Всички българи, които получават по 600-700 лв., са готови да протестират. Зрее напрежение в много недофинансирани сфери – социални домове, библиотеки, културни учреждения. За това предупреди лидерът на КНСБ Пламен Димитров. Той беше във Варна, където се проведе поредната лекция от цикъла MASTERCLASS WORK 4.0, чийто домакин беше Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“.
В дискусията със студенти и преподаватели участваха зам.-министърът на образованието и науката Петър Николов, зам.-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова, кметът на Варна Иван Портних, представители на местната власт, на неправителствени организации, работодатели, преподаватели, студенти. Председателят на настоятелството на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова представи стратегията за дигитализация на образователната и научноизследователска дейност, както и проекта „Алианс 4.0“.
„Дигитализацията е предизвикателство, защото директно влияе на пазара на труда. Нейното въздействие трудно може да се прогнозира. Като цяло анализ на „Индустрия 4.0“ съществува само в най-развитите страни на Европейския съюз. Но е ясно – работната сила трябва се адаптира към това предизвикателство. В България се предлага една доста плаха стратегия отпреди две години. Големият отсъстващ в този дебат, засега е бизнеса. Затова правим тази провокация – да влезем в университетите и да стартираме дебат по тази тема, заедно с министрите, които са най-готови. Но за мен това, което се случва във ВСУ „Черноризец Храбър“ е изключително добър знак, че образователната система сама се грижи за подготовка на кадрите“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Той отново повтори искането на КНСБ за финансиране на цялостна програма за дигитални умения на всички българи. Тя ще струва около 1 млрд. евро, по 200 млн. за следващите пет години. Изглежда непосилно, но с европейско финансиране е напълно постижимо“, добави Пламен Димитров.
„Министерството на образованието от няколко години работи усилено по темата „Дигитализация“, но инвестициите дълго време бяха в сферата на основното и средното обучение. Уменията в дигиталната сфера отварят широко ножицата на неравенството и училището трябва да преодолее този проблем, да даде равен старт в предстоящото излизане на пазара на труда. В момента приоритет е да се направи пробив по „Индустрия 4.0“ и във висшето образование. Тук са големите шансове да се създаде уникален продукт, който да промени и икономиката на страната. Това е голямата ни цел“, коментира и зам.-министърът на образованието и науката Петър Николов.
„Висшите учебни заведения могат да дадат старт за този дигитален диалог, от който имаме нужда. Министерството на труда и социалната политика работи в тази посока. Вниманието е насочено към обучения, вкл. и към работещите в големи предприятия. Подпомагат се работодатели да наемат хора, които са отчаяни, млади хора до 29 г. както и над 55 г. Ще обучим около 5500 души. За нас е важно високо дигитално равнище, което се оказва изискване на пазара на труда“, разкри на свой ред зам.-министърът на труда и социалната политика Султанка Петрова. Председателят на настоятелството на Варненския свободен университет проф. д.ик.н. Анна Недялкова добави, че предлаганите специалности са напълно в унисон с изискванията на 4-ата индустриална революция.
„По проекта „Алианс 4.0“ ще представим серия магистърски програми в най-важните области: дигитални технологии за индустрията, за управлението и услугите, за учителите. Новото е създаване на цяла система от специалности, свързани с киберсигурността и интелигентните системи за сигурност. В този алианс участват представители на бизнеса и науката по цял свят. Това са програми в развитие, за да отговорим на всички нива от потребности за умения в дигиталния свят“, коментира проф. Недялкова.