Какъв е смисълът да има Закон за държавния служител, ако той остане само със забрани и ограничения и с никакви ползи за работещите в администрацията? Ако управляващите вървят към орязване на разходите за заплати и плащане на осигурителните вноски от служителите, ние официално предлагаме да се отмени и този закон. Всички да минат по трудови правоотношения, имайки всичките си права – на сдружаване, на колективно договаряне, на стачка, на допълнителен труд. Ако ще възстановяваме справедливостта, както твърдят някои, да я възстановяваме докрай.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров днес, 24 юни, по време на пресконференция във връзка с публичния дебат от последните седмици и анонсираното намерение на управляващите за промени в Закона за държавния служители по отношение на осигурителните вноски, които в момента се плащат от държавата.
Той припомни, че през 2000 г., когато влиза в сила законът, е взето решение да се въведат множество ограничения за работещите в администрацията, но и два стимула. Те нямат т.нар. клас прослужено време, както и право за полагане на допълнителен труд и на каквато и да е стопанска дейност, на КТД, на стачка. Ползите са поетите от държавата осигуровки и допълнително материално стимулиране за постигнати резултати, което е на база на годишната оценка. Това обаче е доплащане, което е в ограничени размери и го няма във всички администрации, подчерта Димитров.
От изказвания разбираме, че две стъпки витаят във въздуха. Кумулативният ефект за държавните служители би значел следното – орязването с 10 процента от разходите за заплати ще елиминира възможността за каквито и да е допълнителни плащания. Т.е. едното от двете плюсчета на държавната служба изчезва с гъбичка. Второто – осигуровките на две стъпки да се плащат от държавния служител. Ако това стане, какъв е смисълът да има закон за държавния служител, ако той ще остане само със забрани и ограничения?, попита Димитров. Той посочи, че ползите за бюджета от намаляването с 10 процента на фонда за разходите за персонал за година ще са 1,8 млрд. евро, а за четирите месеца на тази година, за които ще е валидно, около 100 млн. евро.
От септември до края на годината от осигуровките на служителите властта ще спести 74 млн. евро. Ако допуснем, че ще се компенсира осигурителната вноска, това ще струва 50-60 млн. на бюджета. Така общият ефект за бюджета ще е 120 млн. за 2026 г. Т.е. цялата тази дандания, несправедлива по много линии, ще доведе до този фискален ефект, за догодина ще го умножим по три и ще стане около 300-400 млн. евро.
По думите на Димитров висящ остава въпросът защо извън тези анонсирани мерки са работещите в МО, МВР и съдебната власт. Защо само агенциите второстепенни разпоредители и работещите в министерствата са подложени на тази операция, попита президентът на КНСБ.
Той подчерта, че конфедерацията се противопоставя на начина, по който се аносират промените. Очакваме сериозни консултации и еспертни разговори, преди да се обявява каквото и да било по медиите и да се вкарва в бюджета като разчети. Ако го видим днес в бюджета, очевидно няма да сме съгласни, доволни и ще подготвим своите реакции по-нататък, предупреди Димитров.
През последните повече от 10 години нашите последователни настоявания са за адекватна политика по доходите в тези системи, които изпълняват политиките на държавата по отношение на контрола, на безопасността на хранителната верига, обезпечаване на хранителния суверенитет и здравето на гражданите, обезпечават земеделските производители. Винаги, когато има обстоятелства като пожари, наводнения на терен са именно нашите служители. Това каза Валентина Васильонова, председател на ФНСЗ към КНСБ.
По думите ѝ именно работещите на терен държавни служители са сред тези, които получават най-ниски доходи. „Техните трудови възнаграждения трудно надхвърлят средна заплата 1200 евро месечно, въпреки всички предприети мерки. За да работиш в тези системи, нерядко си плащаш, за да стигнеш до работното си място, ползваш консумативи за своя сметка, нямаш например допълнително здравно осигуряване. Работата им е и силно рискова. Пример са работещите в лаборатории, които са изложени на високо рискови облъчвания. Говорим не за изоставащи възнаграждения, но и за много тежки условия на труд“, допълни тя. От думите ѝ стана ясно още, че във въпросните системи няма хора за съкращаване, защото те работят на критичен минимум, дори са пред колапс. „Млади хора не идват да работят за тези трудови възнаграждения – начални работни заплати, близки до минималната, тоест около 700 – 800 евро по класификатор“, алармира Васильонова.
В пресконференцията се включиха и работещи в държавни агенции.
Държавна агенция „Архиви“ е една от тези с най-нисък бюджет, ние ДВПР (Допълнително възнаграждение за постигнати резултати) почти не знаем какво е – последно сме получавали миналата година и то беше средно около 50 евро веднъж в годината. На повечето колеги експерти заплатите им се равняват на минималната. Заплатата ми е 1050 евро, аз съм историк с 20 години трудов стаж, с висше образование, разказа Бистра Данова, експерт в агенцията и допълни: „Условията на труд са такива, че работим в стаи с обзавеждане от соца, хората смятат, че архивите са складове с документи, но това всъщност е историята на нашата държава“. Тя призова да се уважава труда на всеки един човек, защото всеки е експерт в работата си. Това е историята на държавата, която не носи доход, но когато една държава не я уважава, тогава я повтаря. Опитваме да съхраним документите, с които се гордеем.
Данова апелира и за това да спре реториката, според която държавните служители са на плещите на всички останали. „Ние си изработваме заплатите, явили сме се на конкурс, който сме спечелили. Когато станеш експерт в държавната администрация, имаш ограничения от Закона за държавния служител и не можеш да растеш в длъжност, което не е като в частния сектор“, посочи тя и допълни, че е нужно да минат 2-3 години, след което евентуално може да „пораснеш“ в йерархията на съответната държавна структура.
„При нас работят експерти от много високо ниво – доктори, доценти и др. Направих изчисления, че тези кадри получава средна нетна заплата 1100 евро, което е унизително“, посочи Камелия Върбанова, център за оценка на риска по хранителната верига към МЗ. Тя допълни, че не е наясно защо се обсъжда идеята за удръжка на осигуровките на държаните служители. „Не е справедливо и трудът се обезценява“, коментира Върбанова.
Елисавета Попчева от Изпълнителната агенция по околната среда към МОСВ посочи:„Ние сме предимно работещи на терен, контролираме предприятията да спазват екологичното законодателство. При нас заплатите са приблизително същите. Има колеги, които работят на трудово правоотношение и си плащат осигуровките, но нямата тези привилегии, които имат работещите в частния сектор“, уточни още тя.
Очаквайте още подробности
