На 23 февруари Европейската комисия най-сетне предложи проект на законодателство за надлежната проверка на отговорното бизнес поведение. Въпреки че съдържа някои интересни характеристики, той е далеч от това, което е необходимо за защитата на правата на човека и околната среда, посочват в своя позиция от Европейската конфедерация на профсъюзите.
Оттам алармират, че в проекта на директивата не се предвижда конкретното участие на работниците и синдикатите в оформянето и наблюдението на стратегиите за надлежна проверка на устойчивия бизнес. Тяхната цел трябва да е да се предотвратят или прекратят бизнес практики, които имат негативно въздействие върху правата на човека и околната среда.
Крайно необходима е силна директива за устойчива корпоративна надлежна проверка в момент на нарастващи нарушения на правата на човека, включително злоупотреба с трудови и синдикални права от страна на големите европейски компании, призовават от ЕКП.
От конфедерацията посочват, че около 238 дни, след като Комисията трябваше да представи директивата, проектопредложението буди реални опасения, че предлага твърде малко, за да доведе до необходимите промени в поведението на бизнеса за ефективно предотвратяване на нарушенията на правата на човека и вредите върху околната среда.
Анализът на ЕКП на проекта е установил, че:
– Директивата въвежда в законодателството на ЕС съществуващи доброволни бизнес практики, като кодекси за поведение, „пътни карти“ и „планове за коригиращи действия“, които остават едностранно приети от компанията и които вече са известни със слабото си представяне, що се отнася до корпоративната социална отговорност, оставяйки на бизнеса да контролира собствените си практики.
– Проектът за директива включва „социални и трудови права във връзка с много ограничен брой международни стандарти, но без позоваване на ключови европейски актове за правата на човека като Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа и Европейската социална харта, нито Хартата на ЕС за основните права.
– Директивата ще се прилага само за компании с оборот над 150 милиона евро и над 500 служители (или 40 милиона евро и 250 служители, ако са ангажирани във високорисков сектор), въпреки че Европейският парламент отхвърли предложението за изключване от обхвата на малките и средните предприятия.
– Ролята на синдикатите е ограничена до подаването на вътрешни жалби за нарушения, вместо пълното им включване в проектирането, наблюдението и прилагането на надлежната проверка, въпреки че Европейският парламент изрично и с голямо мнозинство прие предложение със силно и проактивно участие на синдикати и други заинтересовани страни.
– Въпреки някои положителни нови предложения за санкции, като временно спиране на бизнес операциите и временно спиране на държавната помощ и използването на публични средства (в ЕС), тя ограничава отговорността на компаниите до гражданска, без да се споменава наказателна, а задълженията на директорите са сведени до минимум.
„Това е първа стъпка в правилната посока. Но едно амбициозно и надеждно за бъдещето предложение за предотвратяване и отстраняване на нарушенията на правата на човека и щетите за околната среда изглежда различно. За да предизвика дългоочакваните и необходими промени в бизнес практиките, предложението на Европейския парламент трябва да отразява много по-добре и с визия какво трябва да прави ЕС, за да държи бизнеса и доставчиците отговорни за неблагоприятните въздействия на тяхната дейност върху хората и планетата“, коментира конфедералният секретар на ЕКП Изабел Шьоман.
Според нея Комисията изглежда е избрала най-ниския общ знаменател като базова линия. „Комисията пропуска огромния призив на синдикатите и гражданското общество за строги правила за устойчива корпоративна надлежна проверка. Сега Европейският парламент трябва да подобри този закъснял и разочароващ проект за директива. ЕКП ще работи с евродепутатите, за да се бори за директива, която действително ще допринесе за нужната промяна и ще накара бизнеса да отговаря за човешките права или вредите върху околната среда“, заяви Шьоман.