Правилата за поведение във Facebook и работниците

Компаниите трябва да предприемат сериозни стъпки, за да въведат собствена, приемлива за всички нива, политика за използване на социалните мрежи

д-р Тодор Капитанов, Национален секретар на КНСБ

Преди известно време, не чак толкова отдавна, онлайн социалните мрежи бяха поле за изява единствено за студенти и ученици. Тези дни вече са отминали и независимо дали им се харесва на тийнейджърите или не, Facebook, Twitter, MySpace и другите онлайн професионални платформи като LinkedIn бурно са завладени и от по-старите поколения. За много хора присъствието в любимата социална мрежа се оказва задължително по всяко време на денонощието и от всяко място с интернет достъп, включително и от работното място.

Първоначално голяма част от компаниите се обявяват против използването на социалните мрежи от служителите по време на работа. Притеснението им главно изхожда от последствията от периодичното „ровене” в тези сайтове – предимно губене на ценно работно време и пренебрегване на ежедневните задължения, което, разбира се, неизбежно оказва отрицателно въздействие върху продуктивността и ефективността на служителите. Не липсват и други заплахи – за технологичната сигурност и загубата на контрол върху корпоративния обмен на информация. В същото време тенденцията за присъствие в социалните мрежи се засилва непрекъснато.

Все пак скоро след масовото навлизане на социалните уеб сайтове в ежедневния живот компаниите също намират своето място в тях. Притесненията относно ефективността на служителите и заплахите за корпоративната сигурност бързо биват изместени от изключително полезната функция на мрежите като бизнес инструмент. Собствениците и управителите на много компании започват да се възползват от възможностите на мрежите за увеличаване на бизнес контактите и популяризиране на бизнес идеите си. Благодарение на тези сайтове дори и малките предприемачи за много кратко време увеличават значително броя на целевата си група потребители със сравнително малки финансови инвестиции и минимални усилия. Освен това, социалните мрежи позволяват близък, почти личен контакт на бизнеса с целевите групи потребители. И наистина, създаването на „фен клуб” в социална мрежа дава възможност на бизнес контактите да нарастват значително – както количествено, така и качествено. Вследствие на което организациите масово стартират мащабни и нискобюджетни, но успешни маркетингови кампании. В допълнение разпространението на нови бизнес идеи и концепции през социалните сайтове позволява на компаниите да се позиционират доста добре в публичното пространство и да подобрят драстично репутацията си, както и да разсеят негативни съмнения около нови продукти или политики.

Но макар че много работодатели активно прилагат бизнес предимствата на социалните мрежи, въпросът за тяхното негативно влияние върху служителите все още стои отворен.

Работодателите продължават да се притесняват, че служителите им „ровят” в социалните мрежи от лични подбуди, а не за да увеличат популярността на компанията. Освен това, те често се натъкват на значителен информационен обмен през работно време, например снимки, видеоклипове и други материали. По-притеснително е, че служителите могат съвсем неразумно да влизат в конфронтация с други хора, важни за бизнеса или просто да подливат вода на собствения си работодател, като споделят конфиденциални търговски тайни и нарушават интелектуалната собственост. Да не говорим, че социалните мрежи могат да доведат до онлайн престъпления и служителите в крайна сметка да се окажат жертви на интернет пиратство.

Ясно е, че социалните медии няма да излязат от мода скоро, а проблемите, свързани с тяхното използване могат да бъдат избегнати с ясни правила и граници. Разбира се, тези правила зависят от различни обстоятелства като корпоративната култура и работната среда в компанията, задълженията и отговорностите на служителя. И въпреки това основните моменти, върху които трябва да се обърне внимание са: технологиите, фирмената политика и обучението на служителите.

Някои компании продължават официално да забраняват достъпа до социалните мрежи. Едва ли обаче тази практика има бъдеще още дълго. Системният администратор на компанията може да филтрира уеб адресите на дадени сайтове на персоналните компютри на колегите си, но не и на личните им мобилни телефони. От друга страна социалните медии са само един от начините за губене на работно време. Ако един служител е решил да се „забавлява” със странични занимания, той би могъл да „изобрети” най-разнообразни онлайн и офлайн решения. На преден план излиза и въпросът за доверието, което работодателят гласува на своите подчинени. И тъй като доверието е основополагащ елемент на добрите професионални ваимоотношения, не би трябвало да се налагат подобни ограничения. При всички случаи обаче фирмите не трябва да допускат и безконтролното злоупотребяване със социалните медии.

Компаниите трябва да предприемат сериозни стъпки в проектиране и изготвяне на план-стратегия с помощта на IT отделите и юридическите си консултанти, за да въведат собствена, приемлива за всички нива, политика за използването на социалните мрежи. Служителите трябва да бъдат преди всичко наясно, че работодателите ще следят изкъсо потока от информация в социалните платформи. Може би е добра идея да се изготви писмен инструктаж за тази политика, с чиито правила и задължения всички служители да се съгласят писмено. Подписът под лист хартия също няма да бъде достатъчен за намаляване или прекратяване на злоупотребите със „социалните мрежи” на работа. По-разумно и целесъобразно ще бъде самите организации да въведат корпоративни обучения за служителите си за практиките и процедурите, които да следват.

В крайна сметка Facebook, Twitter, YouTube и останалите социални мрежи, в които всички прекарваме часове всеки ден, ще продължат да съществуват под една или друга форма. Те ще продължат да заемат все повече място в личните и професионалните ни взаимоотношения и в този смисъл – все повече ще ни помагат или все повече ще ни пречат. До каква степен – това зависи от всеки един от нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *