта: В тази нестабилна ситуация на постоянни смени на изпълнителна и законодателна власт, КНСБ остана силна и сплотена. Ние сме най-многобройната организация в страната и за пореден път доказахме, че сме конструктивен партньор и необходим коректив, който аргументирано и с постоянство отстоява правата на работещите в България.
Президентът на КНСБ очерта основните предизвикателства и приоритети за конфедерацията – повишаването на доходите, зелената сделка, изкуственият интелект, ефективната защита на правата. Той увери, че „КНСБ ще продължи да бъде синдикат, който е широко отворен към обществото и медиите, демократичен и свободен, изпълнен с енергия и подмладен, съхранил автентичните ценности на синдикализма. Това е нашата кауза и за нея ние ще работим неуморно днес и в идните години!“
КНСБ устоя на превратностите на времето и се утвърди като важен и ценен партньор в социално-икономическия живот на страната, посочи президентът Румен Радев, който отправи приветствие към участниците във форума. Той допълни: „КНСБ се превърна в еталон за експертност и откритост в социалния диалог, изключително важен за нашето общество. Високият авторитет на конфедерацията се дължи на всички вас, синдикалистите. На вашата сплотеност и твърдост в отстояване на правата на трудещите се в България“. Радев поздрави ръководството на конфедерацията за неговата смелост да „търси истината и да се бори за национално значими каузи“.
„За много от проблемите вие се оказахте прави, включително и за прехода към климатично-неутрална икономика, където много от рисковете в днешния ден вече са реалност. Искам да бъда правилно разбран. Въпросът не е в това дали желаем тази климатично-неутрална икономика и това зелено чисто бъдеще. Да, убеден съм, всички го желаем. Въпросът е в пътя, в скоростта и в начина, по който постигаме това бъдеще. Той да бъде извървян така, че хем да го постигнем, но и да не накърняваме социалния статус на работещите, както и да не губим конкурентоспособност“, каза още Румен Радев. В изказването си президентът открои и необходимостта от постигане на справедливост по отношение на правата на трудещите се в сложните процеси на трансформация.
Радев очерта и необходимостта от създаване на Национален космически център за управление на информацията. Според него реализирането на подобен проект ще допринесе за по-ефективно управление на националните ресурси. „Представете си един национален център за наблюдение, координация и управление, в който да постъпват регулярно, с възможно най-голяма честота, информация от Космоса, от безпилотни летателни апарати и всякакви наземни сензори. В него да работят постоянно на щат хора, които да обработват, съхраняват и развиват тази информация и с изкуствен интелект“, обясни държавният глава. Той подчерта, че всяко министерство може да има представител в този център и съответно да заявява и получава информация за нуждите на неговата работа. Според Радев подобен център би бил от полза и за бизнеса, обществените организации, както и за всеки гражданин.
Вече 35 години най-голямата синдикална организация достойно защитава правата на трудещите си, каза при откриването вицепрезидентът и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество Томислав Дончев. „В този период, особено в първите 20 години от него, беше извървян труден преход от една политическа система към друга, имаше драстични промени в икономиката – стопанска разруха от края на 90-те, приватизация, след това интеграция в Европейския съюз“, отбеляза Дончев. „Балансът между конкурентоспособност и права на трудещите се е всекидневно усилие. Крайното залитане в една или другата посока не е добре нито за трудещите се, нито за икономиката“, посочи още той.
Още по-важна става ролята на синдикатите сега при развитието на съвременните технологии, които променят с много бързи темпове пазара на труда, заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова. Въвеждането на изкуствения интелект може да замени частично или изцяло определени дейности на работещия човек и това може да доведе до катаклизъм в упражняването на конкретни професии, коментира Киселова. Тези хора трябва да се преквалифицират, отбеляза тя. Киселова счита, че в тази връзка е необходимо да се предприемат защитни механизми за адаптация и открои ролята на синдикатите в този процес. Тя увери, че 51-вото Народно събрание ще продължи да работи за приемането на законодателство, съобразено с европейските стандарти и да разчита на експертизата на синдикатите. Киселова посочи, че за парламента синдикатите са важен партньор при изработването на трудовите и социални правила.
Вицепремиерът Атанас Зафиров подчерта, че само там, където има силни синдикати, може да има силна държава. „Няма да е пресилено, ако кажа, че вашата организация е един от стълбовете на новата българска държава. Стълб на хората на труда, онези, които станаха най-големите жертви на безумията на т. нар. преход. КНСБ е връстник на демокрацията в България. За съжаление е връстник и на всички онези грешни решения, които и до днес ни тежат като котва и ни държат на дъното като най-бедната страна в Европейския съюз, каза Зафиров. „Като синдикат вие сте водили най-епичните битки срещу тези сбъркани политики. В това отношение държавата продължава да е огромен длъжник на българските синдикати, защото мисълта за хората минава през синдикалното движение“, посочи той. Според вицепремиера работата на конференцията и синдикатите е важна за България, защото „гласът за социална справедливост трябва да бъде чут“.
Със специални видеообръщения в конференцията участваха и Люк Триангъл, генерален секретар на МКП, Естер Линч, генерален секретар на ЕКП и Оливер Рьопке, президент на ЕИСК.
ДИСКУСИЯ НА ВИСОКО НИВО
Участие в дискусията на високо ниво „Изкуственият интелект в света на труда“ взеха Мария Елена Андре, директор на Бюрото за работнически дейности на МОТ (ACTRAV), както и Изабел Шьоман, заместник генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, която се включи дискусията чрез видео връзка.
Ключова реч изнесе Ивайло Калфин, изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.
Трябва да се прави разлика между използването на различни елементи на ИИ и въвеждането му на работното място, коментира той. По думите му използването на различни елементи е много по-широко. Калфин отбеляза, че изследванията на ИИ показват, че тази технология се прилага по различен начин в различните икономически сфери. Използването на ИИ е по-често в Западна и Северна Европа, както и в региони с високи доходи, каза още Калфин и допълни: Най-засегнати от ИИ са работни места, заети от висококвалифицирани работници, работещите от дома, повече жени и повече възрастни хора с повече опит. По думите му ИИ създава предизвикателства пред по-възрастните работни, на които се налага да се адаптират към новата технология. Калфин посочи, че работниците трябва да покажат желание, но и да имат създадени възможности от работодателя, за да се обучават съобразно развитието на ИИ. Като цяло използването на ИИ има положителен ефект и малко са работните места, които се унищожават, отбеляза Калфин.
„Изкуственият интелект не е просто поредната технологична революция – той е сила, която ще преобрази света така, както никоя друга преди него. Често чуваме сравнения с парната машина, електричеството, компютрите. Но това сравнение е погрешно. Тази революция няма нищо общо с предходните, защото изкуственият интелект няма просто да оптимизира или автоматизира“, изтъкна в началото на дискусията на високо ниво директорът на ИССИО и главен икономист на КНСБ Любослав Костов. По думите му последствията от развитието на ИИ все още изглеждат неясни. „И тук не става дума само за пазара на труда – а по принцип. Не знаем крайния мащаб, не знаем интензивността, не знаем параметрите. И знаем, че това, което идва, най-вероятно ще бъде неизмеримо с познатата ни математика“, допълни той.
„Всъщност, ако 20-ти век принадлежеше на физиката, то 21-ви век ще бъде векът на изкуствения интелект. Възможно е той да обори дори най-утвърдените ни разбирания за света – теориите на Айнщайн, на Стивън Хокинг. Но въпросът, който стои пред нас днес, е: какво означава това за работещите хора? Как ще се променят професиите? Как ще защитим правата на трудещите се в този бързо променящ се свят? Как ще съчетаем технологичния напредък със социалната справедливост?“, посочи още Любослав Костов. Пред присъстващите той каза също: „Трябва да инвестираме в развитието на ИИ, но и да създадем регулации, които да гарантират, че алгоритмичните системи за управление на хора се използват етично и прозрачно с участието на представители на работниците, с наше участие. В същото време, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс, по време на Мюнхенската конференция по сигурността само преди дни, предупреди, че прекомерните регулации могат да задушат иновациите в областта на ИИ. Той подчерта, че САЩ ще подкрепят технологии, свободни от идеологически пристрастия, и призова за баланс между сигурността и свободата.
Тези различни перспективи ни напомнят, че колективна Европа трябва да бъде силна и сплотена, насърчавайки колективното трудово договаряне, като инструмент за постигане на баланс между икономическите резултати и социалните дисбаланси. КТД може да служи като гъвкав механизъм, който да адаптира условията на труд в съответствие с технологичните промени, защитавайки правата на работещите и същевременно подкрепяйки иновациите. Важно е да отбележим, че с изкуствения интелект трябва да се внимава, както с ядрените оръжия“, предупреди Костов.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев посочи, че математиката ще става още по-важна в ерата на изкуствения интелект . Тя ще бъде важна за всички хора, защото възпитава най-ценните умения – концентрация, логическо мислене, абстрактна интелигентност. По думите му не всички деца ще се занимават с това, но ще бъде по-добре, ако учениците имат математически умения. Нашите ученици много добре владеят чужди езици, но виждаме изследванията, че сме назад по математика и природни науки, коментира още образователният министър. Сега се оказва, че парадигмата е различна и трябва да имаме повече знания по математика и природни науки, подчерта той. Трябва да имаме по-широка основа на учебните планове и програми и по-широка основа от умения, коментира също Вълчев.
Около 1 милиард лева са осигурени за следващите няколко години за адаптиране на работната сила към изискванията на бизнеса, заяви социалният министър Борислав Гуцанов. Той обясни, че средствата са предвидени по Програма за развитие на човешките ресурси, Плана за възстановяване и устойчивост и от държавния бюджет и целят предоставяне на възможности за обучения, квалификация и придобиване на нови умения, в т. ч. и дигитални. По думите на министъра повишаването на дигиталните умения е допълнителен инструмент, който е необходим при навлизането на изкуствения интелект.
Цифровизацията на пазара на труда и все по-широкото използване на ИИ е предпоставка за по-точно и коректно отчитане на работното време и резултатите от труда, което дава възможност на работниците и служителите да защитават по-добре правата си, да изискват по-адекватно заплащане, коментира още Гуцанов. По думите му това може да породи притеснения за по-голям и „точен до секунда“ контрол. Това налага адаптиране и развие на нормативната уредба, за да се осигури гъвкавост и сигурност на работещите и техните работодатели, включително по отношение на безопасните и здравословни условия на труд, отчитане на работното време и др., коментира министърът. Мнението му е човекът и неговите права трябва да останат в центъра на тази дигитална трансформация.
Въпросът е докъде ще стигне ИИ и дали ще замени човека, каза президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Според него работниците и служителите са длъжни да търсят мястото в този процес на развитие на ИИ.
Факторите, които най-много ще повлияят по отношение на пазара на труда, са свързани с високо рисковите аспекти на ИИ, коментира председателят на социалната комисия в парламента Деница Сачева. Тя даде за пример употребата на ИИ в медицината. Сачева призова социалното министерство да насочи усилия към създаването на съответното законодателство съобразно европейския акт за ИИ и директивата на Европейската комисия за платформената икономика.
Важно е развитието на учебни програми, модули и обучения, които да отговарят на новите реалности на пазара на труда, коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Той каза, че 78% от работодателите изпитват недостиг на кадри с нужните дигитални умения като дигитални умения, необходими за анализ на данни, дигитален маркетинг и др. По думите му чиновническите работни места ще бъдат засегнати от ИИ, но занаятчийските професии ще бъдат много по-малко засегнати. Велев подкрепя и повече обучения по математика, включително задължителна матура по този предмет.
В рамките на конференцията се проведоха и дискусии, свързани с доходите и колективното трудово договаряне (участие взеха вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, Павлина Петрова, главен експерт-юрист в СБУ, Теодора Ангелова, председател на СО на КНСБ в „Монделийз България“ ЕООД; Росен Корелов, председател на СО на КНСБ в „Агрополихим“ АД; Мариела Маламатенова, председател на СО в Национална художествена галерия и заместник председател на НСФ „Култура“); със зелената и дигитална трансформация и влиянието върху заетостта и условията на труд (с участието на вицепрезидента Огнян Атанасов, Иван Иванов, председател на СО на КНСБ в „Щрабаг“ ЕАД; Мадлен Йорданова, заместник-председател на СО в „Столичен електротранспорт“ ЕАД; Георги Илиев, член на УС на ФНСЗ, юрисконсулт в „Напоителни системи“ ЕАД; Христо Георгиев, председател на СО на КНСБ в Държавно горско стопанство „Ново Паничарево“; Наско Митев, председател на СО в ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД); трудовите права и социалната защита (с участието на Милена Анева, председател на СО в „Топлофикация София“ ЕАД; Красимир Стоичков, председател на СО на КНСБ в „ТЕРЕМ – Хан Крум“ ЕООД – Търговище; доц. Агата Манолова, председател на СО на КНСБ в Техническия университет; Юлиан Колев, председател на СО в Дирекция „Национална система 112“; Момчил Широков, СО на КНСБ в „Автомагистрали- Черно море“ АД – Шумен; Калин Янков, Експерт в КНСБ); организационно-структурното развитие на КНСБ (с участието на вицепрезидента Даниела Алексиева; Бонка Ичкова, член на ИК на СБУ и председател на ОбКС на СБУ – Благоевград; Лидия Димитрова, член на ИС на НУС и председател на ОбКС на НУС – Сливен; Момчил Миланов, председател на СО на КНСБ в Държавна опера Русе и зам.-председател на СБМТД; Милена Коджабашева, председател на Националния банков синдикат; Татяна Джилянова, председател на Синдиката на туризма в България; Петър Калинов, председател на СО на КНСБ във „ВИТТЕ Аутомотив“ ЕООД, гр.Русе.
На финала на конференцията се проведе и заключителен панел, в който участваха председателите на СБУ д.ик.н. Янка Такева, на Федерация на независимите синдикати от държавното управление и организации Кръстьо Боянов, на СЖБ Петър Бунев, на НБС „Водоснабдител“ Мариян Бухов, на ФНСМ Валентин Вълчев, на СФС Сабина Лазарова, на ФНСОЛП Цветелина Милчева, на СФ „Металици“ Васил Яначков, зам.-председателя на Федерация на синдикатите в здравеопазването д-р Пламен Радославов. Те очертаха приоритетите на федерациите в съответните сектори.
Запис от откриването и панела на високо равнище можете да видите тук.
