На 23 октомври в Льовен, Белгия се проведе Европейска кръгла маса по проекта на КНСБ „Подобряване на колективното договаряне в Европейския съюз. Сравнение на различни режими на индустриални отношения – ImproCollBar“.
Проектът има за цел да разшири експертния опит в областта на индустриалните отношения в 7 държави-членки на ЕС (Белгия, България, Румъния, Гърция, Франция, Италия и Хърватска) чрез сравнително изследване на факторите и механизмите, които подобряват обхвата и покритието на колективното договаряне в различни режими на индустриални отношения в контекста на приетата Директива за адекватни минимални работни заплати и пандемията от Covid-19.
Европейската кръгла маса се организира, за да направи преглед на анализите и националните изследвания, проведени през първата година на проекта, да обсъди и обмени опит и идеи за преосмисляне на стратегии на синдикатите относно подобряването на процесите на колективно договаряне в страните–партньори по проекта.
Кръглата маса събра над 40 участници, сред които партньорите по проекта, синдикалисти, изследователи и експерти от България, Румъния, Италия, Белгия, Франция, Хърватска, Гърция и Ирландия. Представени бяха европейските измерения на Директивата и как тя влияе на процеса по засилване на колективното договаряне в страните-членки. Акцентира се още и върху първоначалните резултати от националните изследвания на стачната активност и създаването на коалиции между синдикатите и другите социални участници с оглед постигане на по-добри условия на труд и повече права за наетите лица.
От страна на България Росица Макелова от ИССИО представи картина за синдикалната протестна активност, акцентирайки на по- високата мобилизация от страна на отрасловите/ браншовите структури при провеждане на протести (спрямо конфедералните акции), както и слабото включване на непредставителни синдикални организации в протестни действия в страната.
По отношение на възможностите за създаване на коалиции, резултатите показват, че в рамките на протестите синдикатите изключително разчитат на собствени действия и не организират по-мащабни протестни акции, включвайки разнообразни икономически субекти (като работодателски организации, НПО, партии и др.). Това обаче не e валидно като наблюдение общо за синдикалната дейност, т.е. няма скъсване на връзката между синдикатите и гражданските коалиции при преследване на интереси в трудово-осигурителната сфера. Според Виолета Иванова, заместник- директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение, в България синдикатите създават връзки с широк спектър от субекти. Представи се практиката на КНСБ за изграждане на коалиции от синдикатите с други участници с две мащабни действия, за да се очертае размахът и дълбочината на създадените връзки с обществеността. На първо място – кампанията “Без насилие и тормоз на работното място” в подкрепа за ратифициране на Конвенция №190 на МОТ и за спешно приемане на правния акт от законотворците в страната. На второ място – КНСБ създава инициативата „Парламент на работеща България“. Това е неформална организация със Съвещателна структура, чрез която се способства комуникацията между българските работници и законодателната и изпълнителната власт, местната власт и работодателите. През последните 3 години „Парламент на работеща България“ провежда 27 регионални форума и 27 пресконференции, 7 бр. MASTERCLASS WORK 4.0 във водещите университети в България, действа активно и в социалните мрежи.
С включването на признати специалисти (вкл. представители на ETUC, Eurofound, НПО и синдикални лидери от европейски държави) се обсъдиха актуални данни за синдикалната плътност и покритието на колективното договаряне в ЕС, както и потенциалната полза от прилагането на Директивата относно адекватните минималните работни заплати по отношение на синдикалната дейност и определянето на минималното трудово възнаграждение в държавите.
От страна на българския екип беше представен опитът на КНСБ и в изчисляването на Заплата за издръжка и искането за налагането на нейна стойност като репер, спрямо който да се ориентира нивото на минималната работна заплата.
От страна на Ирландия също бе представен националния опит за изчисляване на Заплата за издръжка (като % от медианната заплата), а обзор на различни инициативи по показателя „заплата за издръжка“ бе направен и от Томас Мюлер, ETUI.
В края на дискусиите беше поставен и акцент върху ползите от предстоящите сравнителни анализи и картографирането на добрите практики в колективното договаряне за синдикатите от всички европейски държави, подготвящи транспонирането на Директивата.
За повече информация, следете сайта на проекта: https://improcollbar.eu
