Директивата за адекватните минимални работни заплати е важен сигнал за Европа. Особено по време на тази криза. Трябва да излезем от нея не като намаляваме социалните стандарти, не с ниски заплати и лоши условия на труд, а с политики за равнопоставеност, инвестиции в хората. Това каза комисарят по заетостта и социалните права Никола Шмит по време на конференция „Справедливи минимални работни заплати и колективно трудово договаряне“, организирана съвместно от КНСБ, белгийският синдикат CSC и Европейската конфедерация на профсъюзите.
В онлайн дискусията, която се провежда през целия ден днес, участват представители на седем държави и 15 организации. Фокусът е върху Югоизточна Европа и измерението в региона на проектодирективата на ЕС относно адекватните минимални работни заплати, публикувана от Европейската комисия на 28 октомври 2020 г. Модератор на дискусията с комисар Шмит по директивата бе президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В момента проектът е на етап обсъждане в Съвета на ЕС, като комисар Шмит обясни, че португалското председателство е мотивирано процедурата да напредне. Тя среща възражения сред страните от Северна Европа. По думите му няма как да бъде изградена интегрирана Европа, докато има региони с ниско заплащане и ниска продуктивност и такива, в които ситуацията е точно обратната. Трябва да има сближаване и един от механизмите за постигане на тази конвергенция е чрез изграждане на рамка, чрез която да се преодолеят ниските заплати и най-вече бедността при работещите, които въпреки че имат доход, живеят в недоимък.
„Директивата е правилният инструмент“, каза Шмит и подчерта, че тя предоставя инструментите, чрез които на национално равнище да бъдат определени адекватните минимални работни заплати. По думите му по-добрият подход за постигането им е чрез колективното договаряне.
Трябва да подкрепим колективното договаряне в страните членки. Имаме лош опит в кризата, имаше известни трудности. Важно е да се възстанови колективното договаряне. То е част от икономическия модел в Договора за ЕС, който цели европейска социална пазарна икономика, а няма такава без силни партньори и колективно договаряне, каза Шмит. Според него процесът трябва да се засили на национално равнище, но „можем да създадем стимули за държавите и партньорите – да разработим колективни споразумения.“
Президентът на КНСБ повдигна въпросите за обвързването на колективното договаряне с усвояването на публични средства чрез обществени поръчки, гарантирането на достъп до работните места за синдикатите, както и еднаквото заплащане от мултинационалните компании за една и съща добавена стойност в различните страни.
„Това е много труден дебат с мултинационалните компании, но ако не се засегне в директивата, не можем да пристъпим към възходящата конвергенция. Препоръка на съвета би подпомогнала компаниите да вървят в тази посока – прилагане на принципа „еднакво заплащане за една и съща добавена стойност“, каза Димитров.
Никола Шмит отвърна, че западноевропейските работодатели, установяващи се в държави с по-ниски заплати, трябва да прилагат правилата на колективното договаряне от своята страна. „Шири се идеята, че ниските заплати са предимство, но те осъждат икономиката да е втора категория, не се стимулира производителността, не се преодолява бедността, това има общо отрицателно икономическо въздействие“, каза комисарят.
Относно обществените поръчки той обясни, че директивата дава възможност и трябва да се използва от възлагащите органи, като въведат условие за участие в процедурите при сключване на споразумения.
По време на дискусията бе повдигнат въпросът и за посочените, но в преамбюла на директивата референтни проценти за адекватните минимални работни заплати – 50% от средната работна заплата и 60% от медианната.
При откриването на конференцията Пламен Димитров подчерта „Няма за какво да се притесняват социалните партньори и правителствата в северните страни, а и някои от Централна Европа. Ясно е, че Директивата (рамкова или не) не е насочена към решаване на проблема с липсата на МРЗ в някои държави членки, а на проблема с ниските нива в новите държави членки.
„КНСБ предложи на Конгреса на ЕКП във Виена преди близо две години и сега продължава да настоява за Рамкова директива за минималната работна заплата, която да съдържа точни и ясни общи правила и критерии, съблюдавани от националните правителства и социалните партньори, с цел ускоряване на конвергенцията и прекратяване на социалния дъмпинг.
Директивата трябва да потвърждава автономността на социалните партньори и техния избор на начин (механизъм) – било то законовоустановена МРЗ след би- или трипартитни преговори, определена от Low pay commission (какъвто е случаят с Англия и Германия), или пък договорени по сектори/отрасли/браншове МРЗ (Скандинавки модел). Т.е. във всички държави членки има някакви минимални нива на заплащане. Въпросът е – как да стимулираме по-бързото нарастване на МРЗ в новите държави членки и в някои от по-изостаналите стари държави членки.
Според нас, трите процеса (нарастване на МРЗ, повишаване ефективността на секторното колективно договаряне и възходящата конвергенция на заплатите) трябва да вървят успоредно, в единство и те да бъдат стимулирани през съответните правни механизми. В този контекст приемането на Рамкова директива за минималната работна заплата и колективното договаряне трябва да се съпътства от Препоръка на Съвета за възходяща конвергенция на условията и заплащането на труда. Макар и да няма задължаващ характер, подобна препоръка би имала положителен ефект, особено за новите държави членки, още повече че тя логически се обвързва с Икономическото управление и Европейския семестър., каза Димитров.
Той обясни, че при прилагането на директивата в България ще се прилагат следните цели:
– Социалните партньори да имат решаваща, а не само консултативна роля при определянето на МРЗ;
– Ускорено нарастване на МРЗ, с оглед достигане на съотношение поне 50% от средната работна заплата за страната;
– Размерът на МРЗ постепенно да бъде ориентиран към необходимите средства за издръжка на живота;
– МРЗ за страната да бъде надграждана с МРЗ-и по икономически дейности и професионално-квалификационни групи в бипартитни преговори с работодателските организации;
– МРЗ за страната да важи за всички категории работници и за всички (традиционни и нетрадиционни форми на заетост).
Една обща Рамкова директива за насърчаване на колективното договаряне и нарастване на МРЗ би предложила и възможности за:
– Институционално усъвършенстване и логистична подкрепа от правителството на секторното/ отраслово/ браншово колективно договаряне;
– Прилагане на надеждни механизми за разпростиране на сключените КТД на секторното/ отраслово/ браншово равнище;
– Достигане на 60% покритие на наемния труд с КТД като първа цел и на 70 на сто като втора цел;
– Повишено национално и европейско финансиране в подкрепа на секторното колективно договаряне, изграждане на капацитет и прилагане на най-добрите европейски практики;
– Постоянен мониторинг на колективното договаряне в изпълнение на Националния план за действие.
Какъв е размерът на законовоустановените минимални работни заплати в Европа през 2020 г. – очаквайте в следващ материал от конференцията.