Към настоящия момент в Народното събрание се обсъждат на второ четене измененията в Наказателния кодекс. Ние дълго време се опитваме да защитим правото на сдружаване – правото на свободно слово и на свободно договаряне на хора, които свободно са се организирали, е фундаментът на демокрацията. Ще продължаваме да се борим да охраним това право в НК, като настояваме да се криминализират нарушенията на правото на синдикално сдружаване, особено в частния сектор, но и в държавния. На път сме да получим решение на този въпрос. Другата седмица правната комисия ще гледа измененията в НК. Нашето предложение е припознато от депутати от водещи политически групи. Надяваме се промяната да стане факт и който нарушава правото на сдружаване, да е заплашен от съответното наказание, което включва и затвор.
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на провелия се вчера дискусионен форум с журналисти, организиран от конфедерацията и Фондация Фридрих Еберт България.
Това е осмият пореден доклад на конфедерацията за нарушенията на трудовите права. „С тези доклади целим да привлечем вниманието на обществеността и на тези, които вземат решения, за да чуят какви са притесненията на работещите българи и къде и как се нарушават драматично правата им“, каза още той.
Тази година докладът би могъл да се преименува на „Доклад за експлоатация на работещите в България“, каза вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов, който представи основните данни, изводи и препоръки.
В автентичен вариант представяме случаи, както са ни сигнализирали хора, свързали се с нас в различен формат – лично, писмено, чрез дигиталните платформи на синдиката. Използвали сме и информация от медиите и социалните мрежи, уточни той.
Докладът, както всяка година, ще бъде изпратен до министерството на труда и социалната политика, ГИТ, прокуратурата, за да бъдат информирани за какво става въпрос.
Според данни от ИА „Главна инспекция по труда“ броят на извършените проверки е 42 396. А констатираните нарушения от инспекцията са 191 200. Това означава, че на една проверка инспекторите констатират средно 4,5 броя нарушения. През 2021 г. статистиката сочеше 4 броя нарушения на проверка. Това означава, че за 2022 г. има увеличение. Тук става въпрос за проверки, които са извършени. А колко не са и колко предприятия не са били инспектирани, остава само да гадаем, отбеляза Капитанов. Излиза, че в България има два закона, за които не е ясно кой е по-нарушаван от другия – единият е Кодексът на труда, другият е Законът за нарушения по пътищата.
През 2022 г. към структурите на конфедерацията, чрез основните членове, регионалните структури, онлайн платформа на КНСБ за мониторинг и консултации при нарушени трудови права, доверените адвокати на КНСБ, мобилното приложение на КНСБ – VOX KNSB, както и чрез сигнали на наши членове и граждани, публикации в средствата за осведомяване и социалните мрежи, бяха подадени общо 19 625 бр. сигнала за нарушения, заяви вицепрезидентът на синдиката.
Както инспекцията по труда, така и КНСБ, констатират, че най-много нарушения има в сферата на основните и безопасни условия на труд – 3862 броя. На следващо място са нарушенията по повод заплащането на труда (2940), а на трето – работното време и почивките (2455).
По отношение на нарушенията при започване на работа, Капитанов обърна внимание на непредоставяне на длъжностна характеристика и на копие от удостоверение за регистрация на сключен трудов договор в НАП, както и липсата на сключен писмен трудов договор.
„Искам да припомня, че преди няколко седмици НС прие на първо четене закона за електронна трудова книжка. В момента е сформирана работна група, в която КНСБ участва активно, за да разберем как ще се случва този електронен трудов запис. На този етап в работната група сме се насочили към вариант на уведомленията, които работодателят предоставя към НАП при започване на работа, да бъдат разширени с детайли относно трудовата книжка. Така и работниците и служителите, и работодателите ще имат достъп до тях, като работодателите няма да могат да виждат трудовите възнаграждения и обезщетенията, които са получавали работещите във времето назад. Всички книжки, които са на хартиен носител, ще продължават да съществуват като доказателствено средство при евентуални грешки“, отбеляза Тодор Капитанов.
Той каза още, че по по този начин, след като се въведат тези данни за работната заплата, НСИ всеки месец ще има възможност да дава информация за равнището на работите заплати.
Капитанов обърна внимание, че за пръв път в България са констатирани и нарушения при извършване на работа от разстояние. КНСБ констатира близо 200 такива – хората се оплакват, че работят от разстояние без тяхното съгласие.
Относно нарушенията по повод заплащането на труда, най-голям брой подадени сигнали има относно неполучаването на допълнително възнаграждение за работа, извършвана вместо отсъстващ колега (563). Едно от констатираните нарушения е, че работодателят въвежда неизпълними норми, за да запазят заплащането по-ниско – на нивото на минималната работна заплата. „Представителите на федерациите към КНСБ споделиха, че в различните сфери има дефицит на кадри, поради която се стига до експлоатациите на работещите – заедно с липсата на допълнителни плащания за извънреден труд и работа в почивни и празнични дни“.
От години КНСБ настоява сумираното работно време да бъде прилагано само в предприятия с непрекъсваем режим на работа. Основният проблем е, че се правят фиктивни графици и смени, които и се предлагат на инспекцията по труда. Но работещите в тази форма на отчитане на работното време често биват подведени и объркани. През 2020 г. КНСБ направи подписка по инициатива на индустриалните федерации. Събрахме над 100 хил. подписа, които връчихме на министъра по труда и социалната политика, припомни вицепрезидентът на конфедерацията. Предстои да решим как продължаваме кампанията.
Експлоатация има и при нарушенията, свързани с работното време и почивките. „Хората масово не успяват да използват своите почивки. Остават на работа след работно време, нямат възможност и за технологични почивки. Това води до пренатоварване и стрес на работното място“, посочи Капитанов. Той обърна специално внимание на обедната почивка. Тя не се включва в работното време, нито се заплаща, нито влиза в трудов и осигурителен стаж. „Ако някой работодател принуждава работещия да полага труд по време на почивките, които му се полагат по закон, трябва да знае, че това също е форма на експлоатация“.
Капитанов постави акцент на сигнала, подаден от близо 200 души, които посочват, че работят от разстояние и получават задачи по имейл и по телефон след изтичане на работното им време. КНСБ предлага въвеждането на „правото на изключване“. Това означа, че след приключване на работното време работодателят не трябва да дава задачи и да се обажда на своите подчинени. Същото важи и от колега към колега, както и от клиенти към работещи. Работникът не трябва да носи отговорност да отговаря на обажданията на своя работодател. Тъй като това не може да се прилага във всяка сфера, КНСБ настоява да има вариант това право да се договаря и чрез КТД и форматите, в които то да бъде регулирано.
Що се отнася до използването на отпуските, Тодор Капитанов акцентира върху случаите на принуждаване от страна на работодателя служителят да работи 4 часа на работното място, а другите 4 да ги отчита като отпуск. „Това е нова констатация и за нас. Оказва се, че е нова форма за лъжене на работещите, че използват отпуските си. Когато работещият поиска да използва отпуска си, ръководителят му заявява, че тя вече е използвана. Хората остават на работа през целия ден, но работодателят ги е водил в отпуски“, обясни той. Такъв сигнал са подали 101 души.
Сред най-честите нарушения при прекратяване на трудови правоотношения са забавянето на връщането на трудовата книжка и други ключови документи (367). „Надяваме се тази практика да изчезне след въвеждането на електронния трудов запис“, каза Капитанов.
160 сигнала са получени относно това, че работодателят не внася осигурителни вноски в определените от закона размери и срокове. „Въпреки, че има криминализиране под натиска на КНСБ на подобни деяния, нарушенията продължават“.
„Надяваме се криминализирането на деянията, насочени срещу синдикалното сдружаване да бъде факт. И когато сме на форуми да отчитаме не броя на нарушенията, а този на работодателите, влезли в затвора заради нарушаване на това право“, категоричен бе Капитанов.
Той подчерта, че по отношение на нарушенията при колективно трудово договаряне най-много сигнали са подадени за отказ от страна на работодателя за договаряне в КТД на клаузи за по-високи работни заплати и/или допълнителни възнаграждения (370). Очакваме тази практика трябва скоро да бъде прекратена. КНСБ настоява за бързо транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати и насърчаване на колективното договаряне. Това трябва да се случи до края на 2023 г. В следствие на това процесът на колективно трудово договаряне ще бъде по-улеснен и по-разширен.
Констатирани са и значителен брой нарушения на синдикалните права. Най-много сигнали са подадени за намеса в синдикалната дейност – 415. За натиск от страна на работодателя върху членуващи в синдикални организации са сигнализирали 306 души.
Капитанов коментира и данните относно нарушаването на правото на ЗБУТ. 311 човека са заявили, че търпят обиди по време на работа. Той даде реален пример за обиди и насилие на работното място, в който работодателят отправя писмена заплаха, към своите служители. Капитанов подчерта също, че в КТ все още няма дефиниция на термините „тормоз“ и „насилие“.
Презентация на доклада можете да видите тук.
Текстът на доклада е наличен тук.
Вицепрезидентът на КНСБ в Направление „Социална защита, Безопасност и здраве при работа. Справедлив зелен преохд и екология“ Огнян Атанасов коментира темата за безопасните и здравословни условия на труд като основно човешко право.
Той припомни данните, че за миналата година са констатирани 84 смъртни случая вследствие на трудова злополука. „Липсват мерки и решения. Нещата в тази посока у нас не вървят. ЕС се стреми към нулева смъртност на работното място до 2030 година. А в България тя се увеличава“, заяви Атанасов.
Вицепрезидентът на конфедерацията отбеляза, че наред с това в България липсват и каквито и да е данни за причините за злополуки.
„Настояваме още тази есен да се проведе национален форум по безопасност и здраве при работа„, категоричен бе Атанасов.
Международната организация на труда работи много за решаването на проблеми като допустимата температура на работното място, докато в България не се говори нищо по темата. Същото важи и за профилактичните медицински прегледи, които много работодатели не провеждат, както изисква закона и дори искат отпадането на някои от тях, отбеляза той.
България води класациите и по ракови заболявания. Конкретни данни няма и за тези случаи. Само едно е признатото професионално раково заболяване (през 2020 г.), подчерта вицепрезидентът на КНСБ. Но по неофициални изчисления 1500 българи са починали от рак вследствие на работа.
По думите на Атанасов друг ключов проблем е, че липсват специалисти по професионални заболявания, доктори по трудова медицина. „Всичко изброено дотук е достатъчно за сформирането на национален форум по БЗР“, заяви той.
„Правото на безопасен труд бе признато за фундаментално право“, припомни той и коментира резолюцията от 111-та сесия на МОТ, която се проведе през юни тази година. Тя гласи: „Справедливия преход следва да се основава на ефективен социален диалог, зачитане на основните принципи и права на работното място и да е в съответствие с международните трудови стандарти.“, както и: „Правата на човека и основните принципи и права на работното място следва да се зачитат, насърчават и реализират. Международните трудови стандарти следва да бъдат ратифицирани и ефективно прилагани“.
Резолюцията на МОТ призовава също страните спешно да започнат да прилагат мерки за безопасност и здраве при работа за всички работници, засегнати от свързаните с климата рискове и екстремни метеорологични явления, като се обърне внимание на последиците за психическото и физическото здраве и се насърчи безопасната и здравословна работна среда.
„КНСБ направи няколко проучвания по отношение на психичното състояние на нашите работници – в здравеопазването, образованието, леката промишленост. Психическото здраве на българина е в ужасно състояние“, каза още Атанасов.
Той обясни, че само в големите предприятия има работещи комитети по условия на труд. Ако и в по-малките предприятия те не заработят, проблемите ще продължават.
„Голяма част от идеите в Националната програма за безопасност и здраве при работа 2022-2024 са на КНСБ. За момента обаче тя не се изпълнява. Работна група не се е събрала нито веднъж“, коментира още вицепрезидентът на синдиката.
„Пълен нонсенс е, че в България са регистрирани 84 злополуки с фатален край и в същото време официалната статистика сочи, че страната ни е с най-ниското ниво на трудови злополуки в ЕС“, каза Пламен Димитров. Според него отговорът на този парадокс е, че смъртните случаи няма как да бъдат прикрити.
„Наша грижа като синдикалисти е да показваме проблемите и да даваме решения на тях“, завърши президентът на конфедерацията.
Презентация по темата можете да видите тук.
