Езиковата бариера, несправедливите условия на труд и дискриминацията са основните пречки пред интеграцията на гражданите от трети държави на българския пазар на труда. Това показва изследване, направено от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
То е реализирано в рамките на международния проект #UnionMigrantNet и градовете заедно за интеграция“ и бе представено вчера. Проектът е съфинансиран от Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ по програма AMIF-2018-AG-INTE. Координира се от Европейската конфедерация на профсъюзите, а българските партньори по него са КНСБ и Столичната община през нейната структура „Асоциация за развитие за София”.
Целта на проучването е да се идентифицират на най-често срещаните проблеми за достъпа на пазара на труда на гражданите от трети държави и нагласите на българските работодатели. Целеви групи са лица, търсещи закрила и получили бежански или хуманитарен статут, икономически мигранти граждани на трети страни, работодатели, заинтерисовани страни.
Изводите показват, че пречки пред интеграцията са:
- Езиковата бариера – липсата на безплатни курсове на работното място или безплатни курсове по български език, организирани от службите и институциите;
- Несправедливи условия на труд като работа без трудов договор, уволняване без причина, забавяне на заплащане, незаплащане на осигуровки и извънреден труд;
- Дискриминация към тяхната религия и култура, и разлика в заплащането им, заради статута им на бежанец или имигрант;
Неработещи механизми за интеграцията на гражданите от трети държави са липса на информация от посолствата на съответните страни до Дирекция Миграция и Бюрото по труда и нуждата от по-голям обхват на механизми за интеграцията в пазара на труда за бежанци и хора с хуманитарен статут като срещи с работодатели и курсове за трудова ориентация и преквалификация.
Препоръките от изследването са:
- качествени и безплатни курсове по български език по време на процеса на интеграция в пазара на труда и на работното място;
- курсове за преквалификация и трудова ориентация;
- специални гишета в службите и институциите, където да работят служители, познаващи английски език и най-разпространените езици на мигрантските общности в България;
- подкрепа за икономическите мигранти от страна на посолствата в техните държави преди заминаването им за България;
- гарантиране и спазване на трудовите и гражданските права на гражданите на трети държави;
- улесняване и ускоряване на процедурите за регистрация на граждани на трети държави;
- подобряване на достъпа до здравни грижи;
Изследването показва още, че в 2/3 от наблюдаваните предприятия/организации последиците от ковид пандемията се отразяват пряко на промяна в организацията на трудовия процес; недостигът на работна сила има водеща роля в назначаването на ГТД; забелязва се тенденция към разширяване на фирмените политики в посока осигуряване на допълнителни социални придобивки; необходимост от преодоляване на административните трудности; дефицит на актуална информация и др.
Основните пречки пред работодателите за наемане на ГТД, според синдикатите, са непознаване на българското законодателство, размерът на предлаганите възнаграждения и езиковата бариера.
Резултатите от изследването можете да видите тук
