За спешни действия, насочени към премахване на детския труд, призоваха делегатите на Петата световна конференция, посветена на проблема. Тя бе организирана от Международната организация на труда и се проведе от 15 до 20 май в Дърбан, Южна Африка с над 1000 участници на живо и 7 хил. онлайн. Включиха се представители на правителства, организации на работници и работодатели, агенции на ООН, гражданското общество, а за първи път и на децата. Като титулярен член на Управителния съвет на МОТ онлайн изказване направи президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Делегатите одобриха заключителен документ – Призив за действие, в който се очертават решителни ангажименти за прекратяване на детския труд, тъй като „последиците от ковид пандемията, въоръжените конфликти и продоволствените, хуманитарните и екологичните кризи заплашват да върнат назад годините на напредък в борбата срещу детския труд“.
Призивът за действие от Дърбан включва ангажименти в шест различни области. С резолюцията се апелира:
– Да се превърне достойният труд в реалност за възрастните и младежите над минималната възраст за работа чрез ускоряване на усилията за премахване на детския труд, като се даде приоритет на най-тежките му форми;
– Да се сложи край на детския труд в селското стопанство;
– Да се засилят усилията за превенцията и премахването на детския труд, включително на най-тежките му форми чрез принуда, съвременното робство и трафикът на хора, както и защитата на оцелелите чрез политически мерки;
– Да се реализира правото на децата на образование и осигуряване на всеобщ достъп до безплатно, задължително, качествено, справедливо и приобщаващо образование и обучение;
– Да се постигне всеобщ достъп до социална закрила;
– Да се увеличи финансирането и международното сътрудничество за премахване на детския и принудителния труд.
В своето изказване Димитров посочи, че „за да се увеличат средствата за премахване на детския труд, преди всичко е необходимо да се увеличи официалната помощ за развитие (ОПР)“. През 2021 г. тя е достигнала 179 млрд. долара, но това е само 0,33% от брутния национален доход на донорите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Това е по-малко от половината от сумата, която би била събрана, ако донорите спазваха целта на ООН да отделят 0,7 % от брутния национален доход за помощ за развитие. Ето защо първото предизвикателство е да се увеличи официалната помощ, за да се постигне тази цел, което би означавало удвояване на сумата, която се изразходва в момента“, каза Димитров и уточни, че помощта следва да се предоставя предимно под формата на безвъзмездни средства, за да се избегне ръст на дълговете.
Той посочи още, че е необходимо и да се насърчи прогресивното данъчно облагане на национално равнище и да бъде подкрепено от силна и справедлива многостранна реформа на настоящата структура на корпоративното данъчно облагане, включваща минимален данък от 25% за всички корпорации, преминаване към единно данъчно облагане със справедливи коефициенти на разпределение, данък върху богатството на милиардерите и данък върху финансовите транзакции. Димитров обърна внимание, че в борбата срещу детския труд частният сектор трябва да спазва стандартите на МОТ и да се ръководи от принципите за отговорно бизнес поведение.
Освен необходимостта от мобилизиране на допълнителни ресурси, важно е тези средства да се използват и за насочване към конкретни области, които могат ефективно да допринесат за борбата с детския труд. За синдикатите това означава използване на средства за прилагане на Нов социален договор. Той трябва да предвижда достойни работни места, съобразени с климатичните промени, зачитане на трудовите права, всеобща социална закрила, равенство и приобщаващ модел на развитие, каза Димитров.
Синдикатите призовават за създаване на възможности за достойни работни места в устойчиви сектори, щадящи климата. Международната конфедерация на профсъюзите подчертава, че до 2030 г. трябва да създадем 575 милиона нови работни места в официалната икономика и да формализираме поне 1 милиард неформални работни места.
„Достойните условия на труд и официалната заетост са ключови аспекти в борбата срещу детския труд. Ето защо се нуждаем и от минимална закрила на труда, която да осигури основни права на работниците, минимални работни заплати, ограничения на работното време и здравословни и безопасни условия на труд, в съответствие с Декларацията на МОТ по случай нейната 100-годишнина. Универсалната социална закрила също трябва да бъде засилена, за да се осигури на уязвимите групи от населението достатъчна подкрепа за осигуряване на устойчив поминък, и ние призоваваме за създаване на Глобален фонд за социална закрила, който да осигури необходимата финансова и техническа подкрепа за установяване на минимални нива на социална закрила в най-бедните страни. Необходимо е да се увеличи официалната помощ за социална закрила. През 2020 г. донорите са изразходвали 2,7% от своята официална помощ за развитие за социална закрила и този дял трябва да бъде увеличен до 7% до 2030 г., а след това да достигне 14% от цялата ОПР“, изтъкна Димитров.
От Международната конфедерация на профсъюзите приветстваха заключенията на Петата световна конференция и призоваха правителствата да удвоят усилията си за премахване на детския труд. Генералният секретар на МКП Шарън Бъроу коментира: „Призивът за действие идва на фона на нарастващия брой случаи на детски труд, изострен от пандемията COVID-19, като според световните оценки около 160 милиона деца са в капана на детския труд. Не трябва да забравяме, че цел 8.7 на Целите за устойчиво развитие е насочена към премахване на детския труд до 2025 г. и на принудителния труд до 2030 г. Но погледнете колко време вече е минало? Призоваваме правителствата да приложат приоритетите, изложени в Призива за действие от Дърбан, и искаме социалните партньори, организациите на гражданското общество, агенциите за развитие и финансистите да работят заедно за осъществяването на цел 8.7“.