Международната конференция на труда, най-висшият орган на МОТ, одобри днес Конвенция за достойния труд в платформената икономика. Тя въвежда първите международни стандарти, създадени специално за платформените работници – по отношение на трудовия статус, социалната защита, алгоритмичното управление, правото на сдружаване и др. „За“ гласуваха 406 от делегатите на конференцията, „против“ – 8.
„Днес направихме историческа крачка за милиони платформени работници по целия свят. Договорихме се за разпоредби относно възнагражденията и заплащането, които са в основата на това защо хората работят: за да изкарват прехраната си, да издържат семействата си и да изградят по-добро бъдеще. И сред тези разпоредби е нещо наистина забележително. За първи път в историята на МОТ признахме необходимостта от разширяване на защитата върху минималното заплащане за самонаетите платформени работници, като се вземат предвид разходите и разноските, които те понасят, за да работят“, каза в своето изказване президентът на КНСБ Пламен Димитров, който е член на комитета за достоен труд в платформената икономика. В рамките на провеждащата се от началото на месеца в Женева 114-тата сесия на МКТ, в която участват делегати от 187 държави членки на МОТ, Димитров е и зам.-председател на група „Работници“ и главен преговарящ от страна на групата във финансовия комитет.
„Днес признахме една проста истина: работата трябва да осигурява достойни доходи. Никой работник не бива да работи цял ден, само за да открие, че след разходите не остава много за вкъщи. За много работещи на платформи възнаграждението не е абстрактен въпрос. Става въпрос за това дали може да се плаща наемът. Дали може да се осигури храна на масата. Дали децата могат да ходят на училище. Дали има достатъчно пари в края на месеца. Ето защо днешното постижение е толкова важно. Защото не обсъждаме само плащания и разходи. Ние обсъждаме достойнството. Ние обсъждаме справедливостта. И обсъждаме възможността милиони работници да печелят достойно от труда си. За тези работници това е повече от разпоредба. Това е послание, че трудът им има стойност, че приносът им е важен и че тази комисия е чула гласовете им“, посочи още Пламен Димитров.
Конвенцията слага край на определянето на работниците през платформи като „независими“ – със собствен капитал, клиенти, бизнес. Като такива години наред бяха описвани голяма част от самонаетите лица. Според разпордбите те трябва да бъдат правилно класифицирани и всяка държава трябва да предприеме мерки да формализира работата през дигитални платформи, включително да направи регистрация на самонаети работници.
Конвенцията определя и първите международни правила, обхващащи алгоритмичното управление
Преди работникът дори да започне работа, платформите трябва да посочат, че автоматизираните системи го наблюдават и как те оформят работата му и достъпа до нея. Тези системи, от създаването и проектирането до крайната им употреба, не могат да бъдат използвани за потъпкване на основните права на работниците. Когато машина генерира решение, работникът има право на документирано обяснение за това как то се отразява неблагоприятно на достъпа му до работа и работни условия, тоест на всичко – от планирането до работното време, до решенията, които са най-важни – за заплащане, спиране или деактивиране на акаунт или прекратяване на ангажимент.
Забранява се спирането или деактивирането на акаунт или прекратяването на ангажимент на дискриминационни или други незаконни основания. Това включва общите принципи на добросъвестност, безпристрастност и справедливост. Вече не е работа на платформения работник да моли за обяснение. Платформата вече трябва да оправдае какво е направила. В съчетание с правото на човешки преглед, уволнението на дигитална платформа се превръща в това, което всяко уволнение в света на труда трябва да бъде – решение, което трябва да бъде обосновано и което може да бъде оспорено.
Защитени са личните данни на работещите и неприкосновеността на личния живот, правото да виждат, коригират и изтриват информацията, която се съхранява за тях.
Относно заплащането
Конвенцията изисква дължимото на работниците да бъде плащано изцяло, навреме и по законен начин. Тези, които са трудово правоотношение не трябва да са под приложимата минимална работна заплата в съответната държава. Разходите за труд се компенсират, а не се прехвърлят върху работника, изисква още конвенцията. В исторически план, за първи път в конвенция на МОТ, се изисква държавите да обмислят разширяване на защитата за адекватно заплащане и възстановяване на разходите на тези, които не са в трудово правоотношение. Страните-членки, които прилагат този механизъм за разширяване, ще осигурят жизненоважна помощ за милиони нископлатени и претоварени платформени работници по целия свят.
Безопасни условия на труд и право на сдружаване
Конвенцията изисква още всеки работник на дигитална платформа да има право на безопасна и здравословна работна среда и правото да се отдръпне от непосредствена опасност без наказание. Това е право, което принадлежи както на водача в беда, така и на водача на опасния път.
Конвенцията гарантира и достъп до социално осигуряване при условия, не по-малко благоприятни от тези на други работници с подобна класификация, така че болестта, нараняването и старостта вече да не са лична катастрофа.
Предвидена е и защита на работниците от насилие и тормоз, включително онлайн и от страна на клиенти.
Утвърдени са основните принципи и права на работното място в платформената икономика — включително, свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, правото, без което никое друго право не е сигурно.
МКТ одобри и резолюция, с която приканва държавите членки да ратифицират и приложат Конвенцията за достойния труд в платформената икономика.
