От началото на 2024 г. минималната работна заплата ще е 50% от средната за страната, като за всяка следваща календарна година ще се определя до 1 септември на текущата. Това решиха депутатите днес в един от последните работни дни на 48-ото Народно събрание с промени в Кодекса на труда, внесени преди няколко месеца от БСП. Първоначално те бяха подкрепени единодушно от всички парламентарни партии, но след това в края на 2022 г. бяха отхвърени от социалната комисия. На брифинг в парламента на 21 декември КНСБ предупреди, че ако няма решение за ръст на минималната заплата, предстоят масови протести.
От лятото на миналата година с активните си действия КНСБ настоява в законодателството ни бързо да се транспонира предвиденият в Директивата за адекватните минимални заплати в ЕС праг, според който МРЗ трябва да е поне половината от средната за съответната страна. Директивата бе окончателно одобрена през октомври 2022 г. , а в нестихващата от септември протестна кампания за по-високи доходи конфедерацията не е преставала да настоява за бързото й прилагане у нас, включително и при разговори с парламентарните партии и на заседания на ресорните парламентарни комисии.
След разгорещена дискусия депутатите днес приеха, че минимална работна заплата за всяка следваща календарна година се определя до 1 септември на текущата в размер на 50 на сто от средната брутна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две на текущата. Така новият размер на минималната заплата ще влезе в сила от 1 януари 2024 г.
На брифинг в парламента след гласуването на текстовете главният икономист на КНСБ и директор на ИССИ Любослав Костов коментира: „Най-накрая българският парламент намери фомула, по която да се изчислява минималната заплата – три месеца след внасянето на законопроекта. От една страна тя е правилна и отговаря на една част от директивата, но не отговаря на друга. Тази директива, за която говорим всички, е Директива за адекватни минимални работни заплати. В нея е описано как мерим тази адекватност. Отчитата се много на брой индикатори, единият от тях е – издържката на живота. В момента обаче съотношението е фиксирано – 50% минимална към средна заплата, което не е позволява да се тества адекватността на минималаната заплата. Това фиксиране на минималната заплата към средна е грешно, макар и формулата да е правилна. Днес беше постигната една половинчата победа за българския работник. Залагат се мини при преговорите с работодателите и минималната заплата няма да бъде вдигната от 1 юли. Това е половината победа за българските работници“.
„Ние сме доволни, че една част от нашите искания бяха изпълнени. Но искането на синдикатите винаги е било автоматичен минимален механизъм. Това, което се прие, е само една част от директивата – член 5, но тя има още много елементи, които трябва да транспонираме“, подчерта още Любослав Костов.
Той се обърна и към партиите, неподкрепили минимумът да 50%, върху който може да се надгражда, и обясни, че ако продължават така, не е ясно с какви очи ще обикалят по време на предизборната кампания и ще се срещат с работещите хора.
„Имаме нов текст, той дава някаква база. Проблем е в това, че е императивен текст точно 50%, а не като дъно на МРЗ. Това обезсмисля социалния диалог в тристранния съвет за сътрудничество. Десните партии решиха, че правилата на международните организации на труда и на ЕС не важат за България и могат да си позволят да приемат императивен текст“, коментира и Ваня Григорова, икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“.
