КНСБ: Настояваме за приемане на Национална програма по безопасност и здраве при работа за 2022-2024 г.

КНСБ отбеляза с поднасяне на цветя и венци пред мемориалната плоча, поставена до централата на конфедерацията в София, и едноминутно мълчание днешния Международен ден в памет на загиналите и пострадалите при трудови злополуки и професионални болести работници. 28 април е обявен и за Световен ден за здравословен и безопасен труд.

В отдаването на почит се включиха и зам.-министър на труда и социалната политика Жулиета Върлякова, зам.-председателят на БСК Мария Минчева, Елена Аврамова, изпълнителен директор на „Главна инспекция по труда“, лидери на федерации към КНСБ, представители на други работодателски организации.

Мотото на кампанията за 2022 г. е „Да постигнем нулева смъртност на работното място до 2030 г..“

В Манифест за нулева смъртност на работното място ЕКП заявява: „Всеки работен ден в целия ЕС 12 работещи не се прибират у дома, защото са починали на работното си място. Работата не им е осигурила препитание, а ги е убила и семействата им страдат емоционално, финансово и по всякакви други начини“, каза презиздентът на КНСБ. Той посочи, че конфедерацията настоява да бъде приета Националната програма по безопасност и здраве при работа за 2022- 2024 г., която да отразява приоритетите в Стратегическата рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за 2021 – 2027 г.

Димитров представи данни на МОТ, според които в резултат на трудови злополуки, или свързани с работата заболявания, годишно умират над 2,7 млн. души. Загиналите при трудови злополуки са 360 хил. Ежегодно 270 млн. души се нараняват на работното си място, а 160 млн. са регистрираните професионални заболявания. По изчисления на МОТ загубите от тези трудови злополуки и заболявания възлизат на 4% от брутния вътрешен продукт в световен мащаб.

Президентът на КНСБ напомни още, че в Декларацията на МОТ за нейната 100-годишнина, се посочва, че правото на работа в безопасни условия на труд трябва да се провъзгласи и гарантира като част от фундаменталните права на работното място. Очакванията са това да стане факт на 110-та сесия на МОТ през юни т. г. Това ще задължи държавите членки на МОТ да се придържат към основните конвенции за здравословни и безопасни условия на труд, независимо дали са ги ратифицирали; ще подобри прилагането на международните стандарти за здраве и безопасност на труда и по-широко прилагане на тези права в националното законодателство и практика.

По оперативна информация на НОИ през 2021 г. у нас са регистрирани 68 смъртни случая, в т.ч. – 4 жени, или с 21 бр. по-малко от 2021 г. Това означава, че на всеки 5 дни, един български работник не се прибира при семейството си. През 2021 г. отново най-висок брой смъртни случаи са отчетени в икономическите дейности от сектор „Строителство” – 18 бр. (2020 г. – 17), следван от „Сухопътен транспорт” -10 бр. (2020 г. – 11)  и „Търговия“ – 7 бр. (2020 г. – 8 бр.).

За първи път тази година, в сравнение с последните няколко, наблюдаваме значително намаление на фаталните случаи при трудови злополуки. Това  е доказателство за подобрен контрол, но въпреки тази положителна тенденция, България е сред страните с най-висока смъртност при трудови злополуки.

Отчетените трудови злополуки са 2392 (2021 – 2309 бр.) и са с 83 повече от тези през 2021 г. Секторите с най-висок брой трудови злополуки са „Търговия“ – 297 бр., „Транспорт и складиране на товари в транспорта“ – 238 бр., „Строителство“ – 205 бр. Загубените календарни дни за 2021 г. са 173 947, с 11 467 повече от тези през 2020 г.

Броят на отчетените трудовите злополуки през 2021 г. е по-голям в сравнение с 2020 г., но продължаваме да считаме, че голяма част от трудовите злополуки в нашата страна не се декларират пред съответните органи, докато смъртните случаи при трудовите злополуки не могат да бъдат прикрити.

През 2019 г. са признати едва 22 професионални заболявания. По настояване на КНСБ териториалните звена на НОИ получиха указания за признаване на Ковид-19 за професионална болест за медиците на първа линия при спазване на съответните процедури. За съжаление досега няма признато професионално заболяване от Ковид-19.

Данните на ГИТ показват, че през 2021 г. са извършени 40 788 проверки в 33 177 предприятия.

Установените нарушения са 187 712 бр. Сред тях:

  • По осъществяване на трудовите правоотношения – 89 583 бр.
  • По здравословни и безопасни условия на труд – 97 487 бр.
  • Неизпълнени предписания – 1436 бр.

Приложените принудителни административни мерки са  181 323 бр. Сред тях:

  • Дадени задължителни за изпълнение предписания – 175 258 бр.
  • Спрени машини, обекти и работни места, застрашаващи живота и здравето на работещите – 261 бр.
  • Въведен специален режим на работа при невъзможност за спиране – 26 бр.
  • Отстранени работници и служители без нужната квалификация и инструктаж за безопасност при работа – 42 лица.
  • Актове за установяване на административно нарушение – 8544 бр. . в т.ч.:
    • За нарушения на нормите, свързани с трудовите правоотношения – 6457 бр.
    • За нарушения на нормите, свързани с безопасността и здравето при работа – 1820 бр.
  • Сума на влезлите в сила наказателни постановления и одобрени споразумения – 10 531 810 лв.

Нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд

Констатираните нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд през 2021 г. са 97 487 бр.:

– нарушения на нормите, свързани с организацията и управлението на дейността за осигуряване на здраве и безопасност при работа – 63 707 бр.

– нарушения на нормите по обезопасеност на работното оборудване и технологичните процеси – 21 572 бр.

– нарушения на нормите по хигиена на труда – 12 208 бр.

Главният секретар на КНСБ по безопасност и здраве Огнян Атанасов посочи, че от получените в КНСБ сигнали става ясно, че основните проблеми, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията, са свързани с работа при неблагоприятен микроклимат (38,2%), липсата и/или използването на некачествени ЛПС (27,4 %). Сравнително висок е делът на сигналите, свързан с неспазване на нормите за безопасност на работното оборудване и технологичните процеси (9,5 %).

Пламен Димитров напомни, че от 1998 г. КНСБ и „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов” помагат на деца, изправени пред изпитанието да израснат без родителска грижа. В продължение на 24 г. се изплащат стипендии на деца, чиито родители са загинали при трудова злополука. В момента стипендиантите са 38, те получават по 50 лв. на месец до завършване на средно образование. През последните 2 г. по време на епидемичната обстановка са добавени 5 деца, загубили родител при боледуване от ковид.

Средствата се осигуряват чрез дарения, като се организират благотворителни кампании и инициативи. Наличен е DMS номер за набиране на финансови средства. Всеки, който желае да помогне, може да изпрати SMS: DMS POMOGNI на 17 777. Цената е 1 лв.

Всеки от нас може да помогне и като направи целево дарение по банковата сметка на “Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов”:

IBAN: BG34UNCR76301010291100; BIC код UNCRBGSF;

На днешния ден по традиция КНСБ връчва и годишните награди „Прометея“, с които отличава отличава работодателите, постигнали добри резултати за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Статуетките тази година са изцяло за работодатели в публичния сектор, обърна внимание Димитров и обясни, че именно той се изправи срещу пандемията и беше поставен на първа линия в здравната криза.

С „Прометея“ бяха отличени поделение „Малашевци“ на „Столичен Автотранспорт“, 15 СУ „Адам Мицкевич“ в София и Център за спешна медицинска помощ – София.