Заради зачестилите случаи на природни бедствия, които водят до значителни материални щети и могат да затруднят както достъпа до работното място, така и изпълнението на трудовите задължения, публикуваме информация, подготвена от юристите на КНСБ, в кои случаи, при какви условия и в какъв размер работниците и служителите имат право на обезщетение при тези непредвидени ситуации.
Законът за защита при бедствия формулира бедствието като „значително нарушаване на нормалното функциониране на обществото, предизвикано от природни явления и/или от човешка дейност и водещо до негативни последици за живота или здравето на населението, имуществото, икономиката и за околната среда, предотвратяването, овладяването и преодоляването, на което надхвърля капацитета на системата за обслужване на обичайните дейности по защита на обществото“.
Трудовото законодателство допуска два варианта за компенсиране на трудово възнаграждение, ако работникът/служителят не е полагал труд вследствие на настъпило бедствие.
При първия вариант е необходимо той да е бил възпрепятстван да се яви на работа при настъпило бедствие. Съгласно закона, работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение, за времето, за което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата, установена за страната. С колективен или индивидуален трудов договор може да се договори и по-голям размер.
В случаите, когато работникът/служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, той има право на обезщетение в пълния размер на брутното му трудово възнаграждение.
Обезщетението подлежи на данъчно облагане.
Причините за неявяването на работа, както и участието в спасителните работи се установяват от кметството, общински съвет или друг държавен орган.
Във втория случай по силата на Закона за защита при бедствие и сключен договор за участие в доброволно формирование, работникът/служителят временно преустановя работата си по трудовото правоотношение, за да изпълни гражданското си задължение. В този случай отсъствието му се оформя като неплатен отпуск, а за времето на отсъствие получава възнаграждение от държавния бюджет.
Предотвратяването, овладяването и преодоляването на последиците от бедствия са сред малкото случаи, в които Кодексът на труда допуска полагане на извънреден труд.
Съгласно Кодекса на труда работниците/служителите имат право на отпуск за изпълнение на обществени задължения: за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита и бедствия. Работодателят е длъжен да разрешава такъв отпуск на работник/служител, придобил качество на доброволец. Доброволните формирования се създават от кмета на общината по решение на общинския съвет.
За времето на обучение или изпълнение на задачи по предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и отстраняване на последиците от тях, доброволецът се смята в неплатен отпуск, който му се признава за трудов стаж. За времето на участия в тези мероприятия, работникът/служителят получава възнаграждение за сметка на държавния бюджет.
За да бъде разрешен отпускът, е необходимо кметът на общината да уведоми работодателя на доброволеца за участие в мероприятията и да издаде документ, удостоверяващ участието на доброволеца, не по-късно от три дни след приключване на мероприятието.
Справка:
чл.44 от Закона за защита при бедствия
чл. 157, т. 7 от Кодекса на труда
чл. 218 от Кодекса на труда
чл. 228, ал. 2 Кодекса на труда