Публикуваме становище на КНСБ относно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда с № 52-602-01-32/28.07.2026г., внесен от Министерски съвет, изпратено до Венко Сабрутев, председател на Комисията по труда, демографската и социалната политика към 52-то НС:
Предложеният законопроект съдържа 11 параграфа (и още 2 в ПЗР), чрез които се създават или допълват и изменят текстове от Кодекса на труда.
Много или малко е постигнатото? Въпросът трябва да намери отговор на фона на предметната същност на директивата и изминалото време от приемането й (2022г.) до този момент.
I.Законопроектът надхвърля определеният в директивата (чл.17,§1) срок за транспонирането й с почти две години. Закъснението е плод на различни фактори, но според нас и на опити да се заобиколят или да се избегне приложението й в пълен обем.
Повече от 2 години продължава работата по подготовката на обсъжданият сега ЗИД на КТ. Първата тристранна експертна работна група бе формирана със заповед №РД-02-164 от 29.11.2023г. на Министъра на ТСП. Въпросната заповед бе променяна няколко пъти, поставяни бяха различни задачи на нейните членове, дълги паузи имаше между заседанията й. Този период от време е необосновано дълъг за подготовката на законопроект, съдържащ 10 параграфа.
През цялото това време представителите на КНСБ в различните състави на комисията активно работиха и внасяха за обсъждан множество конкретни предложения. Внесен бе цялостен проект за изменение и допълнение в КТ в обем от 56 стр. и съдържащ предложения в отделни текстове на КТ и подзаконови нормативни актове, свързани с произтичащите от директивата задължения към държавите членки. КНСБ изготви своите законодателни предложения на базата на реални проблеми на колективното трудово договаряне от практиката, обсъдени широко в синдикалните структури, експертни срещи, форуми, конференции др. Те включват конкретни мерки за подобряване на колективното договаряне и изпълнението на ангажиментите на страните, промени в Закона за държавния служител, както и редица предложения за изменение на Кодекса на труда, насочени към укрепване на организационния капацитет на социалните партньори.
КНСБ предложи също въвеждането на работещи законови процедури за ефективно разпростиране на секторните колективни трудови договори, както и задължителни клаузи за колективно договаряне при обществените поръчки.
За съжаление, нито едно от тези ключови предложения не е отразено в настоящия проект на ЗИД на КТ.
Ние оценяваме работата на различните състави на работната група като незадоволителна, необосновано забавена във времето и неотговаряща изцяло, в пълнота, на произтичащите от директивата задачи към държавите членки, вкл. и с оглед на конкретната ситуация по колективното договаряне и обхвата на колективните трудови договори в България.
- II. По същество относно съдържанието на законопроекта.
1.Никакви разпоредби, макар и в ПЗР няма и с оглед чл.9 от директивата, насочени към обществените поръчки в рамките на които следва да се съобразяват задълженията „…във връзка с работните заплати, правото на организиране и колективното договаряне за определяне на работните заплати в областта на социалното и трудовото право,…“
Няма разпоредби и относно чл.10 от директивата относно предприемането на „.. подходящи мерки, за да гарантират наличието на ефективни инструменти за събиране на данни с цел наблюдение на защитата на минималната работна заплата.“
По тези изисквания на директивата КНСБ предостави конкретни предложения съдържащи се в повече от 20 члена и алинеи, чрез които да се измени и допълни КТ и подзаконови нормативни актове.
- Създаденият с §1 от ЗИДКТ чл. 2б. „Насърчаване на колективното договаряне“ с неговите 4 точки в ал. 1-ва, има предимно програмно-декларативен характер. Той формулира принципи и цели, но не ги обвързва с достатъчно конкретни задължения на държавните органи, срокове, механизми за изпълнение и гаранции за тяхната ефективност. Поради това сам по себе си текстът не осигурява реалното постигане на целите на чл. 4 от Директивата.
2.1. Неясно защо, поради какви причини и с оглед на какви последствия в т.3 на ал.1ва се визират постигане на цели свързани с дискриминация?! Текстът е същностно и логически необвързан, като съчетава в себе си две разнородни по съществото си цели – работни заплати и дискриминация, които в най-добрия случай следва да се разделят в две отделни хипотези. Този текст следва са се раздели на две отделни хипотези.
2.2 От редакция се нуждае и ал.3. Тя също не съответства на изискването на директивата[1]. КНСБ счита, че предвид динамиката на колективното договаряне и необходимостта от периодична оценка на ефективността на предприетите мерки, петгодишният срок е прекомерно дълъг. Поради това предлагаме Планът да се преразглежда най-малко веднъж на три години
Предлагаме друга редакция:
„(3) Планът по ал. 2 се преразглежда най-много на ТРИ години, предоставя се на Европейската комисия и се публикува на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.“
- Приветстваме включването на §2 и § 3, които са предложени от КНСБ.
4.Чрез няколко параграфа се налага подход към насърчаване на колективното договаряне, но на секторно- отраслово/браншово равнище – § 7, чл. 399; § 8, чл. 404, вкл. и §6. Този подход е принципен, фундаментален и определя политика на държавата и социалните партньори за насърчаване на отрасловото/браншовото колективно договаряне. Той обаче се налага едностранно от държавата. Такъв подход следва да се обсъди съвместно, да се осмисли в целеви и перспективен план, вкл. и с оглед изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). Той представлява концептуален израз на липсваща концепция. Чрез него се игнорира колективното трудово договаряне и неговия обхват на базовото равнище – предприятие. Действащата сега концепция и акцент в колективното договаряне, отразени в правната му уредба (чл.50-чл.60 КТ), акцентира върху договарянето на равнище предприятие. Такава е и съответстващата му практика. Този подход на вносителите, кардинално изменя съотношението между колективно договаряне на двете възможни равнища. Той е възможен, но не е обсъждан в комплексно-аналитично план, и представлява едностранно налаган на нещо, което следва предварително да се анализира и дебатира в съответствие с изискването на ЗНА.
Очевидна е идеята на вносителите да повишат обхвата на колeктивните договори, чрез акцент върху договарянето на секторно- отраслово/браншово равнище. КНСБ счита, че не бива насърчаването на секторното договаряне да води до по-слаба защита и контрол върху преобладаващото в България договаряне на равнище предприятие
Такава идея и промяна не можем да приемем без предварителни анализи и визия за цялостната конструкция на колективното договаряне, насочени към такова развитие.
Тези текстове можем да приемем, само ако към всеки от тях се добави и колективния трудов договор на равнище предприятие! Ето примерните редакции в:
- 7. В. чл. 399, ал. 2 да е:
„ както и на изпълнението на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище и на равнище предприятие“.
– § 8. В чл. 404 да е:
- В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „държавната служба“ се поставя запетая и се добавя „при неизпълнение на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, и на равнище предприятие “.
б) се създава т. 13:
„13. да дават задължителни предписания на работодателя за изпълнение на задължения по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, и на равнище предприятие.“
- В ал. 3 думите „т. 1 и/или т. 12“ се заменят с „т. 1, 12 и/или т. 13“, а след думите „държавната служба“ се поставя запетая и се добавя „както и до неизпълнение на задълженията по колективен трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище, и на равнище предприятие“.
Предлаганите редакции са обосновани не само от гледна точка на изискванията на чл.4 от директивата, но са в съответствие с действащата нормативна уредба на колективното договаряне и което е най-важно – в съответствие с практиката. Основното равнище на което се договарят конкретни права и задължения, свързани с трудовите правоотношения на синдикалните членове е предприятието. Респективно – цялата действаща правна уредба на договарянето е насочена към обезпечаването на законни задължения за работодателите на равнище предприятие.
Изхождайки от този факт не можем да си обясним защо с предлаганите промени в посочените параграфи на законопроекта, се слага акцент върху договарянето на секторно – отраслово/браншово равнище, на което равнище реалното, конкретно договаряне на по-добри и изгодни за работите условия на труд е в пъти по-малко от онова, което се договаря на равнище предприятие.
Включително и още повече, когато става дума за договаряне на минимални и реални заплати.
В заключение:
КНСБ предложи цялостен и конкретен проект за изменения в Кодекса на труда и свързаните с неговото прилагане подзаконови нормативни актове, изготвен с оглед на целите и изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041. Значителна част от тези предложения не бяха възприети при подготовката на настоящия законопроект, като беше посочено, че съответните мерки следва да бъдат разгледани в рамките на Плана за насърчаване на колективното договаряне по чл. 4, § 2 от Директивата.
Планът за насърчаване на колективното договаряне за периода 2026–2030 г. вече е приет от Министерския съвет. КНСБ обаче счита, че заложените в него мерки не отразяват в необходимата пълнота, конкретика и обвързващ характер направените от Конфедерацията предложения за реално повишаване на обхвата и ефективността на колективното договаряне. Необходимо е значително по-ясно нормативно обезпечаване на предвидените мерки, включително по отношение на колективното договаряне за държавните служители, укрепването на организационния капацитет на социалните партньори и създаването на ефективни механизми за разпростиране на отрасловите и браншовите колективни трудови договори.
Не са намерили необходимото нормативно отражение и въпросите, произтичащи от чл. 9 и чл. 10 от Директивата. Настоящият ЗИД не съдържа мерки, насочени към гарантиране при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и концесии на спазването на приложимите задължения относно работните заплати, правото на организиране и колективното договаряне за определяне на работните заплати по смисъла на чл. 9 от Директивата. Не се предвиждат и допълнителни механизми във връзка с изискванията на чл. 10 за ефективно събиране на данни и наблюдение, включително относно равнището и развитието на обхвата на колективното договаряне.
За всички тези липси в настоящия ЗИД КТ се търсят аргументи от всякакъв характер това да не се случи.
Законопроектът не съдържа конкретни, работещи и ефективни разпоредби, чрез които държавата реално да насърчава колективното договаряне в България и да създава условия за повишаване на неговия обхват, каквито КНСБ многократно предлагаше. Вместо това съществена част от необходимите мерки се препращат към Плана за насърчаване на колективното договаряне по чл. 2б, ал. 2. Приетият План обаче не възприема в необходимата пълнота и конкретика законодателни промени и не може да компенсира липсата на ясни, действащи и непосредствено приложими законови механизми в самия Кодекс на труда и други закони. Планът не може да служи като основание необходимите законодателни решения да бъдат отлагани или изваждани от самия процес на транспониране на Директивата. Още по-малко той може да замести нормативните гаранции, които следва да бъдат установени със закон, когато именно от тях зависи реалното упражняване и защита на правото на колективно договаряне.
Законопроектът ще реализира една основна цел – да отчете пред Европейската комисия изпълнението на изискванията на Директивата. С необяснимото закъснение от почти две години.
Изложеното дава всички основания КНСБ категорично да заяви, че не подкрепя настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет, тъй като той не осигурява пълноценно и ефективно транспониране на Директива (ЕС) 2022/2041.
Вместо да създаде реални, действащи и нормативно обезпечени механизми за постигане на целите на Директивата, законопроектът се ограничава до частични и в значителна степен декларативни промени, като отлага съществена част от необходимите мерки за бъдещи действия и по този начин подменя реалното изпълнение на европейските задължения с формално отчитане на тяхното транспониране.
За КНСБ подобен подход е неприемлив. Транспонирането на една директива не се изчерпва с възпроизвеждане на отделни нейни текстове в националното законодателство, а изисква създаването на реални и ефективни механизми, способни да постигнат поставените от нея цели. Именно такъв резултат настоящият законопроект не гарантира.
Поради това КНСБ ще използва всички допустими институционални, синдикални и обществени средства за защита на своите предложения и на правото на ефективно колективно договаряне, включително чрез сезиране на компетентните национални и европейски институции и, при необходимост, чрез организиране на протестни и други синдикални действия. КНСБ няма да приеме формално транспониране, което създава видимост за изпълнение на Директивата, без да осигурява реалните предпоставки за постигане на нейните цели.
[1] Чл.4, §2.Планът за действие се преразглежда при всички случаи най-малко на всеки пет години.