Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство достига 1491 евро в средата на тази година, като се увеличава с 18 евро спрямо края на март 2026 г. и с 86 евро за една година.
За един работещ, живеещ сам, необходимата нетна заплата за издръжка достига 828 евро – повишение с 10 евро за последното тримесечие и с 48 евро за година.
Това показват обявените днес, 28 юли, данни от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2026 година, представени от директора на Института за социални и синдикални изследвания и обучение Любослав Костов и зам.-директорът Виолета Иванова.
Данните показват, че нетният размер на настоящата минимална заплата е не повече от 55-60% от нетния размер от необходимата заплата за издръжка, коментира Костов. По думите му над 1067 евро трябва да е брутната заплата за един работещ, за да не е беден и да може да посрещне основните си нужди – храна и битови услуги. В тричленното семейство (двама възрастни и дете до 14 г.) всеки от двамата родители трябва да получава по 961 евро, за да покрие базовите си разходи. Толкова трябва да получава един работещ, за да не е беден – да си плати тока, водата, да се храни и да оцелее, да си плати наема. Не говорим за екскурзии в Париж, не говорим за скъпи телевизори, посочи Костов.
(Какво коментира главният икономист на КНСБ за минималната работна заплата и отмяната на механизма за определянето ѝ вижте тук.)
Към месец май 1,49 млн. (56,5%) работещи са с осигурителен доход под заплатата за издръжка за едно работещо лице, т.е. получават под 1067 евро бруто. За едно година броят им намалява с 42 хил., показват данните.
Факторите, повлияли на изменението на дохода за издръжка, са увеличение в цените на природния газ, на тока за бизнес и на петрола, обясни Виолета Иванова. Влияние са оказали и покачването на общия индекс на цените на производителите, по-високите цени в производството на основните метали, химични продукти и автомобили, както и ръстът на цените на производител в производството и разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ.
Необходимият доход за храна и обществено хранене за едно работещо лице е 332 евро, като групата на хранителните стоки на тримесечна база бележи ръст с 0,8%. Определящ фактор е ръстът при плодовете и плодовите консерви, месото и месните продукти, захарта, хлябът и хлебните изделия, посочи Иванова. На годишна база хранителните стоки нарастват с 5,6% като тенденцията на нарастване е валидна за всички групи продукти, без мазнините.
Ппо-високи нива се наблюдават при:
- Яйца – 7,8%;
- Зеленчуци и картофи – 7,8%;
- Месо и месни продукти – 6,7%;
- Захар и захарни изделия – 6,6%;
- Хляб и хлебни изделия – 6,1%;
- Бебешки и детски храни – 5,5%;
- Цените на услугите в заведения за обществено хранене с 7.7%;
През последното тримесечие групата на нехранителните продукти бележи ръст от 1,5%. Най-съществено е то в групата на електроенергията, на наемите, на образованието и свободното време, здравеопазването и други. Продължава тенденцията на увеличаване на ценовите равнища при всички основни групи услуги на годишна база, независимо от сферата, допълни тя.
В сравнение със същия период на предходната година се наблюдава обръщане на тренда и ръстът на групата на нехранителните стоки (6,5%) вече изпреварва този на хранителните (5,6%).
По думите на Костов за последните 4 години – в три от тях (2023-2025) средната заплата в частния сектор расте малко повече отколкото в обществения. През 2026 година тенденцията се обръща. „Мантрата, че много се дава за обществения сектор е вярна, но само за един-два сектора – при това не за всички, а само за шефовете“, обясни той и допълни, че заради тези 2-3% се стигматизира целият обществен сектор, където е здравеопазването, образованието, културата и др.
За някои това е много удобно, но да противопоставиш едни работещи на други е най-деструктивното нещо, което може да направиш в условията на криза и необходимост от догонване на доходите спрямо поскъпванията, които представяме. Докарахме го на цени, но трябва и на доходи да го докараме, категоричен бе директорът на ИССИО към КНСБ.
Главният икономист на конфедерацията акцентира и върху това, че за последните 4 години СРЗ е нараснала с 28,6%, а в частния с малко повече – 29.2 на сто. Средният реален ръст на покупателната способност на работещите и на двете места е не повече от 7-8% на година. „И не е правилна тезата, че ръстът на доходите трябва да покрива този на инфлацията. Ръстът на доходите трябва да е по-висок от тази на инфлацията, ако искаме еволюция и приближаване към центъра“, подчерта Любослав Костов.
Инфлацията у нас е определена на 5,2 при 2,9% средно за Европейския съюз, подчерта Любослав Костов. По думите му тя е много по-голяма от официално представената. България е в топ 5 на държавите, където цените на основните стоки и услуги поскъпват. Затвърждава се неблагоприятната тенденция ръстът на доходите на национално ниво (измерено чрез БВП на човек от населението по ППС) да изостава значително от повишаващата се динамика на ценовите равнища на хранителните стоки (измерени отново през ППС), без да е налице скъсяване на разликата. Към края на 2025 г. България достигна ниво на доходите от 68% от средноевропейските стойности, при равнище от 91% по отношение на хранителните стоки – или разлика от 23 пр. п.
Презентация с данните можете да видите тук.
