25 процента от подадените в КНСБ през 2020 г. сигнали за нарушения на трудовите права са заради неизплащане на работни заплати. Веднага след тях – 24,7%, са сигналите, свързани с неспазване на работното време, почивките и отпуските. На трето място работниците са алармирали заради нарушения на осигурителните им права – 19,3 процента от сигналите. Това показва шестият поред доклад на конфедерацията за нарушения на трудовите права, представен днес от президента на КНСБ Пламен Димитров и националните секретари Тодор Капитанов, Величка Микова и Огнян Атанасов.
Данните сочат, че най-много сигнали са подадени от Пловдив, Велико Търново, Смолян, Хасково и Габрово. Секторното разпределение пък показва, че най-много са алармирали работещите в леката промишленост, следвани от заетите в услугите, търговията и здравеопазването.
Разпределението спрямо възрастта на подаващите сигнали към КНСБ през 2020 г. показва, че най-много – 33 на сто, са подадени от работещите между 46-55 г. На следващо място е групата между 36-45 г. – с 28% дял.
Пламен Димитров обърна внимание, че в годината, минала под знака на пандемията, сигналите, свързани с ковид, са основно заради неспазване на противоепидемичните мерки от работодатели (37,5%); с принуда за използване на платен отпуск (22,5 на сто) и за забавяне на заплати или неизплащането им в резултат на разпространението на заразата (12,5).
Презентация по вид на нарушенията можете да видите тук
59 на сто от сигналите за нарушени синдикални права пък са свързани с незачитане на такива, които са признати от законодателството, посочи националният секретар Тодор Капитанов. 20% са заради сплашване и тормоз на работник заради членството му в синдикална организация.
Затова КНСБ настоява отново:
– Да се гарантира правото на сдружаване, включително и конституционното право на сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации. Българската държава е длъжна да изпълни ангажимента си по чл.11 от Конвенция № 87 на МОТ и да гарантира това право на сдружаване на работниците и служителите.
– Да се обсъдят мерки за подкрепа и стабилизиране на синдикализма, с оглед ключовата му роля в социалния диалог.
– За криминализиране на деянията, насочени срещу правото на сдружаване по подобие и по начина, по който това е направено в Наказателния кодекс за правото на сдружаване в политически партии и движения.
– За изменения и допълнения в Закона за МВР, в Закона за съдебната власт и в Закона за държавния служител с оглед констатациите от доклада за несъответствие на отделни, конкретно посочени от нас членове в тези закони с изискванията на 87 Конвенция на МОТ;
Тодор Капитанов обърна внимание, че през миналата година се открояват и сигнали за нарушения на трудовите права заради използване на социални мрежи. 34% от тях са поради санкции след направен коментар във Фейсбук. 17 процента са заради изразено мнение по обществен въпрос в социалната мрежа. Има случаи и на санкции заради харесана снимка и споделена заплата.
Презентация по тези нарушени права можете да видите тук
Величка Микова акцентира на накърнените трудови права заради нарушения по работното време, почивките и отпуските. Най-често става въпрос за нерегламентирано възлагане на допълнителна работа, без това да се отчита като извънреден труд, както и за ползване на сумираното изчисляване на работното време, без да се изготвят поименни графици и документи.
През 2020 г. в проверените от ИА ГИТ предприятия са установени 18 551 бр. нарушения, свързани със заплащането на труда. От тях нарушенията, които касаят задължението на работодателя да изплаща в срок трудовите възнаграждения, са 6767 бр. Установените забавени трудови възнаграждения през 2020 г. са в размер на 10 891 588 лв. След намесата на ИА „Главна инспекция по труда“ са изплатени 5 543 006 лв., включително задължения от предишни периоди, посочи още Микова.
Данните можете да видите тук
Микова напомни, че синдикатите напуснаха работната група, която изготвя промените в наредбата за отпуските и почивките, тъй като не се вземат предвид международни регламенти, посочващи ясно изискванията. Пламен Димитров разясни, че предишното правителство е отложило във времето изготвянето на наредбата, която е допълнение към приетите през миналата година промени в Кодекса на труда. „Злоупотребите при изчисляването на работното време са масови. Прилага се там, където трябва и не трябва. От друга страна, режимът на работното време е в остра колизия с Конвенция 1 на МОТ, която България е ратифицирала доста отдавна“, каза Димитров и посочи, че въпросът ще бъде обсъден със служебния министър на труда и социалната политика Гълъб Донев. „Второто нещо, което очакваме от него, е как се гарантират мерките за заетостта. Това, че няма актуализиран бюджет не означава, че можем да спрем мерките в подкрепа на заетостта. Служебният кабинет е длъжен да намери решения за запазване на мерките за след юни и юли месец поне. А новото правителство, което ще дойде след това – ще искаме естествено актуализация на бюджета и допълнителен заем, който България има право да изтегли по механизма Sure, който е точно за гарантиране на доходите“, каза още Димитров.
Запис от представянето на доклада можете да видите във фейсбук страницата на КНСБ: https://www.facebook.com/CITUBulgaria
