Европа навлиза в нова фаза на борбата срещу пандемията с COVID-19, в която започва постепенно връщане към обичайния ритъм на живот и работа. В този период от изключително значение са мерките за безопасни и здравословни условия на труд. Превантивните действия за ограничаване на заразата ще помогнат за сигурно връщане към работните процеси и ще допринесат да спре предаването на вируса.
Работниците (повечето, от които са жени) са на първа линия в много сектори, като здравеопазване, почистваща промишленост и търговия на дребно. Успехът на стратегията за излизане от кризата до голяма степен ще зависи от политиките за безопасни условия на труд, ако искаме да избегнем „втора вълна“, като изпратим милиони хора обратно на работа, се казва в позиция на Европейската конфедерация на профсъюзите.
ЕКП призовава Европейската комисия да гарантира, че COVID-19 е признат за професионална болест чрез преразглеждане на Препоръката на Комисията (2003/670 / ЕО) относно европейския график на професионалните заболявания. Освен това настоящият текст е напълно недостатъчен, за да защити всички работници от първа линия на пандемията, тъй като се отнася само за „инфекциозни заболявания, причинени от работа по превенция на болести, здравеопазване, помощ в домовете и други подобни дейности, за които съществува риск от заразяване е доказано ”.
ЕКП приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 2000/54 / ЕО относно защитата на работниците от рискове, свързани с излагането на биологични агенти по време на работа, и решението SARS-CoV-2 (вирусът, причиняващ COVID-19) да бъдат включени в списъка на биологичните агенти в приложение III към директивата. В тази директива агентите са изброени и разделени в четири групи от най-ниската опасност (група 1) до най-високата (група 4). ETUC подкрепя възможността за група 4. Това се основава на ясни правни обвързващи критерии в член 2 от директивата: висок риск от разпространение на вируса на работното място, липса на налична профилактика или лечение. По-слабата класификация може да доведе до по-ниска защита на здравето на работниците и следователно по-висок риск и много вероятно увеличаване на пандемията сред европейската работна сила.
Предприетите мерки на национално или секторно ниво са различни в отделните държави. Те са свързани с разпоредби относно хигиената, социалната дистанция, максималния брой работници и / или клиенти в помещение, лични предпазни средства, оценка на риска и роля на синдикатите и представителите на комитетите по безопасни условия на труд.
На 24 април Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA) издаде насоки за връщане на работа, защита на здравето и безопасността на работниците. Ръководството е подготвено от EU-OSHA в сътрудничество с Европейската комисия и с участието на тристранния Консултативен комитет по безопасност и здраве при работа (ACSH). Ръководството е достъпно на следния линк: https://osha.europa.eu/en/highlights/COVID-19-back-workplace-safe-and-healthy-conditions.
Някои от положителните елементи в насоките са:
- Ръководствата поставят силен акцент върху конкретни мерки, които трябва да бъдат предприети на работните места, които не са спрели дейността си в контекста на разпространението на вируса, при работа на работното място, за болни работници и работници, които се връщат на работа. Насоките са насочени към всички сектори и работници;
- Призовава се да се включват работници и представители на работниците в разработването на конкретни мерки на ниво компания;
- Ръководствата заемат широк обхват, като се справят както с превенцията на COVID-19, така и срещу психичното напрежение и заболявания, включително определянето на здравословни граници между професионалния и личния живот;
- Специално внимание се отделя на уязвимите работници;
- Ръководството е необвързващо, но може да бъде важен лост за работата на профсъюзите при гарантиране на здравето и безопасността на работното място по време на пандемията и на предстоящите етапи на излизане.
На 10 май Световната здравна организация (СЗО) издаде насоки за връщане на работа, обхващащи оценка на риска на работното място, превантивни мерки и права, задължения и отговорности на работниците и работодателите. Международната конфедерация на профсъюзите обаче откри някои сериозни пропуски в тях. Сред тях са:
- Препоръчва се физическото разстояние „поне един метър“, което не е достатъчно и е по-малко от препоръчаното от много национални органи;
- Позовава се на необходимостта от „медицински маски“ за работа с висок риск, когато са необходими специфични течно-отблъскващи, високоефективни маски, за да се сведе до минимум рискът при работа с висок риск и много медицински / хирургически маски не отговарят на това изискване;
- Не се казва нищо за правото на отказ от работа, за адекватността на оценките на риска; относно тестване за идентифициране на предсимптомни / безсимптомни работници;
- Казано е малко за защитата на уязвимите работници и за ролята на работодателя в докладването, регистрирането, разпознаването и компенсирането на свързани с работата случаи на инфекции с коронавирус и др.
Ето някои от мерките за безопасност при връщане на работа, договорени на национално ниво в различните държави:
Австрия: Издадена е наредба от федералния министър на социалните въпроси, здравеопазването, грижите и защитата на потребителите, която е в сила от 1 май до 30 юни 2020 г. Тя включва: социално дистанциране, използване на маска и други предпазни средства и регулиране на пътуванията до работа. Издаден е „Наръчник за COVID-19: Работа в безопасност и здраве – Препоръки за безопасно и здравословно сътрудничество в работата “. Освен това има насоки за определени сектори (строителни обекти, търговия на дребно, хранителен сектор, офиси, училища, детски градини, университети). Секторните социални партньори от строителството и търговията на дребно са подписали споразумения относно разпоредбите за безопасни условия на труд, които трябва да се спазват по време на пандемията. Те включват осигуряване на защитни облекла, социално дистанциране, дезинфекциране. В търговията – максимален брой хора в магазин, безкасово плащане, определено работно време.
Белгия: За да подпомогнат компаниите за постепенно възобновяване на икономическите дейности, социалните партньори са изготвили общо ръководство, което предоставя рамка с мерки, които могат да бъдат адаптирани от различните сектори и от всеки работодател към техните особености, за да се гарантира, че дейностите могат да бъдат възобновени при най-безопасните и здравословни възможни условия. Ръководството дава насоки за мерки като хигиена, пътуване до работа, пристигане на работа, използване на съблекални, социално дистанциране.
Финландия: Тъй като по време на пандемията не бяха затворени много работни места, връщането към работа не е проблемно за страната. Магазините и заводите, например, останаха отворени. Единственият сектор, в който връщането към нормалното среща някои предизвикателства, е образованието. Много учители не бяха съгласни с решението на правителството да отвори отново училищата от 15 май заради притеснения за безопасността на работещите. Финландският институт по трудова медицина издаде насоки за безопасна работа. Синдикатите предоставят регулярна информация за въздействието на COVID-19. Един от техните приоритети е оценка на риска на работното място, задължение, което се спазва с различно старание от работодателите.
Франция: На 22 април е създаден комитет за наблюдение на прилагането и оценката на мерките за подкрепа на предприятията, изправени пред COVID-19. Френските профсъюзи настояват за признаването на COVID-19 като професионално заболяване за всички работници, а не само за здравните работници. Чрез социален диалог (на ниво бранш или компания) се предлага да се ръководят всички мерки за защита на здравето и безопасността на работниците.
Германия: Разработен е германски стандарт SARS-CoV-2-OSH, който е с обвързващ характер, и е създаден борд за безопасни условия на труд, който следи спазването им спрямо развитието на COVID-19. В него са представители на изпълнителната власт, социалните партньори, специалистите по застраховане на социални злополуки и научни експерти. В страната има разногласия между синдикатите и организациите на работодателите основно заради работното време – правителството позволява до есента по-дълъг работен ден и намалява периода за почивка през деня в определени сектори.
Италия: На 26 април италианският премиер Конте очерта плановете за облекчаване на ограниченията, наложени преди 7 седмици, за да се ограничи разпространението на коронавируса. Облекчаването на мерките започна на 4 май, като хората могат да посещават близките си. Парковете, фабриките и строителните площадки ще бъдат отворени, но училищата остават затворени до септември. Очаква се фризьори, козметични салони, барове и ресторанти да отворят от 1 юни. Повече магазини ще бъдат отворени на 18 май, заедно с музеи и библиотеки. Заедно с тези мерки правителството договори споразумение със синдикатите и организациите на работодателите за здравословни и безопасни условия на труд. Включените в него мерки са свързани с правото на информация; достъп на външни доставчици; почистване и дезинфекция; лична хигиена; лични предпазни средства; използване на споделени пространства; организация на работа (обучения и срещи са прекратени); здравен надзор. Освен това бяха договорени конкретни споразумения от социалните партньори с мерки за ограничаване на COVID-19 в строителния бранш и в транспортния сектор и логистиката.
Латвия: Правителството, заедно със социалните партньори, се договориха на 7 май да променят въведените строги мерки за противодействие на разпространението на вируса COVID-19. Извънредното положение в страната е удължено до 9 юни, но определени ограничения ще бъдат облекчени. В страната има изискване за носене на маска в градския транспорт.
Испания: Постигнати са няколко секторни споразумения между организациите на работодателите и синдикатите, отнасящи се до организационните мерки и тези за безопасност и здраве при връщането на работа. Някои от постигнатите споразумения са: Мерки за превенция на COVID-19 в парфюмерийната и козметичната индустрия; Ръководство за предотвратяване на COVID-19 за строителни обекти; Ръководство за действие за превенция на COVID-19 за хартиената индустрия; Ръководство за превенция на COVID-19 за дейности в металургията; Протокол за защита и превенция на работниците с цел възстановяване на индустриалната и дистрибуторската дейност в автомобилния сектор; Протокол и ръководство за добри практики за защита и превенция на работниците в сектора на храните и напитките по време на здравната криза, причинена от COVID-19.