Емоционално изказване на тема Конвенцията за защита от насилието в света на труда направи пред журналистите на семинара на КНСБ лидерът на СТСБ Екатерина Йорданова. Тя участваше в комисията към МОТ, която подготви документа.
Ето и изказването ѝ:
Скъпи колеги,
уважаеми дами и господа журналисти,
Преди 20 дни в Женева беше приет един изцяло нов международен правен инструмент, който ще може да защитава всеки човек, който полага труд под някаква форма, от всички прояви на насилие и тормоз на работното място. Този нов международен стандарт цели да внесе повече спокойствие на работните ни места, да гарантира правна защита за едно от базовите ни човешки права, подкрепена с реални мерки и ангажименти: както от страна на държавата, така и от страна на работодателите. Разбира се, за да се случи това, предстои да направим още няколко стъпки, но най-важната вече е факт – приемането на новия документ след години работа и 2 години тежки преговори между представителите на работници, работодатели и правителства от 187-те държави-членки на МОТ.
Форумът, на който това се случи, е от най-висока световна величина. От 10 до 21 юни в Женева се проведе 108-та годишна конференция на Международната организация на труда, или МОТ както е позната у нас. Това е най-авторитетният тристранен орган, в който са представени правителства, синдикати и работодатели от всички страни-членки на ООН, и който тази година отпразнува 100 години от основаването си. Голямо признание и висока оценка за КНСБ е, че именно на 100-годишнината на МОТ вицепрезидент на конференцията беше президентът на КНСБ.
В последния ден на своята работа, Конференцията прие в пленарна зала исторически документ: Конвенция 190 за премахване на насилието и тормоза в света на труда, подкрепена от препоръка и резолюция. Това е първата нова конвенция на МОТ от 2011 г. насам – и тя ще регулира правата на работещите и през следващите 100 години.
Конвенция 190 идва след 7 години усилена дейност от страна на синдикатите в България и от цял свят: кампании, срещи с правителства и работодатели, провеждане на редица изследвания; и 2 години на интензивна експертна работа и преговори между представителите на синдикати, работодатели и правителства в специалната Комисия, натоварена със задачата да изготви текста на новата Конвенция.
През всичките тези години Съюзът на транспортните синдикати в България (СТСБ) и КНСБ работиха целенасочено за постигането на този нов инструмент заедно с национални, европейски и световни конфедерации и синдикати от всички индустриални сектори, а аз самата участвах в работата на Комисията за изготвяне на Конвенцията от ден първи до успешното ѝ приемане в пленарна зала. Повярвайте ми, в този момент се почувствах най-щастливият и удовлетворен човек на света, защото постигнахме нещо, за което милиони хора бяха мечтали и работили в продължение на години!
Конвенция 190 на МОТ дава ясна дефиниция на понятието „насилие и тормоз“ като „единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда.“ Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут, като включва случаите, при които извършители са трети страни – клиенти или доставчици на услуги; и обхваща отражението на домашното насилие върху работния климат и процес.
Разширеното тълкуване на определението за „работник“ пък обхваща всички дейности, които могат да се определят като работа – с или без традиционните договорни отношения – и така отговаря на съвременната реалност на един мобилен и многообразен свят на труда. Понятието покрива работещите и по време на техния отпуск; стажантите; търсещите работа; уволнените и временно отстранените от работа лица, както и тези, които са натоварени с функцията на работодатели или изпълняват задълженията на такива.
Същевременно, понятието „работно място“ е заменено с израза „светът на труда“: широк термин, за който ние, синдикатите, настоявахме и постигнахме по време на преговорите. Той включва всякакъв вид трудови дейности, в това число новите модели и тенденции на работа (дистанционно или през платформи); местата, където работим; почиваме; санитарните помещения, които използваме; моментите на придвижване до и от работното място; командировките, обученията, както и други събития или социални дейности, свързани с работата; комуникациите, свързани с работата (включително чрез информационни и комуникационни технологии); както и настаняване, осигурено от работодателите. Конвенцията важи за всички сектори, частни или обществени, на формалната и неформалната икономика, в градските и селските райони.
Защо е толкова важна новата Конвенция? За съжаление, и днес насилието на работното място все още е част от реалността на много професии, особено в сферата на обществените услуги – където попада и транспортът. В голям процент от случаите насилието или тормозът са адресирани към жени. По данни на МОТ, 35% от жените в световен мащаб са жертви на пряко насилие на работното място. 45% от жените в Европейския Съюз твърдят, че са били жертви в един или друг случай на насилие. Между 40 и 45% съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място. Не са малко и случаите, когато колегите ни, жени и мъже, стават обект на словесни нападения, грубости или дори откровено физическо насилие от страна на пътници. Разбира се, промяната на тази реалност трябва да започне с възпитанието ни, още от най-ранна детска възраст. Възпитание в дух на човечност и позитивно отношение към другите около нас и нетърпимост към всякакви прояви на грубост и насилие. Но същевременно е нужно държавата да поеме ясен ангажимент за справяне с този обществен проблем. Ангажимент както със законови мерки, така и чрез създаване на отговорни контролиращи инстанции и ясни, прозрачни механизми за превенция, контрол и мониторинг на всички случаи на насилие и тормоз на работното място – в новия, по-широк контекст, предписан от Конвенцията. И това трябва да бъде договорено през тристранния диалог правителство – синдикати-работодатели. Триалогът, заедно със социалния диалог на ниво компании и колективното договаряне, е най-мощното средство за постигане на трайни резултати, обхващащи голям брой работници и служители.
Именно затова, още много преди приемането на Конвенция 190 от МОТ, в далечната 2009 г., СТСБ започна да договаря споразумения за съвместни действия за превенция и елиминиране на проблема с насилието с кметовете на общините София, Варна, Бургас, Габрово и др.; с ръководствата на компаниите за градски транспорт в големите градове; с ръководствата на БДЖ; Летище София, Пристанище Варна и др.
Паралелно с това провеждахме и информационни кампании, адресиращи насилието в транспорта и в обществото като цяло. Една от най-мащабните кампании на СТСБ „Заклех се“ отвори дебата за връзката между насилието у дома и насилието на работното място. Видни български творци и артисти, като актрисата Искра Радева; хореографът и основател на Ансамбъл и телевизия “Българе“ и сдружение “Пазители на българщината” Христо Димитров; певицата Елица Тодорова; фотографите Петър Янкулов и Борис Димитров застанаха с имената си зад каузата.
И така, какво ни предстои сега, след като вече имаме приета Конвенция 190? Първата голяма стъпка трябва да бъде ратифицирането й от възможно най-голям брой държави. Българските синдикати бихме искали България да е сред първите държави, признали и започнали да прилагат на практика новата конвенция. Миналата година, по време на българското председателство на съвета на ЕС, правителството ни спомогна за формирането на единна европейска позиция по текстовете на Конвенцията. За държавата ни е въпрос на престиж и занапред да бъде сред тези, които задават посоката за развитие на отношенията в света на труда през 21 век.
За целта, СТСБ и КНСБ създават Платформа за ратифициране и прилагане на Конвенция 190 на МОТ. На 4 юли КС на КНСБ взе решение да стане инициатор на ратифицирането на новоприетата Конвенция за насилието и тормоза в света на труда в България, като подготви и внесе в Националния Съвет за Тристранно Сътрудничество позиция, чрез която да стартира процедура по ратифициране на новоприетата Конвенция 190 от страна на българското правителство. Планираме това да стане наесен, когато всички сме отпочинали и готови за работа с нови сили, като междувременно Юридическият консултативен комитет към КНСБ ще направи експертно обсъждане на Конвенцията.
Предстои много работа по популяризирането, разбирането и приемането на смисъла и ползите от новата Конвенция сред българското общество; а след ратифицирането – и подробно разясняване на механизмите, чрез които тя ще се прилага на практика в България. За това ще разчитаме именно на вас, уважаеми журналисти – защото вашето призвание е да информирате и да създавате силно гражданско общество. Разчитаме на вашия професионализъм, за да достига до хората само проверена информация. Фалшивите новини са бич на съвремието ни и често водят след себе си изключително тежки последствия. Информацията е една от най-скъпите стоки в днешно време, а знанието дава сила. Нека заедно работим за това да ставаме по-осведомени, по-силни, по-знаещи и можещи – и така да допринасяме за подобряването на обществото ни като цяло!