Нарастващите разходи за живот, които са пряко следствие от пандемията, политическите избори и войната, са още един фактор, който трябва да добавим към тези, които изострят проблема с неравенствата. Пандемията разкри затрудненията, дължащи се на липсата на инвестиции, разпределяне на дивиденти и обратно изкупуване на акции от страна на корпорациите, които намалиха потенциалния растеж на световната икономика. Както знаем, това е много опасна комбинация, която води до социални вълнения и излага хората на крайна бедност и глад.
Това посочи президентът на КНСБ и титулярен член на Управителния съвет на МОТ Пламен Димитров, като докладчик от групата на работниците при обсъждането на цялостна стратегия на организацията за намаляване и предотвратяване на неравенствата в света на труда за периода 2022-2027 г. Документът е сред дискутираните по време на започналата в края на октомври в Женева 346-та сесия на Управителния съвет на МОТ. В него се очертават контекстът, в който ще се изпълнява предложената стратегия, нейните цели и ръководни принципи, както и приоритетните области и тяхната взаимосвързаност.
Както много добре е отразено, стратегията трябва да има двойна цел – МОТ на международно равнище да внесе програма за социална справедливост и да допринесе за националните усилия за борба с неравенствата, посочи Димитров.
От името на групата на работниците той подчерта, че за една устойчива и ефективна стратегия трябва да се вземе предвид важният аспект на преразпределението и то трябва да е част от общия микс – няма трансфери без данъци, няма фискални разходи, няма социална сигурност, няма индустриални политики, накратко – няма значителни държавни разходи без прилагането на прогресивни данъчни схеми, които да осигурят устойчиво финансиране на действията, предложени чрез стратегията.
Димитров акцентира, че заключенията от периодичните дискусии потвърждават значението на осигуряването на адекватни минимални заплати, укрепването на социалния диалог, колективното договаряне на всички равнища, както и справянето с несигурните форми на труд, като всички те са изключително необходими за намаляване на неравенствата. Приветстваме също така конкретния мандат, даден на МОТ, относно заплатата за издръжка – с призив да се допринесе „за по-доброто разбиране на заплащането на издръжката на живот чрез провеждане на рецензирани изследвания на концепциите и на оценките в това отношение и чрез предоставяне на помощ на държавите членки при поискване“. Подкрепата на МОТ за заплатата за издръжка ще бъде от фундаментално значение, особено във времена на намаляване на реалните заплати и нарастваща криза с разходите за живот, която заплашва да доведе до бедност милиони работещи. Заплатата за издръжка трябва да бъде централен компонент на всяка стратегия за намаляване на неравенствата, посочи Димитров.
В изказването си той отправи препоръка нарастващата инфлация да бъде допълнително разгледана в контекста на механизмите за определяне на заплатите и колективното договаряне, за да се избегне задълбочаване на неравенствата. „По време на общата дискусия миналата година ние представихме обширен набор от емпирични доказателства за обратната връзка между нарастващата синдикализация и обхватът на колективното договаряне и неравенствата и това следва да бъде една от централните теми на стратегията“, каза още Димитров.
Той напомни, че тазгодишният доклад на UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие) подчертава, че световната икономика страда от дълготрайните последици от ковид пандемията: „Водещите централни банки повишават рязко лихвените проценти, заплашвайки да прекъснат изцяло растежа и да направят живота на силно задлъжнелите фирми, домакинства и правителства много по-труден. Глобалното забавяне ще засегне всички икономики. Но развиващите се страни са изложени в най-голяма степен на каскадата от дългови, здравни и климатични кризи. Страните със средни доходи в Латинска Америка и страните с ниски доходи в Африка могат да претърпят едни от най-резките забавяния през тази година.“ Докладът също така показва, че световната криза с дълговете – публични и частни, само ще се задълбочава, и призовава международните финансови институции спешно да осигурят по-голяма ликвидност и да разширят реалното облекчаване на дълговете на развиващите се страни. Повишаването на лихвените проценти и мерките за строги икономии – утежнени от внезапното ограничаване на пакетите за стимулиране по време на пандемията, от страна на развитите икономики, засягат силно най-уязвимите. Обезценяването на валутата, заедно с високите цени на вноса, може да бъде опустошително. За целта ще бъдат необходими повече публични разходи, както и контрол на цените в жизненоважни области. Ето защо днес сътрудничеството и солидарността са още по-важни, подчерта Димитров.
