Преходът към по-чисти, по-ефективни и по-надеждни транспортни системи не е само технологично или организационно предизвикателство. Той е стратегически процес, подкрепян от европейските политики за сближаване. През последните години именно Кохезионните фондове се превърнаха в основен двигател за модернизацията на градската транспортна инфраструктура в България – от мащабното развитие на метрополитена, през внедряването на електрически автобуси и тролейбуси, до изграждането на зарядни станции, интелигентни системи за управление на трафика и решения за енергийна ефективност.
Това каза при откриването на кръгла маса, посветена на едно от ключовите направления в развитието на устойчива градска мобилност – електрификацията на обществения транспорт, президентът на КНСБ Пламен Димитров. Форумът се проведе днес, 16 декември, и бе организиран от КНСБ и Федерацията на транспортните синдикати към конфедерацията. Събитието се реализира в рамките на проект „Устойчиво развитие, чрез социално партньорство“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г.
По думите на Димитров без Кохезионната политика страната ни нямаше да има възможността за обновяване на автобусни паркове, модернизация на тролейбусни мрежи, понижаване на енергийния разход на подвижния състав и устойчиво намаляване на емисиите. Димитров посочи, че съществуват и редица други възможности за финансиране на развитието на електротранспорта, които ще бъдат обсъдени в рамките на форума. Сред тях е развитието на обществения транспорт чрез използване на зелен водород, с финансови инструменти, които предлага Фондът за справедлив преход в регион Стара Загора с общ ресурс от 134,6 млн евро.
„Настоящият програмен период поставя още по-високи очаквания и още по-строги цели – за ефективност, устойчивост и социална справедливост. И тук възникват няколко ключови въпроса: Усилията за декарбонизация, енергийна ефективност и модернизация на транспортните системи вече не са само добра практика – те се превръщат в стратегически национален и регионален приоритет, подкрепен от европейския и националните бюджети“, допълни президентът на КНСБ.
Акцент бе поставен върху значението на колективното трудово договаряне и подписаните споразумения с кметовете на общините Варна и Русе, които са ключов инструмент за гарантиране на стабилност и предвидимост в сектора на обществения транспорт. Те осигуряват защита на доходите, условията на труд и социалните придобивки на работещите в условията на бързи технологични и организационни промени. Чрез тези договорености КНСБ и ФТС отстояват ангажимента на местната власт към инвестиции в човешкия капитал, обучение и запазване на заетостта. Именно социалното партньорство на местно ниво превръща модернизацията на транспорта в справедлив и устойчив процес, ориентиран както към гражданите, така и към хората, които работят в системата.
Председателят на Федерацията на транспортните синдикати Александър Шопов посочи, че последните години ясно показват, че електрическите транспортни системи вече не са бъдеще, а настояще, което изисква стратегическо планиране, целенасочени инвестиции и добра координация между всички участници в процеса. „Данните от транспортните оператори в страната потвърждават тази тенденция – в някои български градове делът на електрическите превозни средства в обществения транспорт вече надхвърля 40%, а енергийната ефективност на подвижния състав се подобрява устойчиво. Имаме конкретни примери за намаляване на специфичния разход на енергия от 281 kWh на 100 km до около 161 kWh на 100 km в рамките на едно десетилетие – резултат, който ясно показва значението на модернизацията, интелигентното управление и новите технологии“, каза Шопов.
По думите му в редица общини се прилага комплексен подход, който включва изграждане на зарядна инфраструктура, собствено производство на електроенергия от възобновяеми източници, системи за съхранение на енергия и дигитално управление на транспортните процеси. Именно такива интегрирани решения позволяват по-висока енергийна независимост, по-ниски оперативни разходи и по-добра устойчивост на транспортните оператори.
Шопов подчерта, че пътят към ускорена електрификация е свързан и с редица предизвикателства – необходимостта от значителни инвестиции, адекватна зарядна и енергийна инфраструктура, дигитализация на управлението, както и осигуряване на плавен и справедлив преход за работещите в сектора. „Именно тук ролята на социалния диалог, на споделения опит между общините и на добрите национални и европейски практики е от решаващо значение. Синдикатите имат ключова функция в този процес – като гарант за защита на трудовите права, за участие на работещите в планирането на промените и за насърчаване на политики за преквалификация и развитие на нови „зелени“ умения. Активното им включване е предпоставка технологичният напредък да върви ръка за ръка със социалната устойчивост и сигурността на заетостта. Примерите от градове като Плевен и Бургас показват, че когато има последователна политика и партньорство между институциите и транспортните оператори, напредъкът е напълно възможен“, посочи той.
В допълнение председателят на ФТС каза още, че активното участие на КНСБ и на Федерацията на транспортните синдикати е особено важно – както за отстояване на интересите на работещите, така и за участие в изработването на устойчиви политики, които съчетават модернизацията на сектора с достойни условия на труд, сигурност на заетостта и развитие на човешкия капитал. „Целта ни е да очертаем реалистични стъпки и конкретни решения за по-чист, по-удобен и по-ефективен градски транспорт„, обясни той.
Модератор на форума бе вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, който засегна въпроси, свързани с прехода към електромобилност като ключов елемент от европейските и националните политики за декарбонизация на транспорта. „Той има силно социално измерение, тъй като засяга достъпа до мобилност, разходите за транспорт и условията на труд в сектора. Ефективното му прилагане изисква интегриран подход, който обединява екологични, социални и трудови политики„, посочи той.
Атанасов коментира и връзката между електромобилността и справянето с транспортната бедност. „Транспортната бедност засяга домакинства и групи, които имат ограничен или скъп достъп до транспорт, особено в периферни, селски и социално уязвими райони. В този контекст електромобилността играе важна социална роля, когато е интегрирана в публичния транспорт“, посочи вицепрезидентът на КНСБ.
В рамките на Социалния климатичен план и Социалния климатичен фонд електрическият обществен транспорт се разглежда като ключова мярка срещу транспортната бедност, а не само като технологична иновация, стана ясно от думите му.
„Преходът към електромобилност води до промяна в изискванията към работната сила, като основният акцент е върху надграждане на уменията“, каза още Атанасов и допълни, че най-засегнати са:
– водачи на превозни средства – нужда от обучения за работа с електрически системи и енергийно ефективно управление;
– технически персонал – нови компетенции в областта на електродвигатели, батерии, софтуерна диагностика и електробезопасност;
– диспечери и административен персонал – дигитални умения и управление на електрически автопаркове.
Участие във форума взеха представители на местните администрации от Русе, Стара Загора, Плевен, ЦГМ, Института за устойчив преход и развитие, „Столичен електротранспорт“, Бургасбус, „Тролейбусен транспорт-Плевен“, Общински транспорт – Русе, „Метрополитен“, ВТУ „Тодор Каблешков“ и др.
