КНСБ: Да спрем тормоза и насилието на работното място!

В Кодекса на труда липсват определения за „тормоз“ и „насилие“ на работното място. Ако страната ни ратифицира Конвенция 190 на Международната организация на труда относно насилието и тормоза в областта на труда, това ще се промени и ще могат да се пресекат тези порочни практики.

Важността на Конвенция 190 и необходимостта от нейното въвеждане в законодателството на страната ни бяха подчертани на конференция днес, организирана от КНСБ и фондация „Фридрих Еберт“. Конвенцията бе приета на юбилейната 108 сесия на МОТ през юни 2019 г. КНСБ апелира за нейното ратифициране през последните две години.

За съжаление, и пандемията, и нежеланието на работодателите, стопираха този процес, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на конференцията. Той подчерта, че с Конвенция 190 се въвежда ново хоризонтално право в сферата на труда – правото на всеки човек на работното място без насилие и тормоз. Конвенцията е първият международен инструмент за защита на работника от подобни деяния.

Всички ние се свидетели на нарастващо насилие на работното място – лекари, учители, медицински
работници в градския транспорт стават обект на насилие, докато полагат труд, каза още Димитров и допълни, че конвенцията защитава работниците от насилие и тормоз при всички форми на труд, независимо дали са
типични или атипични/неформални, дигитални, защитени са сезонните работници, командированите и
др., посочи Пламен Димитров. Неплащането на трудовите възнаграждания или забавянето им също е форма на тормоз – по икономически начин, добави той.

Димитров обясни, че Конвенцията има и специфичен ъгъл – насилие, основано на пола, но той е само един от многото в нея и няма нищо общо с Истанбулската конвенция, каквито спекулации се правят.

Програмният координатор във фондация “Фидрих Еберт” д-р Пенчо Хубчев подчерта, че КНСБ има съществен принос в написването на Конвенция 190 (лидерът на СТСБ Екатерина Йорданова бе член на комисията към МОТ по създаването ѝ).  „Когато шивачките могат да отидат до тоалетна само през обедната почивка, това е тормоз. Тормоз е и да се работи 12 часа на минимална работна заплата. Тормоз е, когато работодателят системно завържа работници или им изпраща съобщения извън работното време“, каза още Хубчев.

Вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов представи в детайли същността на Конвенция 190. Той заяви, че правото на всеки човек на работно място без насилие и тормоз, трябва да стане неотменимо право, присъщо на работника, така както се възприема правото на отпуск.

Приложението на Конвенция 190 означава „защита от насилие и тормоз във всичките му форми, видове, измерения и хипотези.“ От тук произтича, че всяка държава, ратифицирала конвенцията, следва да осигури защитата чрез текущото законодателство, а работодатели и синдикати: по места, и чрез Колективни трудови договори.

Приложението ѝе както по време на работа – на работното място; на места за изплащане на заплата, при командировки, в процеса на комуникации, свързани с работата, почивка за отдих или храна, при ползване на санитарни помещения и съблекални; така и на места свързани или произтичащи от работа – в жилищни помещения, предоставени от работодателя; при пътуване до и от работа; обучение, събития, социални дейности.

Конвенция 190 дава дефиниция на понятието „насилие и тормоз“ като „единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда.“ Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут, като включва случаите, при които извършители са трети страни – клиенти или доставчици на услуги, и обхваща отражението на домашното насилие върху работния климат и процес.

Какъв е обхватът на Конвенция 190 – вижте тук.

Презентация на Екатерина Йорданова „Достоен труд без насилие на работното място“ вижте тук.

В българското законодателство темата за защита от тормоза и насилието е поставена в различни законодателни актове. В него обаче няма правна уредба, която да е насочена към неутрализиране насилието и тормоза (включително основано на пола) конкретно в областта на труда, по начина, по който възприемаме това словосъчетание, това специфично поле на обществени отношения и най-вече при полагането на наемен труд.

Една от посоките, в която следва да се предприемат конкретни действия, с оглед ратификацията, е да се формулират самостоятелни определения, които да допълнят съществуващите в Кодекса на труда и въз основа, на които да се оформи система от текстове, чрез които работници и служители и въобще категориите на защитени лица да бъдат защитени ефективно през правните норми, посочи Чавдар Христов.

Какво е състоянието в момента на българското законодателство от гледна точка на Конвенцията – вижте тук 

На форума бяха обсъдени и реални казуси с прояви на тормоз и насилие на работното място и необходимостта от въвеждане на ясни механизми, чрез които да се пресекат подобни практики.

В пандемията пък насилието на работното място придоби и други измерения. През март Европейската конфедерация на профсъюзите обяви проучване, според което едва 23 на сто от участвалите жени посочват, че работодателите са направили достатъчно за справяне с насилието и тормоза на работното място, включително упражняването му онлайн. Само 16 процента посочват, че по време на локдауна работодателите са актуализирали своите политики за справяне с онлайн тормоза, свързан с работата от разстояние. Същият процент казва, че законите в тяхната страна са достатъчно силни, за да се справят с насилието и тормоза на работното място, включително онлайн, а 17 на сто вярват, че те се прилагат адекватно.