В ЗЗД е приет нов чл. 112, според който:
„С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
- от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
- за непозволено увреждане;
- за неоснователно обогатяване;
- за издръжка;
- за трудово възнаграждение;
- за обезщетения по Кодекса на труда;
- по повод приватизационна сделка;
- по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.“
Давността е период от време, с изтичането на който настъпват правни последици за определени субекти. Основната е, че след изтичане на давността, правото на вземане, което едно лице (кредитор) има спрямо друго лице (длъжник) няма възможност да бъде претендирано по съдебен ред чрез подаване на иск срещу длъжника.
До приемането на новия чл. 112 общата давност по ЗЗД бе пет годишна (чл.110 ЗЗД). Съществува и по-кратка, тригодишна давност (чл.113 ЗЗД ), която се отнася за строго определени вземания:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
В тази връзка ще отбележим, че когато става дума за вземания по трудово правоотношение, от значение е чл.358 от Кодекса на труда (давност), но в случая коментираме давността по Закона за задълженията и договорите, който урежда друг вид обществени отношения, т.нар. облигационни, възникващи между отдени граждани, гражданскоправни субекти.
Новоприетият чл.112 въвежда т. нар. „абсолютна погасителна давност“ за задълженията на физическите лица в гражданскоправните отношения. Текстът не би могъл да се прилага в публичноправните отрасли – данъчни правоотношения, финансови правотношения, (вкл. и в трудовите правоотношения).
Според неговата ал. 1 с изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
Разсрочване има, когато задължението може да бъде платено на части. За целта задължението се разделя на вноски и се съставя погасителен план, като всяка от вноските си има определен падеж – дата, на която трябва да бъде платена.
Отсрочване на гражданскоправното задължение е налице, когато срокът, в който длъжника може да плати задължението си, ще бъде удължен, т.е. задължението му ще има нов падеж. Ще поясним, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Има и няки други хипотези, при които давността тече от различни моменти, които са уредени в чл. 114 ЗЗД.
Следователно погасяването на парично вземане от физическо лице предполага да бъдат изпълнени две условия:
– изтичане на определен период от време -10 години;
– паричното задължение да не е отсрочено или разсрочено.
Двете условия трябва да са налице едновременно/кумулативно.
Втора алинея на чл. 112 ЗЗД урежда изключения, при които новата погасителна давност не се прилага. Тя не се прилага за вземания от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357; за непозволено увреждане; за неоснователно обогатяване; за издръжка; за трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда; по повод приватизационна сделка; по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.
Видно е, а и предвид чл.358 КТ[1], че чл. 112 ЗЗД не намира приложение в сферата на трудовото право, и в частност за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Уредената в чл. 358 КТ давност за вземанията, произтичащи от трудови възнаграждения и от обезщетения по Кодекса на труда е специална по отношение на уредената в ЗЗД давност. Кодексът на труда изрично постановява, че при парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Теоретично няма пречка длъжникът-работодател да изплати заплати и обезщетения на работниците и служителите, и след изтичане на 3-годишния давностен срок, но това ще бъде доброволно, като израз на добра воля и желание.
Текстът на чл. 112, ал.3 предвижда, че за абсолютната давност се прилагат правилата на чл. 115 и чл. 118 ЗЗД.
Член 115 урежда, че между определени лица и за определени вземания, както и в определени случаи давност не тече, а чл. 118 постановява, че ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.
Промените в ЗЗД предвиждат също така, че за заварените случаи давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането.
Задължението се смята за изискуемо тогава, когато кредиторът има възможността да иска изпълнение на задължението. Началото на изискуемостта е от настъпването на падежа, (този извод следва от чл. 114, изречение първо и изречение второ ЗЗД).
Измененията в ЗЗД предвиждат, че чл. 112 влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в Държавен вестник. На адресатите на тази промяна е даден един относително по-дълъг срок, в който те да могат да се запознаят с новите положения.
[1] Давност
Чл. 358. (1) Исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове:
- едномесечен – по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2.
- 2-месечен – по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение;
- 3-годишен – по всички останали трудови спорове.