„Социалният договор предполага, че работниците трябва да могат да живеят от работата, която извършват. Добавената стойност, която създават и обществената стойност на труда трябва да се превърнат в заплати, осигуряващи жизнения минимум за тях и техните семейства. Тревожните равнища на работещите бедни и на работещите в несигурни форми на заетост, без никаква защита и без достатъчно средства, за да свържат двата края, показват, че социалният договор е нарушен. Нашето най-важно и морално задължение е да се ангажираме с подновяването на социален договор, основан на социална и екологична справедливост, за социален мир в днешния свят на труда и за тези, които ще дойдат.“
Това каза в заключителната си реч в последния ден от 109-тата сесия от Международната конференция на труда на 11 декември президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той бе главен преговарящ от страна на групата на работниците в дискусията за неравенствата и света на труда. Димитров бе и заместник-председател на Комитета по неравенствата и света на труда.
109-тата сесия на МКТ тази година протече в две части – първата бе през юни, а току-що приключилата втора се проведе през ноември и декември. Освен на дискусията за неравенствата и света на труда тя бе посветена и на темата за уменията и ученето през целия живот.
По време на първата част през месец юни Димитров бе избран за титулярен член на Управителния съвет на Международната организация на труда от групата на работниците. Президентът на КНСБ стана първият българин избран на тази престижна позиция в лично качество.
От името на работниците в заключителния ден на дискусията за неваренствата миналата събота Димитров посочи, че те се засилват в света на труда и МОТ трябва да участва в преодоляването им. „За работниците, които се сблъскват с дискриминация по всякакви признаци, това беше съществена дискусия. Очакваме активна работа от страна на МОТ за справяне с всички форми на хоризонтални и вертикални неравенства, като се има предвид как те си взаимодействат. И се надяваме, че в бъдеще МКТ ще разпознае лицата, обект на дискриминация въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и изразяване на половата принадлежност, и ще ги защити от дискриминация. Постигнатите заключения осигуряват силна и всеобхватна основа за МОТ и Бюрото за предприемане на действия за решително намаляване на неравенството. Очакваме с нетърпение тези спешни усилия.“, каза Димитров.
Той обърна внимание, че провеждането на конференцията е съвпаднало с публикуването на нови данни от Световната лаборатория за неравенство (World Inequality Lab – WIL). Изследователите са установили, че глобалното разделение е на най-високото си ниво от разгара на „имперската епоха”. Средният доход в най-горния децил е 38 пъти по-висок от този на долните 50%. Те отбелязват, че средните национални доходи не дават информация за неравенството, прикривайки реалността на ниските доходи.
„Налице е изключителна концентрация на богатство, дори в по-голяма степен, отколкото на доходи. Разликите в заплащането между половете остават сериозни, а делът на доходите на жените нараства с неприемливо бавни темпове. Това е шокиращо и потвърждава мнението ни, че е налице глобална криза на неравенството. В заключенията се признава, че настоящата криза на неравенството излага на риск самите цели на Филаделфийската декларация“, акцентира Димитров.
По думите му обсъждането по време на конференцията е постигнало значителен напредък в няколко области включително ролята на макроикономическата политика, глобалното намаляване на дела на труда в доходите, както и необходимостта от действия, които са останали на заден план, включително устойчива индустриална политика.
В речта си от името на работниците Димитров каза още: „В заключенията се подчертава значението на политика по заетостта, ориентираната към бъдещето и съобразена с равенството между половете, съгласно Конвенция № 122 и Препоръка № 169. Работниците очакват да участват в тези процеси на национално равнище и в международните дискусии за заетост и приобщаващи икономики. Пълната заетост трябва да се върне в центъра на разработването на политики. Загубихме пътя си, тъй като целта за пълна заетост и достойни условия на труд отпадна от дневния ред в полза на строгите икономии и дерегулацията, с тежки последици за работниците и света. Днес трябва да поемем по нов път за устойчива трансформация, с честен трансфер на технологии за справедлив преход, създаване на работни места и формализация на труда.
По време на дискусията описахме как колективното договаряне е ключова част от намаляването на неравенствата и справедливото споделяне на плодовете на прогреса, включително за справяне с отделянето на производителността от заплатите. В заключенията това се признава. Колективното договаряне, особено централизираното и секторното договаряне, се е доказало като най-добрия инструмент за намаляване на неравенството в заплащането и остава основен приоритет за работниците.
Важно е да се отбележи, че в заключенията се признава, че добавената стойност, генерирана по веригите на доставки, която се изразява в печалби и обикновено остава концентрирана на най-високото ниво на веригата в централите на мултинационалните предприятия, следва да се разпределя със справедливи заплати чрез транснационално и координирано колективно договаряне по веригата на доставки.
Заключенията ще ръководят Бюрото да работи по намаляването на дела на труда в доходите, по колективното договаряне и неравенствата, домашните работници, насилието и тормоза и по още много важни въпроси. Заедно с второто периодично обсъждане на социалната закрила, ние създадохме здрава основа за бързо постигане на универсална социална закрила.
Заключенията потвърждават значението на фискалното пространство за справяне с неравенството с помощта на мерки за преразпределение чрез данъци, социална защита и качествени обществени услуги. Правилно е отбелязана необходимостта да се решат въпросите с устойчивостта на дълга, незаконните финансови потоци и ролята на корпоративните данъци, данъците върху богатството и финансовите данъци.
Недостигът на фискални стимули, при който много държави не успяха да реагират на огромната загуба на работни места и доходи по време на пандемията, представлява сериозна опасност неравенството да се увеличи още повече. Въпреки тежките обстоятелства, в които се намираме днес, не трябва да забравяме, че тази дискусия беше определена като необходима преди избухването на пандемията от COVID-19. Това представлява опасност и пречка пред социалната справедливост твърде дълго време. Ето защо тези заключения трябва да бъдат трайно ръководство за МОТ и нейните членове.
Групата на работниците постигна широко съгласие относно значението на определянето на минимална работна заплата в съответствие с Конвенция № 131 и ускоряването на прехода от неформална към формална икономика съгласно Препоръка № 204.
За работниците в неформалната икономика, за тези, които нямат друга възможност освен да работят в несигурни форми на труд, особено за тези, които са ангажирани да работят чрез цифрови платформи за труд, обхватът на трудовото правоотношение следва да бъде разширен и надлежно спазван. Трудовата и социалната закрила следва да бъде разширена, за да обхване всички.
Неравенството е политически избор. Нека направим политическия избор да се борим с неравенствата.“
Другият фокус на 109-тата конференция бе дискусията за уменията и ученето през целия живот. Отчетено бе, че светът е в труден процес на промяна, изправен е пред безпрецедентни предизвикателства поради пандемията и други глобални фактори и това изисква колективни действия за изграждане на ориентирано към човека бъдеще на труда.
„Уменията и ученето през целия живот са от основно значение за справедливия цифров и климатичен преход. Бихме искали да видим по-целенасочени и по-ясни заключения относно отговорностите на работодателите за финансиране на обучението и е ясно, че споделените и диференцирани отговорности, включени в текста, трябва да се тълкуват и прилагат в спазване на този принцип. Всъщност работниците не следва да бъдат задължавани да плащат за развитието на собствените си умения“, каза в заключителната си реч от името на работниците в тази дискусия г-жа Амал Ел Амри.
Тя обърна внимание, че важният въпрос за достъпа на всички до учене през целия живот не може да бъде постигнат без премахването на дискриминационните пречки пред този достъп за няколко категории работници, включително тези в неформалната икономика. Нашият ангажимент е да гарантираме, че системите за умения и учене през целия живот са достъпни не само за привилегированите или за хората с добри възможности, а за всички членове на всички общества по света, каза Ел Амри.
Международната конференция на труда е световният парламент на труда. Това е най-голямото международно събрание, посветено на света на труда, на което присъстват представители на правителства, работници и работодатели от 187-те държави-членки на Международната организация на труда. Освен ключови въпроси, делегатите обсъждат, приемат и наблюдават Международните трудови стандарти и определят глобалната програма и бюджет на МОТ.
