Становище по проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

  1. Структура и параметри на ЗБНЗОК

Общата стойност на проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. е в размер на 5 571 998,4 хил. евро, което представлява ръст от 15,0% спрямо предходната година. От тези средства около 58% са по линия на собствените приходи (основно здравноосигурителните вноски), докато останалите 42% по линия на трансфери.

На този фон трябва да се отбележи, че въпреки общото повишение на средствата, не се наблюдава изменение в структурата на бюджета за предстоящата година е сходна на тази от 2025 г. В тази връзка, КНСБ счита, че проектът за ЗБНЗОК не съдържа насоки и възможности за финансиране на политики, които водят до подобряване на здравния статус на българската нация – например как ще се подобри профилактичната и превантивна дейност, както и диагностичната и лечебна дейност за някои значими и масови заболявания  – сърдечни, онкологични и др.

В рамките на ЗБНЗОК се предвижда увеличение на разходите за:

  • първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) – с 5,5%
  • специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – с 4,7%
  • медико – диагностична дейност (МДД) – с 7.8%.
  • болничната медицинска помощ – с 11,1%

По отношение на общите средства за разходи за персонал по проекта на ЗБНЗОК за 2026 г. е предвидено те да са в размер на 51 664,3 хил. евро, от които:

  • одобрените разходи за персонал със ЗБНЗОК за 2025 г. – 46 938 хил. евро;
  • допълнителни средства за ефекта от увеличението на минималната работна заплата за страната през 2026 г. на 620 евро – 219.6 хил. евро;
  • допълнителни средства за ефекта от увеличението на максималния осигурителен доход – 40,1 хил. евро;
  • средства за ефекта от увеличението на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ с 2% в размер на 797.4 хил. евро;
  • средства, разчетени за обезпечаване през 2026 г. на достигнатите нива на заплатите през 2025 г., структурни промени, назначаване на служители в рамките на утвърдената численост в размер на 1 308.7 хил. евро;
  • оставащи средства в размер на 2 360.5 хил. евро.

В проектобюджета на НЗОК за 2026 г. е посочено, че предвидените разходи за персонал са в размер на 51 664.3 хил. евро, което е ръст от 10% спрямо предходната 2025 г. Тази стойност може да бъде определена като адекватна, отчитайки реалните възможности на политика по доходите в рамките на предстоящия бюджет.

Същевременно, независимо от положителна тенденция на ръст на предвидените разходи за персонал, остава и ключовият въпрос как предвидените средства ще бъдат реално разпределени, така че работните заплати на медицинските специалисти да се повишат справедливо.

На този фон КНСБ акцентира върху необходимостта увеличението на заплатите дългосрочно и последователно да компенсират инфлационните нива като основен механизъм за борба с текучеството, отчитайки че 73% от реално заетите служители по трудово и служебно правоотношение в НЗОК към 06.10.2025 г. получават индивидуална основна месечна заплата под средната брутна месечна заплата в обществения сектор (2710 лв.).

Още едно доказателство в полза на адекватна политика в системата са и изведените данни от мотивите към законопроекта към ЗБНЗОК за 2026 г. – продължава да е налице негативната тенденция за текучество: през 2022 г. – 10.80%, през 2023 г. – 8.83%, през 2024 г. – 10.84%. Наблюдаваната тенденция е притеснителна и ако не се спре текучеството на медицински кадри в България, страната ни е изправена пред сериозни дългосрочни проблеми. Проблемът с работещите придобива още по-тревожни измерения, когато се вземе предвид високата средна възраст на работещите в сектор „Здравеопазване“, която надхвърля 50 г.

  1. Ключови аргументи

Независимо от факта, че предвидено общо увеличение на средствата за сектор „Здравеопазване“, в т.ч конкретно за НЗОК, КНСБ изразява следните несъгласия и очертава някои съществени проблеми:

  • Категорично не подкрепя определянето на минималните начални заплати по категории персонал в лечебните и здравни заведения в Закона за бюджет на НЗОК, тъй като предложението ерозира социалния диалог. Припомняме, че трудовите и осигурителните отношения, съгласно действащото законодателство, са предмет на социален диалог и Колективното трудово договаряне.
  • Изразява позиция против увеличаването на заплатите на здравните служители да се случва през бюджета на НЗОК. Предложението не само че нарушава ЗЗО, но и ощетява работещите в лечебните заведения, на които им е забранен договор с НЗОК – медицинските специалисти, работещи в спешна помощ и в училищно и детско здравеопазване.
  • Не подкрепя отпуснатия размер на средствата за болничната помощ, защото счита, че не отговаря на необходимостта. По наше мнение, ръстът трябва да е значително по-голям от разписания в проектопредложението.
  • Обръща внимание, че липсват данни дали са предвидени средства за нови лечебни заведения или нови дейности на стари договорни партньори през 2026г., за които са издадени разрешения за дейност.
  • Счита, че не е ясно какъв ще е обхватът на пакета със здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба №9. В случай че са предвидени нови дейности в болничната помощ, е възможно финансовият риск за НЗОК да нарасне значително, при което пациентите ще бъдат ощетени сериозно от невъзможността тези дейности да се покриват адекватно (на реална стойност), като отново ще се навлезе в спиралата на недостатъчното финансиране.
  • Отбелязва, че настоящите условия в сектора водят до невъзможност за адекватна мотивация на служителите, огромното текучество на специалисти, липсата на кандидати при обявяване на конкурси за свободните длъжности, особено за специалност медицина, както и за специфичните ни длъжности в РЗОК – контрольори. Това се дължи на ниските заплати, липсата на конкурентоспособност на пазара на труда, огромния обем отговорности, които работата в НЗОК изисква.
  • Счита, че е необходимо да се разшири обхватът на профилактичната дейност в извънболничната помощ, а не само да се увеличава цените без това да влияе върху здравния статус на населението.
  1. В заключение

Посоченият бюджет не осигурява своевременен достъп, равнопоставеност и качество на болнична помощ за населението в страната и не гарантира ефективно функциониране и устойчиво развитие на здравната система, както и би създал сериозни мотиви и заинтересованост за предоставяне на здравна помощ с необходимото качество от страна на персонала на лечебните заведения.

На този фон КНСБ е изцяло против предложения нов механизъм за разпределение на средствата (независимо, че е удовлетворен от повишението на общата сума), който ерозира социалния диалог и колективното трудово договаряне. В тази връзка, настояваме да бъде възобновен социалният диалог и да се подпише нов браншови колективен трудов договор. Само по този начин може да се гарантира адекватна политика по доходите в дългосрочен план, която да осигурява необходимия финансов ресурс, чрез който да се гарантира повишаването на възнагражденията.

На базата на изпоженените в настоящото становището позиции КНСБ не подкрепя проект за бюджет на НЗОК за 2026 г.