Пламен Димитров: С поне 500 евро минимална заплата трябва да влезем в Еврозоната през 2024 г.

За нас доходите са ключов въпрос. Напълно постижим е годишен ръст от 12 процента на средната работна заплата през следващите 4 г., така че в края на 2026 г. да достигне 2800 лв. За минималната са нужни поне 18-19% годишно увеличение, за да може през следващите 4-5 години тя да стигне заплатата за издръжка и да няма повече работещи бедни. Оптимист съм, че можем да влезем в Еврозоната през 2024 г. и това трябва стане при поне 500 евро минимална работна заплата, иначе ще бъдем далеч встрани.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на среща на конфедерацията с кандидат-депутати от БСП за България. Тя бе част от поредицата разговори с представители на политически сили, участващи в изборите за Народно събрание. От БСП в разговорите участваха Георги Свиленски, Георги Гьоков, Иван Кръстев, Христо Проданов и Иван Айолов. В срещата днес се включиха и лидери на основните членове на КНСБ – председателят на СБУ Янка Такева, на СЖБ Петър Бунев, на „Водоснабдител“ Мариян Бухов, на „Металици“ Васил Яначков, на „Бира, храни и напитки“ Красимир Пащрапански, зам.-председателят ан ФСЗ д-р Пламен Радославов и др.

Димитров представи акценти от Меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на страната през следващите четири години. Обсъден бе механизмът, по който да се определя минималната заплата като 50% от средната за страната, както изисква директивата за адекватните минимални заплати. КНСБ предлага да се вземат за база данните за първите 6 месеца на предходната година. Това означава, че при 1700 лв. СРЗ за първото шестмесечие на тази година, то от януари 2023 г. минимилната трябва да е 850 лв.

Очакванията на КНСБ са, че светът няма да изпадне в глобална рецесия и България ще продължи своя растеж напред с едни добри темпове, каза Димитров и посочи, че конфедерацията прогнозира, че през 2026 г. БВП на страната ще мине 200 млрд. лева. Тази година пък брутният продукт ще бъде по-висок от заложения от министерството на финансите и ще приближи 160 млрд. лв.

Това са важни отправни точки, защото всичко, което произведем по-добре и в повече, предстои справедливо да бъде разпределено. Ако няма движение напред в икономиката и растеж на брутния продукт, това няма как да се случи, каза още президентът на КНСБ.

Той изтъкна, че очакванията на хората в момента са за решаване на проблемите, свързани с инфлацията и доходите. Убеден съм, че това Ви казват, когато пътувате в страната. Това казват и нашите синдикални председатели в направено от нас допитване, посочи Димитров.

Той критикува действията на БСП в частта за пенсиите и предстоящото увеличение от октомври, което няма да обхване 2/3 от възрастните. „Продължаваме да твърдим, че според нас хората с ниски пенсии трябва да бъдат подпомагани през системата за социално подпомагане, но не и през осигурителната, за да може тя да функционира. В момента това, което бе направено, е лош сигнал към всички осигуряващи се и ги демотивира“, обърна се към представителите на БСП президентът на КНСБ.

Обсъдени бяха и проблемите в областта на енергетиката, здравеопазването, вдигането на доходите на заетите в бюджетната сфера и др.