Развитие на синдикализма в историческа перспектива. Преглед на правния, политическия и социалния контекст на функциониране на съвременните синдикални организации – Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ)

1. Развитие на синдикатите в историческа перспектива

От началото на 90-те години на миналия век българските синдикати са изправени пред трудни избори за действия в условия на трансформация:

преход от тоталитарно към демократично общество и държава;
преход от централизирана планова икономика към пазарна икономика;
промени в много аспекти на социалната политика;
промени в нагласите и ценностите на гражданите.

В България, както в повечето централно и източноевропейски страни през 90-те години на миналия век протичат процеси на възстановяване на свободния и не рядко плуралистичен характер на синдикалното движение, съществували в редица случаи и преди Втората световна война. Изследвани са моделите на синдикализъм и индустриални отношения в демократичните страни с пазарна икономика (основно на тези от западна Европа)и са направени опити да се използват някои от техните характеристики. Някои аспекти на западните модели са използвани успешно в отделни страни в преход. Посткомунистическите системи на индустриални отношения обаче не успяват да транспонират в нито един случай „западен“ модел в неговата цялост. Причините за това се коренят в различната среда- твърде сложна трансформация в икономиката, законодателството и политиката, както и факта че става дума за процеси, непознати до тогава в световната история.

Синдикалните политики в основни области се срещат с множество затруднения. Някои от тези затруднения са преодолени успешно, но други се оказват устойчиви, например постигането на ефективна защита на работниците.

Синдикатите и политическите промени

Като начало, синдикатите приемат и подкрепят демократичните политически промени. Някои от тях възникват в условията на разпадащата се тоталитарна система, т.е., в началото на 1989 г., непосредствено преди и малко след началото на демократичните промени. Такава е сегашната Конфедерация на труда „Подкрепа“, която възниква като независим профсъюз през февруари 1989 г., като изпълнява и граждански, и политически функции, без да нарушава тогавашната конституция и закони. Наред с Независимия профсъюз „Подкрепа“ през ноември 1989 г- февруари 1990 г. се зараждат и други, по-малки синдикати.

Същевременно в старата профсъюзна система има редица опити за обновление още от минали периоди- 1986- 1988 г., макар и не особено успешни поради натиска на тоталитарния режим. В края на ноември 1989 г. в рамките на старата профсъюзна система надделяват нагласите за независимост от комунистическата партия, държавата и работодателите, а през декември същата година е сменено старото ръководство и избран нов временен изпълнителен комитет. През февруари 1990 г. се организира учредителния конгрес на Независимите български професионални съюзи и е учредена Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Тя наследява структурите на старите профсъюзи и осъществява, макар и по-бавно, трансформацията си, като активно поддържа политическите промени и насърчаването на демокрацията.

Двете големи синдикални конфедерации преминават през сложна трансформация, която да ги разграничи от политическите партии и други организации. За Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), като юридически наследник на старите профсъюзи, това е трудното отделяне от опеката на бившата комунистическа партия, която през пролетта на 1990 г. се преименува на Българска социалистическа партия (БСП). Първият и решаващ преломен момент е активната позиция на КНСБ относно оставката на правителството на БСП в края на 1990 г. (в т.ч. организиране на подписка и участие в националната стачка срещу правителството, започната от КТ „Подкрепа“), поради липса на реформи. Друг важен момент е позицията на КНСБ спрямо правителството на БСП, управлявало през 1995- 1996 г. След първоначалните и неоправдани очаквания, че с „ляво“ правителство може да се сключи социален пакт и да има сътрудничество, Конфедерацията се противопоставя на липсата на реформи, надигащата се вълна на инфлацията в края на 1996 г. и 1997 г. и подкрепя оставката на това правителство и организирането на нови избори (в т.ч. и с участие в протестите срещу правителството заедно с КТ „Подкрепа“ и други граждански организации).

При Конфедерация на труда (КТ) „Подкрепа“ също има процес на „отделяне“, тъй като тя от основаването си заема твърди антикомунистически позиции и става част от създадения в края на 1989 г. Съюз на демократичните сили (СДС), който включва както възстановени традиционни и нови политически партии, така и множество граждански организации. При управлението на СДС през 1991- 1992 г., в резултат на негова антисиндикална политика и явно неразбиране същността на индустриалните отношения и социалния диалог от болшинството от министрите, КТ „Подкрепа“ също се противопоставя на политиката на това правителство, както и КНСБ.

Постепенно и двете основно синдикални конфедерации се еманципират от влияния на политически партии и заемат позиции, защитаващи интересите на работниците, независимо коя партия е на власт и коя в опозиция, като започват да поддържат равноправни отношения с всички основни политически сили. Има обаче два специфични случая, когато се регистрират леки отклонения от тези процеси.

Първият случай е учредяването през февруари 1997 година на Обединен блок на труда (ОБТ) от все още действащия председател на КНСБ^[1]. Това е партия, замислена като лейбъристка, по модела на партии в Израел, Обединеното кралство и др., както и до известна степен по модели на някои социалдемократически партии като тази в Австрия. Част от представителите на структурите на Конфедерацията участват в учредяването. Идеята е тази партия да представлява, служи и помага главно на синдикатите, а също и на сдружения на самонаети, занаятчии, дребни предприемачи и други. Замисълът за тясно сътрудничество на синдикатите с ОБТ не успява по редица причини- КТ “Подкрепа“ въобще не проявява интерес, а в КНСБ логично надделяват страховете от нова доминация на отделна политическа сила. Преобладават и настроенията на различни членове и представители, които имат свои политически пристрастия към една или друга партия, а и има редица разминавания във вижданията на новото ръководство на КНСБ и на ръководството на Обединения блок на труда. Въпреки че успява да излъчи представители в 39-то Народното събрание (2001-2005 год.), като коалиционен партньор на БСП и самостоятелно или в коалиция с други партии и общински съветници през различни периоди, без съответната опора и в условия на все още силно противопоставяне тази партия се маргинализира.

Вторият случай е свързан с опитите за обединяване на възстановената в края на 1989 г., но разделена през 1991 историческа Българска социалдемократическа партия (БСДП). В края на 1997 год. бивши членове на Социалдемократическата партия-СДП (отделила се от БСДП през 1991 г. и останала част от СДС), недоволни от политиката на ръководството я напускат и правят опит под формата на гражданско сдружение да осъществят сближаване на двата клона на традиционната социалдемокрация. В това сдружение са поканени както действащи членове на БСДП и СДП, така и безпартийни, представители на двете основни синдикални конфедерации и на други граждански организации. За съжаление движението не успява да се утвърди, поради редица спорове между двете крила и поради лични интереси. По- късно, през 2002 г., двете крила се опитват отново да се обединят, като ръководствата им подписват алианс за сътрудничество, който е подкрепен и от двете синдикални конфедерации. За съжаление този алианс също се проваля поради междуличностни борби и липса на съгласие по някои въпроси.

Този опит за частична подкрепа на отделни политически сили, главно от социалдемократическия спектър, убеждава ръководните органи и структурите на КНСБ и КТ „Подкрепа“, че по-добрата стратегия е да бъдат равно отдалечени от политическите партии, но да си сътрудничат с тях, когато е необходимо за представителството на интересите на работниците.

1.2. Икономическа и социална трансформация и индустриални отношения

Икономическата трансформация, приватизацията и преструктурирането са сред основните политики на синдикатите за дълъг период от време-от 90-те години на миналия век, до края на първото десетилетие на новия век. Тези приоритети са важни и сега, но съдържателният им аспект е различен, тъй като приватизацията на практика е приключила. По правило приватизацията не е добра новина за синдикатите, въпреки че в някои случаи това е единствената възможност за оцеляване на предприятията (другата е фалит). Синдикатите от страните в преход не могат да се противопоставят на приватизацията по принцип, тъй като частната собственост е един от фундаментите на демокрацията, която е желана и от тях. Обаче гражданското общество и синдикатите в частност нямат съществен капацитет да осигурят законност и справедливост на тези процеси. Не е възможно и да се избегнат големи и болезнени социални последствия. Преструктурирането е даже по-болезнено от приватизацията, но синдикатите от централна и източна Европа през съответния период не са способни нито да предложат подходящи алтернативи за неговото осъществяване, нито да убедят правителствата да ги използват, ако има такива. В резултат на приватизацията и преструктурирането са загубени множество работни места, въпреки че в някои случаи са създадени и нови.Като цяло обаче основният резултат е рязко намаляване на числения състав и плътността на синдикатите в страните в преход.

В България индустриалните отношения съществуват от началото на ХХ век, но през 1944-1949 г. те са практически ликвидирани като съдържание от тоталитарната комунистическа система. В началото на 90-те години на ХХ век системата на индустриални отношения започва да се възстановява, като това е задвижено от началото на демократичните политически промени, появата на нови синдикати и реформирането на старите. През 1990 г. започва и възраждане на работодателските организации, като възникват и нови.

Промените в индустриалните отношения са катализирани и от множеството стачки, провеждани в края на 1989 и началото на 1990 г. За това през 1990 г. се създава нормативна рамка за регулиране на колективните трудови спорове. През същата година се създават основите на тристранното партньорство и започват преговори за колективни трудови договори в предприятията и в отраслите и браншовете. Правителството и социалните партньори подобряват отношенията си с Международната организация по труда (МОТ), а през 1992 г. България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, ставайки член на Съвета на Европа. През 1993- 2011 г. са направени редица промени в Кодекса на труда, като се създава новата нормативна рамка на индустриалните отношения, като са включени нормите на Ревизираната Европейска социална харта на Съвета на Европа, ратифицирана през 2000 г. и всички основни трудово- правни норми на Европейския съюз. Процесите на приватизация и преструктуриране, осъществени в периода 1997- 2007 г. обаче определят новите характеристики и динамиката на индустриалните отношения, в следните аспекти:

Намаляване числеността и плътността на синдикатите и на работодателските организации;
Дерегулация на индустриалните отношения и децентрализиране на колективните преговори и договаряне;
Въпреки това, все още ролята на тристранното и на двустранното партньорство на национално и секторно равнище е твърде силна.

1.3. Исторически преглед на траекторията на синдикатите в България

В началото на 90-те години на ХХ век синдикалната плътност все още е доста висока- над 80% от наетите работници и служители и основната видима промяна е появата на синдикалния плурализъм. Наследниците на „старите“, съществували при комунизма синдикати започват реформи на своите политики и организационни структури, но също възникват и нови синдикати, като някои се развиват бързо. В периода 1992-1997 г. и 1998- 2007 г. обаче броят на синдикалните членове и синдикалната плътност драстично намаляват, главно заради съкращенията и безработицата, породени от приватизация и преструктуриране, както и заради засилване на анти синдикалното поведение на редица работодатели. В края на първото десетилетие на новия век синдикалната плътност е около 30% от наетите работници и служители, но след 2003 г. спада отново поради напредъка на приватизацията и преструктурирането и след 2008 г.-поради влиянието на световната финансова и икономическа криза и затварянето или временно спиране на работа главно на индустриални предприятия. В рамките на няколко години- 2011- 2016 г. синдикалната плътност се стабилизира около 16%. Към 2022 г. обаче синдикалната плътност вече е в рамките на 15% от общия брой на наемните работници (Таблица 1)

Таблица 1: Синдикална плътност по години

Година	Синдикална плътност (в % към броя наети)
1990	80%
1993	42 %
1999	30%
2003	22%
2007	20%
2011	16%
2016	16%
2020	15%
2022	15%

Източник: ИССИО

Основен фактор за спада на броя на членуващите в синдикати отначало е безработицата, както и трудностите с редица работодатели. След 2003 г. обаче се наблюдава, макар и с известни колебания устойчив ръст на заетостта, респективно на броя на наетите. През 2008- 2011 г. има отново спад заради финансовата икономическа криза, но през 2012- 2019 г. спадът спира и започва отново ръст нагоре- общо за заетостта и за броя на наетите. През 2020-2021 г. има отново спад поради пандемията и отново слаб ръст през 2022 г. (НСИ, Наблюдения на работната сила, 2001-2022). Проблемът за синдикалното организиране вече не са съкращенията и безработицата, а новите работни места, предприятия и сектори и трудното набиране на нови синдикални членове, особено в малките и микро предприятия и в частните услуги. Например, в периода 2012- 2016 г. спадът на общия брой на синдикалните членове е сравнително малък, в рамките на 5- 6 хил. души, но броят на наетите се е увеличил с повече от 100000. През 2016- 2020 г. спадът е малко по-голям- в рамките на 12-13 000, но заетостта на наетите е пораснала с над 200000 до 2019 г., като през 2020 г. има отново спад с около 100000, заради последиците от Ковид пандемията^[2]. В същност, няма много голям отлив от синдикатите след 2012 г., но има множество нови предприятия и работни места, в които не се създават синдикати. Причини за това са както съпротивата от новите частни работодатели, така и липсата на нагласи и мотивация за членство в синдикатите от новите наети работници, които са предимно млади лица (до 30-35 г.).

Друга особеност е по- силно изразеното движение от един към друг синдикат през 1990-2000 г., т.е. от старите и реформиращи се синдикати към нови. В периода 1995- 1999 г. има движения и между новите синдикати. По- късно тези тенденции са все по- слаби и макар че се появяват нови синдикати, като цяло численият състав на основните конфедерации вече е устойчив и не се наблюдават съществени движения между тях.

В България има две национално представителни синдикални конфедерации.

Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) е най-голямата в страната, която е създадена през 1990 г. на основа на структурите на старите профсъюзи съществували през 1944-1989 г. Тя обхваща повече от 70% от всички индивидуални синдикални членове. В КНСБ членуват като основни 35 национални отраслови и браншови синдикати, съюзи и федерации и още 4 синдиката и съсловни организации, които са асоциирани членове-имат договори за подкрепа и обслужване с централата на КНСБ. КНСБ има структури в почти всички отрасли и браншове и регионални съвети във всички 28 региона на страната, както и общински координатори в повечето от общините.

Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“) е нова конфедерация, създадена е през 1989 г., отначало като обединение на дисиденти. Тя обхваща 24-25% от синдикалните членове в България. КТ „Подкрепа“ има 24 основни членове- национални отраслови и браншови федерации и синдикати и 35 регионални организации във всички региони на страната, както и 4 асоциирани организации

Двете конфедерации са членове на европейската и международната конфедерация на профсъюзите (ЕКП и МКП).

В България има още няколко много малки синдикални обединения, както и отделни секторни синдикати и федерации. През 90-те години на ХХ век има редица опити за създаване на силно политизирани синдикати, както и на синдикати, които обслужват бизнеса. В резултат на това все още съществуват обединения като Национален професионален съюз (НПС) и Асоциация на демократичните синдикати (АДС). Генералната централа на браншовите синдикати (ГЦБЦ) е организация, обхващаща наемни работници, самонаети и работодатели и присъства главно в кетъринга, хотелиерството, туризма, търговията. Друго обединени е Общност на свободните синдикални организации в България, което има структури в наука, висше образование, енергетика. През последното десетилетие ново обединение е „Защита“, което има структури в някои от тежките индустрии (мини, металургия и др.) Като цяло присъствието на синдикати извън двете основни конфедерации е слабо- не повече от – 4-5 % от синдикалните членове.

Има и опити за представяне на официално граждански, но фактически политически сдружения за синдикати, които са като цяло неуспешни. Например, Обединение „Промяна“, което е гражданско и политическо движение (подкрепящо първо ОДС, а след това и НДСВ), с известни синдикални функции, което се създава и развива в края на 90-те години на миналия век и в началото на новото хилядолетие и дори е признато за представителен синдикат от правителството на НДСВ. По-късно по искане на двете национални конфедерации е направен преглед на числеността на това обединение и представителността му на национално ниво е анулирана. Подобни опити има и както в края на 1990- 1991 г., така и през последните две десетилетия от страна на среди, свързани с БСП, но като цяло те също са неуспешни.

Синдикатите са сравнително добре представени в тежките индустрии, в някои инфраструктурни услуги- енергетика, транспорт, пощи, услуги по водоснабдяване и канализация, бюджетните сектори. Силно е намаляла плътността в някои индустрии като хранителна, шивашка, кожарска и обувна, дървообработване и хартия, както и строителството и селското стопанство, търговията и туризма. В редица частни услуги обаче или изобщо няма синдикати, или са почти символични.

Синдикатите променят твърде бавно вътрешните си структури и организационни механизми. В редица случаи синдикатите в предприятията са недостатъчно убедителни спрямо работниците, така че да успеят да се противопоставят на работодателите, особено в частните компании. В резултат на това намалява мотивацията за членство в синдикатите и за новите работници, особено тези от новите поколения, синдикатите не са достатъчно атрактивни.

Въпреки това синдикатите си оставят основните представители на работниците в предприятията. Според изследването на европейските предприятия, проведено от Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд през 2019 г. (EUROFOUND AND CEDEFOP (2020), European company survey 2019), само в 29 на сто от предприятията има официални структури за представителство на работниците, но това е валидно за 76% от големите предприятия, 51% от средните и за 23% от малките. Според изследването, въпреки че има редица други структури на представителство като представители по информиране и консултиране, комитети по условия на труд и др., синдикатите продължават да играят основна роля за представителство на работниците в предприятията.

Преглед на колективните преговори и договаряне в България

Колективното договаряне и социалният диалог като цяло започват своето възстановяване от 1990 г. Отначало синдикатите партнират предимно с работодатели от държавни предприятия, но постепенно с приватизацията се възстановяват стари структури и или се образуват нови работодателски организации.

1.4.1.Работодателски организации

Работодателските организации в България се отличават със своя силен плурализъм, припокриване (двойно, тройно и друго членство на предприятията) и разслояване в исторически контекст. Броят на техните членове и тяхната плътност също намаляват, особено през последните 10 години. Плътността на работодателските организации, изчислена на база на общия броя работодатели е около 18%^{^[3]} На национално равнище са представени 5 работодателски организации.

Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).Тя е създадена през 2006 г. В нея членуват предимно големи фирми и поделения на многонационални компании. Тя има над 130 браншови организации и регионални структури.

Българска стопанска камара (БСК)-Съюз на българския бизнес. Създадена е през 1990 г. на основа на структурите на съществувалата през 70-те и 80-те години на ХХ век Българска индустриално-стопанска асоциация. БСК има редица браншови организации и регионални структури ,член е на БИЗНЕСЮРЪП

Българска търговско- промишлена палата (БТПП), съществува от 1895 г. Дейността й след 1990 г. е пренасочена към бизнес и работодателски функции. Има браншови камари във всички сектори и регионални структури

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е създадена през 1996г., от групи от предприятия и холдинги. Има браншови и регионални структури. Член е на Европейския център на публичните предприятия.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) е създаден през 1990 г., като обхваща предимно малки и микро предприятия, занаятчийски предприятия и др.

Освен петте организации има и редица по-малки обединения, регионални и секторни работодателски организации. Значителна част от предприятията, особено малките и микро предприятия не членуват в работодателски организации

Социален диалог

Социалният диалог като механизъм за уреждане на взаимоотношенията между работодатели и синдикати има дълга история в Европа и други развити страни, но в България развитието му на национално равнище започва след 1989 г. Основните му форми са тристранно и двустранно партньорство на различни равнища.

Тристранното сътрудничество за уреждане на трудовите отношения (трипартизъм) е една от големите социални идеи на ХХ век. За българското законодателство и национална практика то е ново явление. Възниква в началото на 1990 г. заедно с дълбоките демократични промени, които се извършват в обществото, и е част от тях. Породено е от острите социални проблеми, които заливат страната и е един от механизмите, чрез който се търси тяхното решение.

Тристранното партньорство съществува от 1990 г., но институционализацията му датира от 1993 г. Трипартизмът е развит на национално, секторно и регионално/общинско равнище и има съществена роля за обсъждане на заетостта, трудовото право, социалното осигуряване, жизнения стандарт, минималната работна заплата. Официално ролята на социалните партньори е само консултативна. Някои държавни ведомства се управляват с участие на социалните партньори, като Националния осигурителен институт, Националната агенция за професионално образование и обучение, Националния институт за помирение и арбитраж и др.

В периода 2001-2002 г., по време на управлението на правителството на Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ) има опити за ограничаване на предметната област на трипартизма, като отделни депутати в Народното събрание предлагат да се премахне жизненият стандарт от правомощията на тристранните органи. След известен натиск от синдикатите и преговори е създадена работна група, която дефинира обхвата на понятието „жизнен стандарт“ и това остава като част от предметната област на типартизма.

Социалните партньори играят консултативна роля, имат право да представят и защитават свои становища и предложения, да упражняват различни форми на обществен натиск, но крайното решение взема правителството. Дори и когато с единодушие е взето дадено решение, например на Националния съвет за тристранно сътрудничество, той няма задължителна нормативна сила, ако не бъде закрепен в закон или в нормативен акт на правителството.

В България, както в повечето източноевропейски страни е все още силна ролята на трипартизма, въпреки намаляващата плътност на синдикатите и работодателите и дерегулацията и децентрализацията на колективното трудово договаряне.

Двустранният социален диалог, особено в отраслите и браншовете съществува и е жизнеспособен и има роля в редица индустриални сектори, като за някои ,в които липсва секторно колективно договаряне това е единствената форма на взаимодействие между синдикати и работодатели.

Тристранното и двустранно партньорство по замисъл и нормативна рамка са предвидени да осъществяват превантивна регулация на индустриалните отношения и колективните преговори, да определят минимални параметри-например минимална работна заплата и др. Дълго време тези параметри най-общо са спазвани при воденето на колективни преговори, но децентрализацията им вече е предизвикателство за регулациите, приети чрез тристранно и двустранно партньорство.

Основни тенденции в колективните преговори и договаряне

Колективните преговори и договаряне в България се провеждат на секторно равнище- в отрасли и браншове, както и в предприятие. Съществуват и колективни преговори и договаряне на общинско равнище- междусекторни или секторни, но само за компании/организации и сектори, които са финансирани от общинските бюджети. Известен недостатък в нормативната уредба е премахването на възможността за водене на преговори с група работодатели, което ограничава регионалните и общински преговори за бизнес секторите, специално за малките и микро предприятия. Освен това държавните служители все още нямат официално право на колективни преговори и договаряне и се налага синдикатите да преговарят за отделни споразумения за тях. Концепцията, която е заложена и нормативната рамка е преговорите на по-високо-отраслово, браншово, евентуално общинско равнище да залагат норми, които да. се приемат като минимални на равнище предприятие. Тази концепция за съжаление на практика се пропуква през последните 10-15 години, особено в големи предприятия и поделения на многонационални компании, където браншовите стандарти в някои случаи значително се надхвърлят, но в други изобщо се игнорират.

Обхватът/покритието на работниците с колективни трудови договори (КТД) се променя за изминалите почти 33 години от началото на възстановяване на индустриалните отношения. В начало на 90-те години синдикатите, основно КНСБ правят редица стъпки за възстановяване на колективните преговори на различни нива, като първоначално колективните преговори се водят изключително в предприятия и сектори с държавна или общинска собственост. През 1990-1998 г. обхватът е бил в рамките на 60-70% от наетите^[4], като се има предвид ,че съществуват секторни КТД за повечето отрасли и икономически дейности. След началото на приватизацията, особено след 2000 г., броят на работници и предприятия, обхванати с КТД започва да намалява, въпреки че в редица приватизирани фирми, в т.ч. и поделения на многонационалните компании (МНК) процесите на колективни преговори се запазва, а в някои инфраструктурни услуги и в бюджетните дейности се запазват устойчиви. Основен проблем след 2000 г., който все повече се засилва е ерозията на секторните /браншови колективни преговори. Това е видимо в индустрията- например химическа и фармацевтична индустрия (там няма секторни преговори от 2004 г.), по-късно и в повечето браншове на хранителна индустрия (там също липсват през последните 5-10 г.). В машиностроенето и електрониката, както и в браншовете облекло и текстил, се наблюдават противоречиви тенденции на ерозия и после възстановяване на секторните преговори. В същото време в редица сектори има отраслови или браншови КТД, но като цяло синдикалната плътност в тях е ниска и практически в редица предприятия няма синдикати, които да изискват спазване на секторните договори – например в строителство, селско стопанство, хартиена промишленост, търговия, туризъм. В периода 2001- 2009 г. покритието с КТД е около 30- 35% за страната. След кризата през 2008- 2009 броят на обхванатите спада до под 30% от наетите.

От 2015 г. екип от Институт за социални и синдикални изследвания (ИССИ)[5] на КНСБ участва в редовни изследвания на процесите на колективни преговори и договаряне и на механизмите на формиране на работните заплати, като се подготвят и годишни доклади. В рамките на тези изследвания има и наблюдения на обхвата/покритието с КТД-общо и по сектори (за секторните колективни трудови договори). В таблица 2 и 3 са показани някои от данните, които са регистрирани от тези изследвания

Таблица 2 Обхват/покритие с КТД по години^{^[6]}

Година	Обхват с КТД (общо)^{^[7]}	Обхват със секторни КТД
2015	<30%	липсват данни
2016	<30%	липсват данни
2017	30%	липсват данни
2018	30%	липсват данни
2019	30%	23, 8%
2020	30%	23,6%
2021	30%	23%
2022	30%	22,7%

Източник: ИССИО

Таблица 3 Обхват /покритие със секторни КТД^{^[8]} (за някои сектори) по години

А. Индустрия и друго производство
	2019	2020	2021	2022
а. Миннодобивна индустрия	59%	68,6%	67,8%	66%
б. Преработваща индустрия-общо			4,2 %	0,9%
б 1. Целулозно- хартиена индустрия	30%
б 2. Пиво производство	100%	100%	100%	100%
в. Селско, горско и рибно стопанство- общо			7,7%	9,3%
в1 Горско стопанство	70-100%	39%
г. Строителство			1,6%	1,4%
Б. Услуги и свързано с тях производство
д. Производство и снабдяване с енергия	45%	58,7%	56,2%	53,4%
е. Водоснабдяване канализация и преработка на отпадъци-общо		38%	36,1%	36,6%
е 1 Водоснабдяване и канализация	58%	85%	76,7%	77,5%
ж. Транспорт- общо
ж1 Ж.п.транспорт	50%
ж 11 Пътнически ж.п. транспорт	99%
з. Пощенски услуги	45%
и. Търговия , туризъм , други услуги
з1 Хотелиерство и ресторантьорство			1,8%	1,2%
В. Бюджетни сектори
и. Държавно управление
и1 Администрация, изследвания и обучение за селското стопанство	70-97 %
и2 Администрация за социално подпомагане	55%
й. Образование -общо	59%	58,4%	62,3%	66,7%
й1 Предучилищно и средно образование	75%	75%	85%	83%
к. Култура-общо		25,7%	20,8%	17,7%
к1 Артистични, творчески и др. дейности		72,6%	57,9%	50,11%

Източник: ИССИО

Други данни, които са използвани и в разработките на ИССИО, са тези на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА), които засягат предимно колективните преговори и договаряне на равнище предприятие. От 2011 година до сега НИПА има систематизирани данни и изготвя доклади за колективните преговори и договаряне, като основно внимание се обръща на КТД на равнище предприятие. Данните за обхвата на КТД в предприятията са посочени в Таблица 4

Таблица 4 Обхват/покритие с КТД на равнище предприятие^{^[9]}

Година	Обхват/покритие с КТД (общо за страната)
2011	14,1%
2012	15,6%
2013	15%
2014	14,5%
2015	14,1%
2016	14%
2017	14 %
2018	15,3%
2019	15,3%
2020	15,9%
2021	15,6%

Източник: НИПА

Налице са обаче тенденции на намаляване на броя на секторните КТД и на тези в предприятията, въпреки че през отделни години има и лек ръст. През 2020-2021 г. има регистрирани 23 секторни КТД (отраслови и браншови), 15 в рамките на компании с национално значение и обхват (БДЖ, Български пощи и др.) и 18 КТД в структури на държавната администрация, които имат национален обхват. В последните действат и 7 отделни специални споразумения за държавните служители, тъй като те официално все още нямат права на колективни преговори и договаряне. Броят на КТД в предприятията е 1524 (данни на НИПА). В някои от големите компании, особено поделенията на МНК колективните преговори се водят основно в предприятия, като в някои случаи се прилагат и клаузи на транснационални споразумения, сключени за съответните компании.

През 2020- 2022 г. като напредък може да се посочи нарастване броя на секторните КТД, в които има договорена минимална заплата за отрасъла/бранша, тъй като този процес беше практически замразен за дълъг период от време. Все пак има поле за разширяване на тези договорености и включване на всички професии в договаряне на МРЗ. В КТД на различните равнища се разширява и предмета на договаряне с нови аспекти, като последици от дигитализацията, околна среда, равенство на половете и недопускане на дискриминация, борба със стреса и насилието на работните места и други.

Колективни трудови спорове

Възстановяването на индустриалните отношения в България, както и редица източноевропейски страни започва със засилване на трудови конфликти и стачни действия, като през 1989-1990 г. и известно време след това те са доминиращи в обществения живот, поради трудната адаптация на работниците, а и на работодателите към пазарните механизми на икономиката. Това е причината за бързото приемане на Закон за уреждане на КТС (1990 г.), на практика първият от новите закони. За дълъг период от време- 90-те години на ХХ век и първите няколко години от ХХІ век- в редица сектори натискът е основна форма на действия, която и води до по-успешни колективни преговори и партньорство (миннодобивна индустрия, металургия, машиностроене, оръжейно производство, също в ж.п и градски транспорт, образование и др.). След 2001 г. по-активни в протестите остават транспортните работници, заетите в образованието, по-рядко- миньорите. Най-голямата стачка е през 2007 г. -стачка на учителите в продължение на 45 дни, завършила успешно.

По данни на Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) се регистрира намаление на броя на колективните трудови спорове в предприятията на година за периода 2010- 2014 г. (от 19 на 10), има ръст през 2015 г. (24. КТ „Подкрепа“- Велико Търново, 2010) и отново спад през 2016-2021 г. (от 22 на 7). Динамиката на броя на работниците, включени в тези колективни трудови спорове обаче е различна: най-голям брой работници са включени през 2016 г. (91627) и 2017 г. (65563). След 2018 г. броят на участващите работници рязко намалява (Таблица 5).

Таблица 5 Колективни трудови спорове (КТС)

Година	Брой КТС	Брой участващи работници
2010	19	33071
2011	13	50984
2012	15	41479
2013	10	20798
2014	10	34483
2015	24	32219
2016	22	91627
2017	13	65563
2018	9	17983
2019	7	8649
2020	3	1674
2021	7	4785

Източник: НИПА

През последните години стачките намаляват, натискът се осъществява главно чрез други средства- протести, шествия, национални кампании (по-активни са бюджетните служители- държавна администрация, МВР, пожарникари, социални работници, заети в здравеопазването). От бизнес секторите по-активни са миньорите и строителните работници. Като че ли наетите в частни фирми се стремят да избягват стачките. Това обаче не допринася за подобряване на колективните преговори, особено на равнище предприятие.

1.5. Въздействието на кризата Covid 19 върху синдикалното движение

Безспорно пандемията оказа влияние върху социалния диалог и индустриалните отношения. Социалните партньори в повечето сектори изразяват позиции, че адекватният отговор на тези предизвикателства е свързан и с ефективния социален диалог и колективното трудово договаряне. На национално равнище със съдействието на синдикатите и работодателските организации са създадени редица антикризисни мерки, които довеждат до запазването на повече от 300 хиляди работни места.^[10] Сред тях са мерки за запазване на заетостта, за компенсиране на лица в неплатен отпуск или заети на непълен работен ден, мерки за краткосрочна подкрепа на заетостта и за насърчаване създаването на нови работни места.

В редица индустриални предприятия в тясно сътрудничество и съдействие от страна на синдикатите работодателите са предприели много строги мерки за запазване на живота и здравето на работещите. Активно са включени всички органи, ангажирани с безопасността на труда, изградени са комисии/щабове, разработени са планове за осигуряване на безопасност на труда, организация на работата, информиране на персонала, спазване на мерките, определени от правителството. Въведен е ротационен режим – работа на работното място/ работа от дома- там, където това е приложимо, при спазване на изискването за не повече от 50% от служителите в офисите. Също така е договорено работодателите да предоставят допълнителен платен отпуск на всеки работник/служител, ползвал от платения си отпуск за 2020 г., така, че към юни всеки да има остатък по ½ от годишният си платен отпуск. Освен това се обмислят и в редица случаи предприемат допълнителни действия по договаряне на взаимни ангажименти, например ако се наложи преминаване на непълно работно време, информиране на работниците, контрол за изпълнение на мерките, търсене на възможности за финансиране за осигуряване на материални условия за изпълнение на мерките (стаи за почивка, за хранене и др.), мерки при наложени съкращения или изчерпан платен отпуск

Наред с това пандемията ускорява дигитализацията на труда, но и на комуникациите и формите на социален диалог и колективни преговори. Това провокира и синдикатите да ориентират своите политики към дигитализация, но и да насърчат обучението на своите кадри за усвояване на дигитални умения.

2. Правен и политико-икономически контекст за синдикатите

2.1 Правна и институционална рамка за синдикатите

Правото на синдикално сдружаване на работниците и служителите е проява на общото и основно право на гражданите, уредено в Конституцията на Р. България. Общото право на сдружаване на гражданите се състои в предоставената им и гарантирана от Конституцията възможност да се обединяват и създават организации за изразяване, отстояване и защита на техните общи инереси, като важно условие за изграждането на гражданското общество.

Ha законово paвнищe, ĸoнcтитyциoннoтo пpaвo нa cдpyжaвaнe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, pecпективно нa paбoтoдaтeлитe, ce ypeждa ocнoвнo в Koдeĸca нa тpyдa (КТ). Hяĸoлĸo oтдeлни глaви в cтpyĸтypaтa нa KT cъщo ypeждaт cпeцифични пpaвa и poля нa тeзи cдpyжeния. Правото на синдикално сдружаване по своето съдържание обхваща няколко елемента.

Свободно и по избор образуване на синдикални организации. Това означава право на синдикалните лица да образуват синдикални организации, каквито те решат и когато те решат;
Не се изисква от никого предварително разрешение за образуването на синдикална организация;
Доброволно встъпване и излизане от синдикалната оргнизация;
Свободно осъществяване на дейността на синдикалните организации в рамките на закона;
Единственото ограничение на субектите на това право е да се съобразят с устава на съответната синдикална организация.

Действащото право дава възможността на синдикатите да придобият качеството на юридическо лице. Като юридически лица те са легитимирани да бъдат страни в гражданския процес и да участват в него като ищци и ответници, да бъдат субекти на правото на собственост и на други граждански права- вещни, облигационни и други. Те могат да имат и собствено имущество- сгради, почивни станции, да развиват стопанска дейност, социални и културни функции- печатници, издателства и др. подобни.

Правата на синдикалните организации са закрепени в Кодекса на труда. Най- важните и общи за всички синдикални организации са:

Участие в подготовка на вътрешните актове на предприятието- чл.37 КТ;
Участие в обсъждане на трудови и осигурителни въпроси- чл.42 КТ;
Представителство пред съда- чл.45 КТ.

Наред с посочените общи права синдикалните организации имат и други права:

Участие във воденето на колективните преговори и сключване на колективни трудови договори;
Участие в уреждането в осъществяването на държавния контрол за спазване правната уредба на трудовите правоотношения;
Участието в уреждането на колективните трудови спорове и управлението на правото на стачка.

Представителните синдикални организации представляват интересите на всички работници и служители: не само на своите членове, но и на членовете на синдикалните организации, които не са представителни, както и на работниците и служителите, които не членуват в която и да е синдикална организация.

Критериите за признаване на синдикалните организации за представителни са установени в закона и изчерпателно изброени в чл.34, т.1- 4 КТ . Те са четири:

Членски състав: синдикалната организация трябва да има най- малко 50 хиляди членове;
Присъствие в една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5% от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.

Тези критерии трябва да съществуват кумулативно, за да бъде призната определена синдикална организация за представителна.

Друго направление на правната и институционална рамка е уредбата на социалния диалог и по-специално уредбата на тристранното сътрудничество. Един от основните принципи, който осигурява устойчивост на социалния диалог и условия за ефективното му прилагане е принципът на автономност и независимост. Другият основен принцип, по който се водят участниците в социалния диалог, е принципът на равноправие и равнопоставеност на страните.

Основно място в правната уредба, регламентираща тристранното сътрудничество, заема Кодекса на труда.

Тристранното сътрудничество е уредено и в редица специални закони- Кодекс за социално осигуряване, Закон за насърчаване на заетостта, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закон за здравното осигуряване и др. Те са източник на правната уредба на тристранното сътрудничество с онези свои разпоредби, които предвиждат създаването на органи за тристранно сътрудничество за прилагането на съответните закони.

Тристранното сътрудничество е общо и съвместно участие чрез диалог, дискусии, взаимни отстъпки и компромиси на трите най- заинтересовани страни- държавата, работодателите и синдикатите, в уреждането и решаването на трудовите и социалните проблеми (чл.3, ал.1 КТ).

Провеждането на тристранното сътрудничество е задължително- сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище. Това могат да бъдат както закони, така и подзаконови нормативни актове на Министерски съвет, на отделните министри или на ръководителите на други ведомства.

Институционално тристранното сътрудничество е установено като съвкупност от органи, които са свързани функционално помежду си, действат по определен ред и дейността на които е насочена към постигането на общи цели.

Органите на тристранното сътрудничество са: Национален съвет за тристранно сътрудничество, отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество.

Общото в техния състав се изразява в няколко посоки:

всички те имат тристранен състав. Те се състоят от представители на изпълнителната власт, синдикатите и работодателските организации;
в тях се включват синдикалните и работодателските организации, които са признати за представителни;
съотношението между представителите на участниците в него е 1:1:1. Ето защо, колкото повече синдикални и работодателски организации са представителни, толкова пъти повече на брой техни представители участват в тристранното сътрудничество. Те образуват работодателската или синдикалната страна в тристранното сътрудничество, наред със страната, съставена от представителите на изпълнителната власт.

На национално равнище е учреден Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Той се състои от заместник-председател на Министерски съвет (председател на Националния съвет) и още един член на правителството и от по двама представители на всяка представителна синдикална и работодателска организация (чл.3а, ал.2 и 3 КТ).

Основните функции на НСТС се състоят в обсъждането на законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове и решения на Министерски съвет. Тези обсъждания приключват с изразяване на мнение, становище и предложения за изменение и подобряване на съответните проекти (чл.3е, ал.1 КТ).

На отраслово ниво се изграждат отраслови съвети. Те се състоят от представители на министерства, държавни и изпълнителни агенции и др., на националните отраслови синдикални и работодателски организации.

Органите на браншовото сътрудничество (браншът се схваща като обособена част на отрасъла) се изграждат по подотрасли и производства, обособени по основни насоки на производствената дейност според предмета на тази дейност и произвежданата продукция. На браншово ниво се изграждат браншови съвети за тристранно сътрудничество, в които участват представители на съответните министерства, държавни агенции и други и представители на представителните работодателски и синдикални организации.

На областно ниво се изграждат в 28-те областни центрове в страната съвети, като административно- териториални единици за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси (чл. 142 Конституцията). В техния състав се включват представители на областната администрация и на областните синдикални и работодателски организации.

На общинско ниво се изграждат общински съвети в общините като основни административно- териториални единици в страната. В общинските тристранни съвети участват представители на общинската администрация и на общинските представителни синдикални и работодателски организации.

Сред източниците на правната уредба, допълваща социалния диалог чрез диалог с гражданското общество е и приетият на 10 април 2001 г. Закон за икономическия и социален съвет, който институционализира социалния диалог и консултациите по икономическата и социалната политика между структурите на гражданското общество (чл.2, ал.2 ЗИСС). Този тип диалог е различен, той представлява консултации и търсене на консенсус за общи решения по редица икономически и социални въпроси вежду работодателски организации, синдикати и други организации на гражданското общество. Държавните институции могат да сезират Икономическия и социален съвет (ИСС) и/или да се консултират с него, но те не участват в неговата работа и не могат да влияят върху неговите решения. Работата на ИСС може да доразвива и задълбочава някои аспекти на социалния диалог, но концепцията е различна- не се търси сблъсък, а съгласие по позиции и засилена експертиза.

Способите за уреждане на колективните трудови спорове са регламентирани в Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Съобразно средствата, които се използват за разрешаване на тези спорове, те биват два основни вида- способи за доброволно уреждане на колективните трудови спорове и способи за уреждане чрез сила и натиск.

Споровете за доброволно уреждане са три вида:

Непосредствени преговори между страните- в тази фаза законът задължава работещите да предявят исканията си писмено. Когато непосредствените преговори на това ниво завършат успешно, се счита, че колективният трудов спор е уреден, като е намерено взаимно приемливо за страните решение.
Посредничеството- това е способ за доброволно уреждане на колективни трудови спорове от страните по спора със съдействието на трето лице- посредник, което не решава спора по същество. Към него страните могат да прибягнат, когато не се постигне споразумение при непосредствените преговори или някоя от страните откаже да преговаря. Тогава всяка от страните може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) към Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и/или от синдикати, работодателски организации и отраслови министерства и държавни институции.
Доброволен трудов арбитраж- той може да се приложи, когато въпреки съдействието чрез посредничеството не се постигне съгласие между страните по спорните въпроси. Чрез него се урежда колективните трудови спорове посредством предаването им за разглеждане от независима неутрална трета страна (орган), но за разлика от посредника, арбитражът решава спорът по същество, а решението му е окончателно и задължително за двете страни.

Що се отнася до способите за уреждане на колективни трудови спорове чрез сила и натиск- това е стачката или различни форми на протест.

Стачката е право на работниците, уредено в чл.50 от Конституцията на Република България, според който “работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон”. Стачката по своята същност е съвсем различен институт от протеста. Често в практика се случва работниците да смесват двете понятия, но те са коренно различни едно от друго и процедурите им се уреждат от два отделни закона:

Закон за уреждане на колективните трудови спорове – за стачките
Закон за събранията, митингите и манифестациите – за протестите

Специфичното за стачката е, че това е колективно право, понеже се упражнява съвместно от неопределен кръг от работници. Това означава, че отделен работник не може самостоятелно да обяви стачка (Капитанов, Т., без дата).

Процедурата на стачката е подробно обяснена в Закон за уреждане на колективните трудови спорове, а дори минимално отклонение от правилата, описани там, може да е причина стачката да бъде обявена за незаконна, а всички участници в нея да бъдат дисциплинарно уволнени поради незаконно неявяване на работа. Важно е да се обърне внимание, че стачката се реализира на територията на предприятието, а за времето на стачка, работниците не получават възнаграждение за дните, в които не са изпълнявали трудовите си задължения (Капитанов, Т., без дата).

Още с приемането на Кодекса на труда през 1986 г. (в сила от 01.01.1987 г.) колективното трудово договаряне е заложено като част от трудовото ни законодателство, отразявайки вековни традиции и по света и на родна почва. Промените в Кодекса на труда относно колективното договаряне при новите обществено политически и икономически условия (действащата Конституция е от 1991г.) започват през 1992 г. (ДВ, бр.100). Към онзи момент правната рамка на колективното договаряне обхваща членовете от чл.50 до чл.60 КТ, т.е. 10 члена с общо 26 алинеи.

Следващата по- крупна стъпка в развитието на правните норми по колективното договаряне е от 2001 г. (ДВ бр.25 /2001г.). Създадени са нови текстове, направена е промяна и по отношение действието на колективните трудови договори на равнище предприятие- ще отбележим прословутият чл.57, ал.2, КТ породил спорове, обструкции, синдикални боричкания и т.н. В резултат на тия спорове е налице нова редакция в чл.57 КТ (ДВ,бр.107 от 2020г.).

Към момента правната рамка обхваща 14 члена с общо 39 алинеи.

Съществуват и две норми в други раздели на КТ, приети през 2020 г. (ДВ,бр.107/2020г., в сила от 01.01.2021 г.), които дават възможност за договаряне чрез КТД на:

по-продължителен период за отчитане на сумираното изчисляване на работното време(чл.142, ал.4 КТ);
по-голяма продължителност на извънредния труд в чл.146, ал.2 КТ.

С колективния трудов договор се уреждат въпросите на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона (чл.50, ал.1 от Кодекса на труда). Предметът на колективния трудов договор включва само онези въпроси, които той може да урежда, или законът му позволява да уреди. От друга страна, в колективния трудов договор могат да се уредят и въпроси, по които има потребност и интерес, но не намират никаква уредба в закона.

Според разпоредбата на чл.50, ал.2 от Кодекса на труда колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по- неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.

В чл. 51 на КТ са уредени три равнища на договаряне- по предприятия, браншове, отрасли и по общини.

Страни по колективния трудов договор са организациите на работниците и служителите, т.е. синдикалните им организации и отделен работодател или група работодатели и техните организации, когато става дума за преговори за сключване на отраслов/браншов договор и на договор по общини.

На равнище предприятие договорът се сключва между работодателя и синдикална организация. На ниво предприятие е без значение дали синдикалната организация е представителна или не по смисъла на чл. 34 и чл. 36, а.8 от Кодекса на труда.

На равнище отрасъл бранш и общини колективният трудов договор се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите (чл.51б, а.1 и чл.51в, ал.1 от Кодекса на труда).

Проектът на колективния трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, т.е две или повече, те представят общ проект.

Колективният трудов договор (КТД) се сключва в писмена форма, след което подлежи на регистрация в специален регистър към Инспекцията по труда и e в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. КТД се смята за сключен за срок от една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по- кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор.

Колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменян от страните, включително и да бъде допълван. Изменението/допълнението може да стане по взаимно съгласие по реда на неговото сключване.

Като цяло нормативната уредба в България осигурява сравнително добри условия да действие на синдикатите и за развитие на индустриалните отношения, независимо от факта че редица синдикалисти не са удовлетворени и настояват за по-консервативно уреждане на тези отношения, в т.ч. и закони за синдикатите, за браншовите организации и др. Нормативната рамка е изцяло съобразена с европейските и международни стандарти и норми и в сравнение с редица страни от ЕС дава значителни възможности синдикатите да се опират на трудовото право. Проблемът е по-скоро в отклоненията и неспазването на законите от редица работодатели и недостатъчния институционален контрол.

2.2. Политико- икономически контекст за синдикатите

2.2.1 Връзки с политически партии

Както е посочено в първия раздел, основните синдикални конфедерации се стараят да бъдат равно отдалечени от всички политически партии, движения и др. и да си партнират с тях при необходимост от представителство на работническите интереси. И двете конфедерации имат забрани в уставите си лица на ръководни позиции в синдикални структури да заемат постове в ръководства на политически партии или движения, както и да бъдат депутати, министри, кметове и др., като има изключения за общинските съветници. В същото време от структурите на синдикатите могат да бъдат номинирани министри, заместник-министри, ръководители на агенции и други държавни институции, да бъдат избирани депутати, кметове и др., като в такива случаи те напускат синдикатите.^[11]

Взаимоотношенията на синдикатите с политическите партии не винаги са лесни, поради опитите за повторно „овладяване“ от стари партии или за влияния от нови партии. Друг аспект е липсата на интерес или разбиране на синдикатите и индустриалните отношения от някои нови партии, но понякога това се проявява и при по- старите партии.

Освен това ако през 90-те години на миналия век доминира остро противопоставяне комунизъм- антикомунизъм, то след 2001 г. този процес е малко смекчен и наред с установилите се след 1989 г. партии започва навлизане на нови, част от които популистки партии. Някои от тях са образувани много бързо и дори спечелват изборите, но в същото време част от тях не успяват да оцелеят. Има дори бивши управляващи партии, които са практически изчезнали, а други, макар и спечелили за кратко изборите, вече са с минимално присъствие в парламента, а някои са се маргинализирали до участие в местната власт.

През последните три години също доминира силно противопоставяне в политическия живот, но то не е базирано на принципи, идеи или ценности, а на стремежа на нови партии, част от които са на практика бизнес- образувания или силно подкрепяни от бизнеса, да изтласкат старите, съществували до 2020-2021 г. партии от управлението. Тъй като това се оказва невъзможно, противопоставянето продължава, но това се отразява на икономическата и социална политики и като правило вреди на интересите на работниците. Синдикатите са силно затруднени в тази ситуация.

2.2.2 Синдикални политики и връзки с държавни институции

През изминалия период от повече от 33 години синдикатите са участвали или поне давали идеи и предложения по широк спектър от социални и икономически политики, както пряко свързаните с интересите на работниците- труд, трудови отношения и права, в т.ч. и политиките и прилагането на документите на Международната организация по труда (МОТ), социално осигуряване, социални политики, жизнен стандарт, така и по редица други, които косвено засягат работниците- макроикономически политики, данъчни политики, бюджет, приватизация, преструктуриране, движения на капитали и чуждестранни инвестиции и компании, енергетика, околна среда, здравеопазване, образование, политиките на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) в България, култура, човешки права, както и инициативи за промени в Конституцията на Република България, прилагането на документи на Съвета на Европа, подготовка и присъединяване към ЕС, транспониране на документи на ЕС и тяхното прилагане, политики по предстоящо присъединяване към ОИСР и др.

В обичайна практика се е превърнал ангажиментът на КНСБ, като най-голямата синдикална и обществена организация в страната, да представя пред българските граждани и политическите партии своята визия за актуалните приоритети на социално- икономическото развитие на страната. Те са своеобразни послания към кандидатите за властта през предстоящия управленски мандат. Синдикатите настояват за политика по доходите- справедливо и достойно възнаграждение на труда, адекватни мерки относно зеления преход и българската енергетика, както и ефективни мерки по отношение на трудовите и синдикалните права.

Като цяло синдикатите се стараят да прокарват своите политики през парламента, изпълнителната и местната власт, като за целта се използват различни средства. Например за Народното събрание това е Парламентарен консултативен съвет към Комисията по труд и социална политика, в който присъстват синдикати, работодателски организации и други граждански организации, участие в работата на различни комисии в Народното събрание.

Друга форма е участието в Икономическия и социален съвет, който може да предоставя своите становища и/или да бъде сезиран от Народното събрание, правителството, президента на Република България и др. по определени въпроси.

Друго направление са отношенията с правителството, които се осъществяват главно чрез социалния диалог, конкретно тристранното сътрудничество, като в него участват и работодателските организации. Конкретно за работата с всяко избрано правителство за основните синдикати важи правилото за партньорство и опониране, според политиките и методите на действие на съответното правителство. Отношението на синдикатите към правителствата още от 1990 г. зависи почти изцяло от техните политики и поведение. Както вече е посочено в първия раздел, бездействието или по- явно или по- прикрито антисиндикално поведение на отделни правителства е причина за силната опозиция на синдикатите срещу тях. Освен това дори и при привидно партньорско поведение на правителствата синдикатите реагират на неприемането на техни политики и предложения, в т.ч. по пенсионната и здравна реформи, по изоставането на доходите в бюджетната сфера, при приватизационните процеси и извършването на преструктуриране, без да се намерят подходящи алтернативи за работни места и др. Обратно, партньорското отношение и готовността за сътрудничество от държавните структури, когато е съпътствано и от такова от страна на работодателите през годините, дава възможност за консултации и постигане на съгласие по някои от политиките, засягащи труда, социалните въпроси и жизненото равнище.

На регионално и общинско равнище синдикатите използват също формите на социален диалог, главно тристранно сътрудничество, както и възможността да излъчват общински съветници- независими или като участници в гражданските квоти на партийни листи, за да влияят върху политиките на органите на местно самоуправление.

Специално КНСБ поддържа при необходимост и отношения с органите на съдебната власт, особено в контекста на криминализиране на нарушаването на синдикалните права.

2.2.3.Връзки с работодателските организации

Взаимоотношенията с работодателските организации са друг аспект на политико-икономическия контекст. Работодателските организации са силно диспергирани- общо 5 национално представителни организации, като до 2017 г. са 6 на брой. Силно застъпено е двойното или тройно членство на отделни предприятия в повече от една браншова работодателска организация или директно или индиректно (чрез браншова организация)- в повече от една национална организация, както и членството на браншовите организации в повече от една национална организация. Същевременно в някои сектори работодателите не са организирани, или са организирани в съюзи, които се припознават само като бизнес организации, но не и като работодателски. Това силно затруднява синдикатите- както в социалния диалог и колективните преговори и договаряне, така и във връзки с по- широк обхват.

Ако през 90-те години на миналия век работодателските организации в повечето случаи са склонни да постигат компромиси със синдикатите, след 2000- 2001 г. има преосмисляне на целите и често се стига до конфликти. Един от основните аспекти е трудовото законодателство, като този сблъсък започва още през 2000-2001 г. от една нова работодателска организация Съюз на работодателите в България^[12] и в последствие е подкрепена от БСК и други работодателски организации.

Друг аспект са опитите за ограничаване влиянието на синдикатите чрез антисиндикални действия в предприятията- по-явни (уволнения на синдикални членове и лидери, ограничаване на правата за колективни преговори) или по- завоалирани начини (например ограничаване или забрана да се събира членския внос по ведомост и др.). В този контекст синдикатите постоянно се стремят да постигнат защита на своите членове, в т.ч. и с преговори и консултации на национално равнище.

Въпреки това с част от работодателите с известно търпение от синдикалните представители може да се постигнат взаимно приемливи компромиси.

2.2.4. Международни синдикални и междуинституционални връзки

Политико-икономическия контекст на дейността на синдикатите се изразява и чрез тяхната международна дейност. Освен чисто синдикалните връзки и членството в ЕКП и МКП, синдикатите участват успешно в Европейския икономически и социален комитет(ЕИСК) от 2007 год., като преди това са подготвяни за това участие чрез Съвместния консултативен комитет България –ЕС (1998-2006) и право на участие като наблюдатели в група 2 (работници ) на ЕИСК през 2005-2006 г. Представители на българските синдикати участват в управителни или надзорни органи на няколко агенции на ЕС, където се предвижда трипартитно управление-Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд и др. Чрез членството си в ЕКП и европейски секторни федерации представители на двата синдиката участват в европейския социален диалог, въпреки че специално на секторно равнище синдикалните представители имат нужда от по-сериозна подготовка. Най-сериозната инициатива през последните години е работата по Директивата за минимална работна залата на ЕС.

На международно равнище основното участие е в работата на Международната организация по труда –МОТ: в генералните конференции, където ежегодно лидерите на двата синдиката на ротационен принцип представят доклади за България; в работата на Източноевропейското бюро на МОТ; в обученията и редица инициативи на МОТ. Една последните важни инициативи е за правата на работниците във веригите на доставки на многонационалните компании. От 2014 год. президентът на КНСБ е и член на Управителния съвет на МОТ.

Синдикатите участват и редица инициативи на МКП на международно равнище-взаимоотношения с работодателите, връзки с МВФ, Световна банка, Световна търговска организация, различни структури на ООН. В процеса на подготовка за присъединяване на България към ОИСР синдикатите имат право на представители като наблюдатели с Синдикалния консултативен комитет на ОИСР.

2.3. Предизвикателства, заплахи и възможности пред синдикатите при разширяване на тяхната власт и обхвата на колективното трудово договаряне

Силата на синдикатите е не само в броя на техните членове, а и в тяхната мисия в обществото и каузата която защитават- интересите на наемния труд. Те са, които дават сила на синдикалните организации, а не само механичния сбор на синдикалните членове. Към тях се прибавят и организационната работа на представителните синдикални организации, тяхната способност и умение да „улавят“ настроението и недоволството, да изразят интересите на всички работници и служители, да намерят подходящата форма, в която да направят това в съвременните променили се обществени отношения.

От друга страна наличието на толкова много хора на наемния труд, чиито интереси представителните организации представляват, макар и да не са формално техни членове, засилва обхвата на тяхната представителност и сила поради факта, че са признати официално за представителни.

Най-важният приоритет за синдикатите са доходите. Все повече нарастват неравенства в доходите и за съжаление България стои на последно място не само в Европейския съюз, но и в цяла Европа. Наред с това технологичната трансформация, от една страна, служи като катализатор на тези неравенства, и от друга, поставя много предизвикателства на пазара на труда, засилвайки необходимостта от квалификация и преквалификация. По отношение на трудностите за постигане на качествена и устойчива заетост, то в България има остър недостиг на квалифицирана работна сила и в тази връзка са необходими партньорства за вземането на мерки за намаляване на дисбалансите на пазара на труда. Ученето през целия живот също се откроява като важен приоритет. Преходът към зелена и дигитална икономика изисква достъп до обучения на всички заети лица с цел надграждане на уменията и адаптиране към изменящата се работна среда. На дневен ред излизат атипичните форми на труд, подобряване правната рамка на работата от разстояние, въвеждане на нови технологии (КНСБ, 2022е).

Действията на синдикати се насочват още към: модернизирането на осигурителната система и системата за социална подкрепа, разширяването и усъвършенстването на колективното трудово договаряне, двустранното и тристранното сътрудничество, дигитализацията на синдикалната дейност, тормоза и насилието на работното място.

Важно е да отбележим ,че изследвания на НСИ доказват, че за наетите, обхванати от КТД, средната брутна заплата е с 12% повече от заплатата на лицата, които не са обхванати.

Поради ограничения брой сключени браншови колективни трудови договори и неизползваното на механизма за разпростиране, колективното договаряне на заплатите има критично ниски нива на покритие – 23.6% на браншово и 15.6% на фирмено равнище. Постигането на целева стойност от 80% изглежда невъзможно при общо стагниращия и дори намаляващ през отделни години брой КТД на браншово/отраслово и фирмено равнище.

КНСБ настоява от години за приемането на директива за адекватни работни заплати чрез колективно трудово договаряне, като важна крачка за премахване на ниските доходи, постигане на достойни възнаграждения и повишаване обхвата на договарянето.

След успешния завършек на междуинституционалните срещи през лятото и финалния вот на одобрение от страна на Евро парламента (гласуване в Пленарна сесия на 14.09.2022 г.) и Съвета на ЕС (на 04.10.2022 г.) окончателно бе приет текст на Директивата от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. На 25 октомври 2023 Директивата е публикувана в Официалния вестник на ЕС и на български език.

Спрямо Директивата, от всяка страна в ЕС се изисква да насърчават колективното договаряне и да се борят с възпрепятстването на синдикалната дейност, а обхватът на колективното договаряне трябва да достигне 80%. Всички страни под този праг, сред които е и България, ще трябва да изготвят план за действие в подкрепа на колективното договаряне. Този план следва да определи ясен график и конкретни мерки за постепенно увеличаване на нивото на обхват на колективното договаряне, при пълно зачитане на автономията на социалните партньори. Планът за действие ще се преразглежда редовно, най-малко на всеки пет години, от държавата и при необходимост ще се актуализира, след консултации със социалните партньори. Планът за действие и всяка негова актуализация се оповестяват публично и се съобщават на Комисията.

България следва да предприеме необходимите мерки за транспониране на Директивата най-късно до две години след датата на влизането ѝ в сила, като в съответствие с националното законодателство и практика предприеме адекватни мерки, за да гарантират ефективното участие на синдикатите и другите социални партньори в процеса на прилагането ѝ.

С оглед на това и предвид изискванията на Директивата към държавите- членки за отделяне на ресурси за изграждането на капацитет на социалните партньори за разработване или подобряване на техническите аспекти на рамките на минималната работна заплата, включително относно оценката на нейната адекватност, мониторинга и събирането на данни, разширяването на достъпа, както и прилагането на капацитета, свързан със споменатите рамки, синдикатите очакват и конкретни стъпки от Правителството в тези посоки.

КНСБ предложи Пътна карта за изпълнение на Национален план за действие за насърчаване на колективното трудово договаряне и за адекватни МРЗ.

Предложената Пътна карта е насочена главно в няколко посоки:

Проучвателни дейности на добри практики и състоянието на КТД в България и други страни от ЕС;
Действия, насочени към повишаване на капацитета на социалните партньори и държавните институции;
Действия, насочени към анализ на състоянието на КТД преди, по време и след транспониране на Директивата за МРЗ;
Действия, насочени към промяна на законодателството в България във връзка с Директивата за МРЗ;
Действия, насочени към промяна на административни изисквания във връзка договарянето и контрола на КТД;
Действия, насочени към информиране за състоянието КТД на национални и европейски органи, включително и организации на социални партньори;
Действия, насочени към информиране на обществеността във връзка с действията преди, по време и след транспониране на Директивата за МРЗ.

3. Синдикални стратегии

3.1. Организационни стратегии за привличане на членове

В основата на мотивацията за членство в синдикати е способността на двата национално представителни синдиката– Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и КТ “Подкрепа“ да защитават правата и да представят интересите на наемния работник по отношение на условията и заплащането на труда, както и да предоставят определени услуги, които удовлетворяват лични и/или професионални потребности и интереси.

Динамиката на синдикално членство в последните години показва, че темповете на намаляване на членската маса до голяма степен са забавени, а тенденцията на загуба на синдикални членове в значителна степен е овладяна. Синдикатите остават сравнително стабилни като обща численост. Данните от отчетния доклад на 9-тия конгрес на КНСБ дават послание, че през последните години се засилва доминирането на публичния сектор за сметка на индустрия и услуги; нараства числеността на малък брой основни членове (КНСБ, 2022д). От анализите на редица документи на КНСБ и КТ “Подкрепа“, се очертава мнението че процеса по създаване на нови синдикални организации е бавен и труден, като в някои от случаите е свързан с дефекти в нормативната уредба при прилагането на процедурата.

Социално-икономическата и политическата среда, в която действат синдикатите е динамична, противоречива и все по-агресивна към българския синдикализъм и към българския наемен работник. Българският народ, наемният труд в България продължават да плащат високата социална цена на прехода. Въпреки усилията все още не е постигнат необходимия постигнем баланс между труда и капитала. В сравнение с останалите страни кандидатки за членство в ЕС България е трайно с най-ниски доходи и най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението. Отчетеният през последните години икономически ръст не се превръща в по-високи доходи.

През последните две години синдикатите осъществяваха своята дейност в условията на безпрецедентна по своите мащаби глобална епидемия от Ковид-19. Тя доведе до сериозни затруднения не само в работата на предприятията и учрежденията, но и в организационния синдикален живот. От друга страна обаче, ограничителните мерки стимулираха допълнително използването на дигитални технологии в синдикалната работа, при това с достатъчна ефективност.

Особено значение за мотивирането за синдикално членство има общата среда, която синдикатите постигат чрез законодателството. Двата национални представителни синдиката са инициатори за приемането на закони, поправки и допълнения към тях, които са насочени към защита правата и интересите на наемния труд. По тяхна инициатива са промените и допълненията в Кодекса на труда, с който се създава възможност за по-голяма защита на правата на наемния работник, за по-голям баланс между труда и капитала.

От есента на 2022 г КНСБ и КТ “Подкрепа“ провеждат съвместна протестната кампания за защита на доходите от инфлация и работните места в криза. След проведените редица протестни действия, информационни кампании, форуми и събрания на колективи на всички нива, включително и Национален протестен митинг, се извоюват значителна част от исканията на отделните протестни акции. Тези действия мотивират членството в синдикатите и са отговор на очакванията на работещите.

Друг важен момент за мотивиране на членството е огромния принос на КНСБ и КТ “Подкрепа“ за промени в КТ по отношение определяне на механизма на размера на МРЗ, които НС осъществи в началото на м. февруари 2023 г.. Следвайки Директивата за адекватни минимални работни заплати, синдикатите отстояваха за въвеждане на текст за ежегодно определяне на МРЗ като съотношение не по-малко от 50% от СРЗ за страната. Въпреки настояванията на синдикатите промените да следват текста в ДАМРЗ, в крайна сметка се приема текст, с който се фиксира формулата за определяне на МРЗ да бъде 50% от СРЗ, което от своя страна ограничава възможността да бъдат включени останалите индикатори за измерване на адекватност на МРЗ, които да се постигат с участието на социалните партньори. В крайна сметка, синдикатите отчита, че тези промени в КТ са една голяма стъпка за повишаване на доходите на около половин милион работещи на МРЗ, въпреки частичната удовлетвореност от постигнатия успех.

Печеливша стратегия са усилията, които се правят на всички нива в системата на синдикатите за задържане на членската маса. Очевидно е, че привличането на нови членове и то не въобще, а целенасочено, е проблем от жизнено важно значение за синдиката.

Проучване проведено от ИССИ на КНСБ през 2019г. дава интересна информация за състоянието на базовото синдикално ниво. Демографското застаряване на работната сила оказва пряко влияние и върху възрастта на синдикалните лидери. Данните от изследването констатират, че синдикалните активисти доминират във възрастовия диапазон от 51 до 60 г. (44.8%), следвани от групата в диапазона 41-50 г. (33%), а синдикалните лидери до 40 г. са едва 13%. Разрезът по пол очертава доминиране на жените синдикални активисти на основните организации. Съотношението между жени: мъже е 68:32. Наред с по-голямата представителност на жените лидери в бюджетния сектор, където половата сегрегация е характерна за сектора, в реалния сектор също се очертава висока представителност на жени лидери, при това при някои основни членове са около или малко над 2/3.

Демографското застаряване на работната сила налага на синдикатите нови политики за привличане на нови членове. Част от политиките на КНСБ в областта на синдикализацията е образователната кампания „Моето първо работно място“. Тази кампания продължила повече от 10 години есред инструментите за популяризиране на синдиката и разясняване на смисъла и ползите от синдикализма. Реализацията на Националната образователна кампания „Моето първо работно място“ на КНСБ, съвместно със Синдиката на българските учители и в партньорство с Министерство на образованието и науката продължи и през настоящия мандат, като през месец август 2020 г. бе подписан анекс към споразумението за сътрудничество от 2016 г. между КНСБ и МОН за продължаване на реализацията на съвместната инициатива и през следващите 5 учебни години до 2025 г. Основните цели на кампанията са: да се подпомогне развитието на гражданското самосъзнание на учениците, завършващи средните училища в България; да се улесни преходът от училище към пазара на труда и успешната адаптация на учениците към света на труда; да се подпомогне кариерното развитие на учениците и да се информират за правата и задълженията им на работното място; както и да се подпомогне професионалното развитие на учителите чрез участие в организираните от КНСБ обучения по ключова компетентност „Трудови, социални и осигурителни права“.

Важен елемент от стратегиите на КНСБ свързани със синдикализацията са кампании по информиране и консултиране. През 2012-2013 г. в рамките на проекта „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективно трудово договаряне” е проведена кампанията „Бъди инфо. КНСБ съвместно с работодателските организации, БСК и КРИБ, провеждат информационна кампания с цел да се запознаят работниците и работодателите със системите по информиране и консултиране и да се подпомогне създаването на такива. В рамките на кампанията са посетени голям брой предприятия, проведени са консултации и обучения, създадени са системи за информиране и консултиране, има създадени и нови синдикални организации. Втора подобна кампания е проведена през 2017-2018 г., в рамките на проекта „Достоен труд за доставчиците и подизпълнителите в многонационалните компании”. Кампанията има и трето издание през 2019 г.

От 2021 г. започва Кампанията „За повече демокрация на работното място“, която КНСБ реализира съвместно с Европейската конфедерация на профсъюзите. Основните цели на кампанията е представителите на работниците да бъдат информирани и консултирани, да провеждат навременни дискусии с ръководството на всички нива и да участват активно в процеса на вземане на решения. За повишаване ефективността на тези усилия се изгражда обособена част в сайта на КНСБ- „Твоят глас“, която е насочена към работници нечленуващи в синдикат. Целта е обединяване на усилия и експертен ресурс на организациите за иницииране на законодателни промени за намаляване на дела на сивата икономика в България.

Мисията на синдикатите е да бъде винаги близо до българските работници и служители и да им помага в трудните за тях моменти. Често, когато се полага труд, се създават ситуации, които изискват повече нормативни знания и експертни мнения за да може всеки от нас да вземе най-доброто решение. С тази цел КНСБ създава On-line приемна. Целта на приемната е да помогне на всички, които имат нужда от консултантска помощ в областта на: Трудово право, Социално осигуряване, Здравословни и безопасни условия на труд, Синдикални дейност, Приемната работи на два режима: Безплатен за синдикални членове, Платен за нечленуващи в синдиката.

Кампания на КНСБ „Сивото убива“, стартирала през 2019 г. по проект NоBG05SFOP001-2.009-0174 „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“. Целта е разработване и отправяне на препоръки за подобряване на регулаторната среда и ефективността на политиките за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България при спазване на принципа на открито и отговорно управление. В рамките на проекта се реализира информационни кампании. Разработено е мобилно приложение VOX за подаване на сигнали срещу некоректни практики и работодатели. В резултат на проведените форуми и кампании в рамките на кампанията, през декември 2019 г. е разработен интегриран пакет от препоръки и мерки за ограничаване и превенция на недекларирания труд чрез активно гражданско участие, който КНСБ предостави на съответните отговорни институции.

Освен кампаниите, КНСБ развива дългосрочни социални проекти, с цел повишаване мотивацията за синдикално членство. Пример в това отношение и Националната взаимоспомагателна каса, която съществува повече от 7 години. Освен силно социален, касата е и доста сигурен механизъм за подпомагане на членовете си.

Програма на КНСБ за синдикални членове, която предоставя атрактивни цени и отстъпки в над 600 търговски обекта в цялата страна. Отчитайки характерните особености в нагласите на младото поколение и с цел привличане на тяхното внимание, КНСБ разви широка мрежа от търговски обекти, в които са договорени отстъпки от цените за синдикални членове. Очакванията са чрез този инструмент да се повишава мотивацията за синдикално членство и да продължи да се развива и в бъдеще.

Благотворителната кампания „Не си сам“. Кампанията подкрепя членове на конфедерацията, преминали през болнично лечение от Ковид, вече втора година. Тя стартира на 1 май 2020 г. като съвместна инициатива на КНСБ, нейни основни членове и Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов”.

Близо 30 години КНСБ реализира политиката си в областта на работническия спорт. Днес все повече организации и компании се включват в развитието на спорта на работниците и служителите като отчитат неговата уникална функция и положителни ефекти за поддържане на физическата активност, здраве, дълголетие и намаляване на трудовия травматизъм.

Освен основните направления на синдикална дейност, КНСБ развива и други активности свързани със синдикалните членове и техните семейства. Особен акцент се поставя на допълнителни инициативи свързани с децата, благотворителни кампании, социални трапезарии, осигуряване на допълнителни придобивки и отстъпки за членове на синдиката и т.н. Всички тези усилия на КНСБ имат за цел да мотивират заетите лица в синдикално членство, като направят живота на хората по-добър, по-лек и по-достоен.

Конфедерацията на труда „Подкрепа“ от 2014 г. ежегодно организира кампании, за отбелязване на Световния ден по безопасност и здраве при работа, които да допринесат за по-голяма активност за опазване живота и здравето на работещите, обществена нетърпимост към нарушителите, въвеждане на системния подход и изграждане на култура за безопасност при работа. Провеждат се консултации, обучения и ефективен диалог за подобряване условията на труд на всяко едно работно място. (КТ „Подкрепа“, 2017).

В стратегиите на КТ „Подкрепа“ за привличане на нови синдикални членове са включени информационни акции и директни разговори с работниците на ниво предприятие. Организиране по региони открити приемни за млади хора и за скоро навлезли в пазара на труда работници за запознаване с основните принципи на синдикализма- солидарност и взаимопомощ, като по този начин се повиши мотивацията им за синдикално членство (КТ „Подкрепа“, без дата).

3.2 Стратегии в процесите на социален диалог и колективно договаряне: преговори с организации на социални партньори и държавни институции, изграждане на коалиции с други организации

Динамично развиващата се социално-икономическа и политическа среда силно влияе върху развитието на индустриалните и трудови отношения. Затова се търси правното основание за установяване и действието на тази система в КТ. Според авторите в сборник „История и равносметка- 25 г. КНСБ“ (Даскалова, Н., Рибарова, Е. и колектив, 2015) Кодексът на труда от 1990 до 2015 г., е променян 82 пъти, т.е. 3 пъти годишно. КНСБ е инициатор и основен участник в обновлението на трудовия закон. Със своите позиции и разработки успява в Кодекса на труда да се гарантира такъв задължителен минимум за всеки работодател, който да осигурява на работниците цивилизовани условия на труд и да не се влошава установеният до този момент техен правен статус.

Отново в същия сборник, се отчита заслугата на КНСБ за въвеждане в КТ на текст, уреждащ основите на социалния диалог- тристранното сътрудничество, койтостана основата, върху която започна изграждането на системата на тристранното сътрудничество, доразвита след това в годините. Така се слага началото на идеята за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите. Тези промени в трудовото законодателства насочени към тристранното сътрудничество между държава и национално представителни синдикални и работодателски организации са важен инструмент за предотвратяване на трудовите конфликти. От 2001 г. съществува Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (37). Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) е орган за осъществяване на консултации и сътрудничество на национално равнище по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище. Тристранното сътрудничество има консултативен характер, защото съответните нормативни актове се приемат от компетентните държавни органи, макар и да са резултат на това сътрудничество. Окончателното приемане на конкретния нормативен акт е от компетентността единствено на съответния държавен орган. Неспазването на предвидената процедура води до недействителност на приетия нормативен акт.

Към НСТС са създадени постоянни комисии, предназначението на които е да подпомагат дейността на НСТС. Сътрудничеството и консултациите за регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище по отрасли, браншове, области и общини се осъществяват от отраслови, браншови, областни и общински съвети за тристранно сътрудничество. Тези съвети се състоят от по двама представители на съответното министерство или друго ведомство, областна или общинска администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.

Приетите от съветите за тристранно сътрудничество решения се предоставят на съответните органи, както следва: а) решенията на НСТС – на министър-председателя или на съответния министър или ръководител на друго ведомство; б) решенията на отрасловите и браншовите съвети за тристранно сътрудничество – на съответния министър или ръководител на друго ведомство; в) решенията на областния и общинския съвет за тристранно сътрудничество – на областния управител и на кмета на общината или на председателя на общинския съвет. Правната същност на решенията на съветите за тристранно сътрудничество се изразява в това, че те са предложения (мнения) за компетентния държавен, областен или общински орган, който приема или издава нормативния акт. Тези предложения компетентният държавен, областен или общински орган по своя преценка може да отрази или не в приетия от него нормативен акт.

Повече от 33 години синдикатите участва в процеса на тристранното сътрудничество, макар и в различен формат след въвеждането на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). По редица въпроси има противоречия, главно между синдикатите и работодателските организации, основно за размерите на минималната работна заплата, за изготвяне на правила за договаряне на минимални размери на работни заплати по отрасли и браншове, за размера на максималния осигурителен доход и други.

За последния пет годишен период, КНСБ и КТ „Подкрепа“ отстояват позиции по теми, като: необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата, минималната заплата да е поне 50% от средната; отхвърляне предложението на работодателите целия размер на обезщетенията за заболяване да се плаща от НОИ, а не от конкретния работодател; ДДС да бъде намалено до 15%; увеличаване на минималното обезщетение за безработица; позиции по приемането на държавния бюджет, както и по направените актуализации; позиции по различни проекти за закони, внесени от Министерски съвет.

След началото на КОВИД пандемията в страната (март 2020 г.) бяха обсъдени и съгласувани редица мерки за превенция и защита на работещите, както и за компенсиране на работниците и работодателите от предприятия, които поради „затварянето” в периода март- май 2020 г. и частичните мерки през ноември 2020 – април 2021 г. не можеха да работят или не можеха да работят с пълен капацитет. Бяха предприети редица действия за предотвратяване на масови съкращения и запазване на заетостта, които също бяха обсъдени в НСТС.

Синдикатите са представени в различни работни групи и комисии към НСТС и към отделните министерства, в т.ч. Националния съвет по заетостта, Консултативен съвет по корпоративна социална отговорност, Националния съвет по условия на труд, трипартитните органи, които надзирават или управляват различни агенции- НАПОО, НОИ, НИПА и др.

КНСБ и КТ „Подкрепа“ участват активно и в двустранните срещи и форуми между национално представителните синдикални и работодателски организации. Въпреки че на национално равнище този вид партньорство не е институционализирано, част от проведените срещи и форуми са ползотворни, особено за предварително съгласуване на позиции или разграничаване на такива относно важни аспекти на труда и жизнения стандарт, които се разглеждаха на заседания на НСТС

3.2.1. Тристранно и двустранно партньорство в отраслите и браншовете

Преобладаващата част от отрасловите съвети в индустрията, строителството и селското стопанство са изградени към Министерство на икономиката и индустрията, с изключение на строителството – към Министерството на благоустройството, а добивната промишленост- към Министерство на енергетиката, както и на селското стопанство, горите и част от браншовете на хранително-вкусовата промишленост, които са в отрасловия съвет към МЗХГ. В рамките на тези структури се поставят важните и специфични за отрасъла/бранша въпроси, по които често между социалните партньори има консенсус. Целта е да бъде ангажирана държавата в тяхното решаване, като стане координатор и вносител на по-високо ниво.

Анализите на КНСБ показват, че се очертава тенденция на ограничаване на диалога в индустрията до бипартитен диалог. Практиката показва, че отрасловото тристранно партньорство често придобива формален характер и не оправдава очакванията на партньорите. Поставените въпроси обикновено се прехвърлят за съгласуване с други браншови структури и ведомства и остават без развитие. При съществуващата практика и нормативна уредба за приемане на промени в законодателството и в подзаконовите актове няма възможност на браншово равнище да се правят предложения. Тези въпроси се решават на национално ниво след обсъждане в НСТС, а там може да има противоречиви интереси и постигането на консенсус е трудно. Така социалните партньори се лишават от важен канал за влияние върху развитието на отделните сектори на индустрията, тъй като държавата не ги консултира по важни икономически и социални въпроси и предприемани политики от значение за дадения отрасъл или бранш.

Според социалните партньори в метало индустрията, докато предприятията са държавни, министерството проявява някаква активност и на тристранно ниво се обсъждаха и се търсят решения на социално-икономическите проблеми в предприятията, както и на проблемите по БЗУТ в предприятията. В условния втори етап представителите на държавата рязко формализираха своята дейност в тристранните съвети. Счита се, че предприятията вече са частни и министерството няма възможност (и по-скоро не желае) да обсъжда и взима решение по поставените проблеми. Това води до намаляване на ефективността на тези органи, постепенно силно формализира тяхната дейност и рязко намалява желанието на страните за активно участие в тях.

3.2.2. Двустранното социално партньорство

Двустранното социално партньорствосе осъществява между отрасловите синдикални федерации и браншовите структури на национално представителните работодателски организации. То не се ограничава само с действия, свързани с договаряне на О/БКТД и Споразумения за МОД, а е насочено към решаването на проблеми в сектора като цяло и в отделните браншове. Активността и в повечето отрасли/браншове без сключени О/БКТД поддържа устойчивостта на индустриалните отношения и това може да улесни рестартирането на колективното договаряне.

Изследователският анализ на КНСБ, показва че в повечето сектори взаимоотношенията между социалните партньори се оценяват като добри, основани на уважение и доверие, изграждани в процеса на устойчив и продуктивен социален диалог в течение на години. В секторите с плуралистични и фрагментирани социални партньори взаимоотношенията се изграждат по-трудно. В условията на новите предизвикателства се очаква да се засилва секторното двустранното партньорство извън колективните преговори чрез сключване на споразумения по отделни направления (КНСБ, 2020 г.).

Повечето синдикати и някои от работодателските организации посочват сравнително добре развито двустранно партньорство. Двустранното партньорство на браншово равнище и равнище национални компании е рамка за редовно провеждане на преговори и подписване на браншови колективни трудови договори. Но взаимоотношенията зависят от плътността на организиране, стабилността на структурите от двете страни, както и от преобладаващите размери на предприятията и донякъде – от формата на собственост.

В бюджетната сфера структурите на социално партньорство в преобладаващата част са сравнително добре институционализирани и устойчиви. Това се отнася основно за образование, здравеопазване, сигурност и отбрана, държавна администрация, в т.ч. и за специализирана администрация. В отделни сектори и браншове обаче няма институции на социален диалог на национално равнище. Това се отнася за социалните услуги, висшето образование и науката, както и за някои други дейности. Основна причина за това е липсата на работодателски организации, както и относителната автономия на дейностите във висшето образование, науката, спорта. За част от дейностите в областта на културата няма партньорство на общинско равнище, това се отнася до голяма степен и за част от социалните услуги. За последните също причините са в отсъствие на работодателски организации, докато за културата причините са повече в липса на регионални или общински структури на работодателите и голямото разнообразие на дейности, творческата автономия и др.

За част от бюджетните сектори има изградени структури, и на двустранно, и на тристранно партньорство. Това се отнася за образованието, културата, здравеопазването. За социалните услуги някои аспекти се обсъждат в рамките на тристранните съвети към министерствата на здравеопазването и на образованието. Към Министерство на културата има действащи браншови тристранни съвети за дейностите „Театър”, „Музикално-сценични изкуства”, „Библиотеки”, „Читалища” и „Музеи и галерии”.

Тристранните съвети в редица сектори- селско стопанство, транспорт, регионално развитие и други обсъждат и въпроси на бюджетни организации-административни структури, специализирани ведомства, научни институти, здравни заведения и други, които обслужват съответните сектори. В тях участват и работодателски организации, но те в повечето случаи представляват предимно работодатели от основните дейности на секторите.

В рамките на държавната администрация действащите съвети за социално партньорство са на практика двустранни, като единият партньор са държавните институции, които са и работодатели. В тази система има действащи съвети към някои министерства – МТСП, Министерство на правосъдието и др., в които се решават въпроси, които са от компетенциите на министерствата. Към МВР и Министерство на отбраната има съвети за социално сътрудничество, които са на практика двустранни.

ФНСДУО открояват следните проблеми пред социалния диалог: В ЗДСл изцяло липсва уредба на социалното сътрудничество, социален диалог и договаряне. Не е уреден социалният диалог на ниво Министерски съвет и синдикатите, представляващи работещите в държавната администрация, изразяващ се в разработване и обсъждане на нормативни актове и решаване на общовалидни за тях въпроси чрез създаване на съвет за социално сътрудничество. Нарушават са общи принципи на законодателството, като материя, която съобразно Закона за нормативните актове следва да се уреди със закон се урежда с подзаконов нормативен акт. Несистематично е уреждането на преструктурирането на системите на държавно управление (КНСБ, 2020 г.).

3.2.3. Партньорство в рамките на общините

Основна структури за социален диалог по места са Общинските съветите за тристранно сътрудничество /Об.СТС/. Практиката, която съществува е разнообразна. Там, където те съществуват и действат активно са основно средство за координиране на интереси, поставяне на проблеми и формиране на съгласие, предхождащо самият процес на колективно договаряне. При липсата на достатъчна регламентация на задължението на работодателите за предоставяне на информация, те са и основен информационен канал за целите на колективното договаряне.

В същото време са налице и проблеми по отношение институционализирането на тристранния диалог в някои общини или в ефективността от работата на изградените Об.СТС – на места продължават да бъдат „кухи“, без съдържание органи. Обобщените данни от изследване на КНСБ за 2019 г. показват, че има изградени само 23 Об.СТС, в т.ч. 16 в областни градове, като в почти 1/3 от тях на практика не се осъществява дейности (КНСБ, 2022д).

Според изследване на КНСБ, синдикални представители не разбират значението на Общинските съвети. В други случаи синдикатите считат, че при добър двустранен диалог с кмета нямат необходимост от допълнителна формализирана структура. Понякога съветите са заменени от форми на сътрудничество, които са по-подходящи за съответната община.

Като основен проблем в развитието на сътрудничеството се очертава силната роля на държавата/общините за финансирането на тези сектори, което обуславя и относителната слабост на работодателските организации и отделните работодатели. В редица случаи те трудно намират адекватно съдържание на своето представителство, доколкото са ограничени да разпределят предварително определени средства. В някои области на културата, образованието и др. отделни работодатели намират форми за допълнително финансиране и за адекватен отговор на позициите на синдикатите. Все повече и някои от работодателските организации търсят възможност за свои политики.

3.2.4. Европейски измерения на социалния диалог

В рамките на европейското сътрудничество по социален диалог следва да се споменат участието на КНСБ и част от основните членове в Европейския междусекторен и секторен социален диалог. Синдикатите участват в подготовката на рамковите споразумения чрез ЕКП и предприеха редица действия, включително и преди 2017 г. за прилагането на европейските междусекторни автономни рамкови споразумения, както и за насърчаване прилагането на автономните секторни споразумения. Все пак относно някои от тях, например споразумението за насилието и стреса все още има застой и негласна съпротива от работодателските организации.

В същото време има забавяне на интеграцията на секторните синдикати в секторния социален диалог и недостатъчно активно участие в съответните секторни съвети. В някои от съветите все още няма представителство, а в редица няма и представителство на работодателите от България. Това затруднява изразяването на позиции при изработването на секторни документи и споразумения и тяхното приложение в България.

4. Синдикати, гражданско общество и социални движения

4.1 Синдикатите, организациите на гражданското общество и социалните движения: връзки и противоречия през годините

През годините синдикатите в България изграждат множество връзки с различни организации на гражданското общество (в т.ч. научни организации и НПО). Съответно връзките следват линията на политиката на синдикалното движение и целят основно защита на съществуващите или налагане на нови права, закрилящи труда. КНСБ заявява още, че изгражданите мрежи и алианси са с цел „утвърждаване на демократичните ценности, разширяване на гражданската солидарност в обществото и създаване на потенциал за устойчиво развитие“ (КНСБ, 2015, стр. 213).

4.1.1. Връзки с организирано гражданско общество и неправителствени организации

Връзките на синдикатите с гражданското общество се осъществяват по няколко основни направления.

Връзки с организации, с които членския състав частично се припокрива и /или има съвпадения на някои от интересите, ценностите и целите (младежки и студентски организации, женски организации, организации на пенсионери, безработни, лица с увреждания, социално слаби и др.);
Връзки с организации на заети, които не са наемни работници, но с които синдикатите също споделят общи ценности, цели и др.(организации на самонаети и свободни професии, съсловни и творчески съюзи, занаятчийски организации, кооперативни организации, организации на селскостопански производители, на дребни предприемачи и др.);
Връзки с организации, които изразяват и защитават обществени интереси в широк спектър, които по косвен начин засягат и интересите на наемните работници (сдружения на потребители, пациентски организации, екологични организации и др.);
Връзки с благотворителни организации. Синдикатите осъществяват и самостоятелно социална и благотворителна дейност, но поддържат и връзки с НПО, които имат благотворителни цели;
Връзки с научни организации, технологични сдружения и др. Синдикатите поддържат връзки както с НПО, които осъществяват научни изследвания, анализи, приложна дейност с цел внедряване на нови технологии, професионално обучение, така и с държавни и частни университети и научни институти от БАН, извън качеството им на работодатели, до колкото държавните университети и БАН, макар че се финансират предимно от бюджета, имат права на академична автономия и самоуправление.

Голяма част от споменатите организации имат свои представители в Икономическия и социален съвет на България- структура за представителство на гражданското общество, в която са представени работодателски и бизнес-организации (І група), работниците, чрез синдикатите (ІІ група) и разни интереси (ІІІ група), където са представени: женски организации; организации на хора с увреждания; организации на пенсионери; съсловни организации, занаятчийски организации, кооперативни организации; организации на селскостопански производители; организации за защита на потребителите; екологични организации; благотворителни организации и учени. Безспорно Икономическият и социален съвет в страната е тази институционализирана платформа, в рамките на която синдикатите могат да комуникират активно с българското гражданско общество и да инициират потенциални партньорства.

В случая на КНСБ взаимодействието се осъществява както от самата конфедерация и нейните членове, така и чрез изградени към КНСБ сдружения (напр. Младежки форум 21 век, Обществен женски парламент- 21 век, Център за индустриални и социални инициативи и др.).

Посредством изградените партньорства може да се допусне, че се привличат и нови синдикални членове, но ефектът от това трудно може да бъде измерен. В голяма степен връзките възникват спонтанно, на базата на партньорски взаимоотношения в рамките на отделни проекти. Съществуват и по- дълготрайни отношения във времето, което е обяснимо от гледна точка на . преследваните цели.

Прегледът на взаимоотношенията на синдикатите с гражданските организации и движения е представен по-долу в отделни тематични полета

Защита на жените като работници и пълноправни членове на обществото

Към КНСБ има учредена Комисия за равнопоставеността, семейството, жените и децата (КРСЖД) с председател д.ик.н. Янка Такева. През 2021 г. дейността на КРСЖД се съсредоточава върху търсене на политическа и гражданска подкрепа за ратифициране Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в сферата на труда (КНСБ, 2021).

Към КНСБ функционира и сдружението „Обществен женски парламент – 21 век“, което участва през 2021 г. в реализирането на проект за противодействие на кибернасилието срещу жени и деца в условията на Ковид пандемията. Проектът, който е иницииран от Зонта клубовете в „Ареа 05“, „Дистрикт 30“ на „Зонта Интернешънъл“, се реализира съвместно с УНИЦЕФ, ГДБОП, СБУ, регионалните управления на образованието в страната, с много общини, с Центъра за безопасен интернет, Българския червен кръст, ученици и педагогически специалисти и др. Заключителните дейности по проекта се реализират в рамките на ежегодната международна кампания за 16 дни на активизъм срещу насилието, основано на пола (която се координира от действащия в САЩ Център за глобално лидерство на жените) (КНСБ, 2021).

Към КТ „Подкрепа“ също има данни за учредена през 1995 г. структура, занимаваща се изключително с проблемите на жените. Названието й е Съюз на жените и спрямо извършеното кабинетно проучване има индикации за сътрудничество с НПО сектора до 2007 г. Липсват обаче данни за активност на Съюза след този период и не е ясно дали все още съществува (Център за изследвания и политики за жените, без дата).

Учредените преди повече от 20 години сдружение „Обществен женски парламент – 21 век“ и КРСЖД, както и синдикалисти от КТ „Подкрепа“ активно моделират политиката за равенство между половете посредством членството си в Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете. В рамките на Съвета представителите на синдикатите имат досег с редица граждански организации и през годините участват в различни съвместни проекти[13] (СБУ, 2019).

Образование

Партньорства с НПО организации се създават с цел изследване на конкретни проблеми и генериране на препоръки към властимащите за тяхното разрешаване. Примери за такива могат да бъдат намерени през последните десет години, а темите, които се засягат докосват различни аспекти на образователната система като например:

професионалното образование и обучение (ПОО) като шанс за подкрепа на отпадналите от образователната система и ученето на възрастните в контекста на потребностите на пазара на труда (СБУ, без дата)
инструментите за формиране на (европейски) ценности в учащите се (СБУ, 2019а)
мерките за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (43, 48) и децата от имигрантски семейства (Сдружение „Образование без граници- БГ2012“, 2014)
осъвременяване на учебната програма (вкл. включването на дисциплината „Гражданско образование“) (Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, 2013).

Партньорства се инициират и за прилагането на практика на определени национални политики- напр. тази за стимулиране на ученето през целия живот (СБУ, без дата/а).

Научни изследвания

С подкрепата на националните конфедерации на синдикатите функционират изследователски институти, занимаващи се с целеви анализи на трудово- социалната тематика и индустриалните отношения[14]. Синдикалните институти осъществяват през годините редица колаборации по проектни дейности с неправителствени организации: напр. Фондация „Фридрих Еберт“ България, Балканският институт по труда и социалната политика, сдружение “Солидарна България“, Центърът за икономическо развитие, Център за развитие на устойчиви общности и др. Търсените партньори защитават сходни на синдикалното движение идеи, т.е. има припокриване на идеологиите и преследваните цели.

Научно- изследователската дейност на основните и афилираните членове на националните синдикални конфедерации се осъществява чрез собствени експерти и/или чрез сътрудничество с признати университетски преподаватели и секторни анализатори с опит.

Младежки политики

Към КНСБ функционира младежката неправителствена организация „Младежки форум 21 век“. Тя е учредена през 1999 г. и активно си сътрудничи на международно ниво с младежките комитети на Европейската конфедерация на профсъюзите, Международната конфедерация на профсъюзите и Паневропейския регионален съвет. На национално ниво членува в Националния младежки форум- България (НМФ), където от 2021 г. се включва със свой член в Управителния съвет на НМФ (Младежки форум 21 век, 2021д).

През 2010 г. и в КТ „Подкрепа“ започва да функционира „Младежка мрежа“, представляваща интересите на младите хора в страната (КТ „Подкрепа“- Велико Търново, 2010). На национално ниво тя членува в Националния младежки форум- България (НМФ), а на европейско ниво има свой представител като заместник- председател на Младежкия комитет на ЕКП.

Като част от НМФ, синдикалното младежко движение има досег с редица младежки организации и провежда съвместни проектни дейности по теми като изграждането на екологично отговорна бизнес култура сред младите хора в трансграничните региони (Младежки форум 21 век, 2021а), екологичната култура и изграждане на устойчиви модели на поведение на младите хора (Еко Фест и Фондация Тайм, 2015).

На секторно и регионално ниво също се забелязват инициативи на синдикалните организации за подпомагане развитието на младежите в страната (вкл. чрез целеви обучения или даряване на материали за творчески труд)[15][16][17], които се реализират в партньорство с различни социални институции, НПО и Българския червен кръст.

Борба със сивата икономика

На конфедерално ниво, борбата със сивата икономика е основен приоритет на синдикатите през последните две десетилетия. С цел подобряване на регулаторната среда и ефективността на политиките за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България, КНСБ реализира през изминалите няколко години широка кампания на национално ниво. Кампанията се осъществи чрез мащабно партньорство между държавните институции, социалните партньори и неправителствения сектор (КНСБ, без дата). КНСБ и КТ „Подкрепа“ участваха до началото на 2022 г. в Обществения съвет за ограничаване и превенция на недекларираната заетост, в рамките на който имаха възможност да следят всички инициативи на неправителствения сектор и на отделни личности за борба със сивия сектор и да се декларират като партньори за ограничаване на неговия обхват.

Дарителство и социална подкрепа

През годините двете национални синдикални конфедерации са се включвали в различни благотворителни инициативи съвместно с НПО организации. Към КНСБ функционира „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов“, чрез който се осъществяват редица дарителски кампании за оказване на помощ на лица в нужда (напр. сираци, социално слаби лица, лица от бедстващи региони и др). Фондът активно сътрудничи с физически и юридически лица за осъществяване на своите каузи, както и с отделни граждански формации. През изминалата 2022 г. само се реализираха две мащабни дарителски кампании на фонда, които се основаваха на партньорски отношения с държавни и граждански организации в страната: а) набиране и разпределяне на средства за пострадалите от наводненията в община Карлово (с помощта на местните власти, с подкрепата на спонтанно формирани на фирмено ниво инициативи на работници) (КНСБ, 2022б) и б) за набирането на финансови средства и материална помощ за пострадалите от войната в Украйна (като част от националната кампания на Българския червен кръст) (КНСБ, 2022в).

Регионалните структури на синдикатите също се обединяват с граждански формации, за да подкрепят различни каузи (напр. събиране на средства за болни деца) (Младежки форум 21 век, 2021).

Детско творчество

КНСБ и благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов” със съдействието на община Минерални бани организират на 1 юни всяка година[18] международен детски етно фестивал „Децата на Балканите- с духовност в Европа”. Началото на фолклорния фестивал е поставено на 1 юни 2001 г. в Летния театър в центъра на община Минерални бани, област Хасково. През двете десетилетия от основаването си, организаторите успешно сътрудничат с фолклорни формации и индивидуални изпълнители, както от страната, така и от Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Гърция, Македония, Молдова, Индия, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Турция, Хърватия (КНСБ, 2020).

Творчеството на децата се подпомага и чрез съвместни инициативи с НПО, осъществявани през годините (напр. арт занимания за деца с епилепсия (КТ „Подкрепа“, 2021).

Екология

Освен собствени синдикални инициативи за опазване на природата (вкл. мащабната залесителна кампания на КНСБ от 2020 г. за засаждане на 30 хиляди фиданки) (КНСБ, 2021б), синдикалните организации по места се включват в доброволчески акции с различни НПО организации и граждански активисти. Примери за такива могат да бъдат проследени в годините и включват дейности като залесяване (КНСБ, 2021в), събиране на стари мобилни телефони с цел рециклиране (Кюстендил.Инфо, 2013), техники на земеделско производство и екологичен бизнес (КНСБ, 2021а).

4.1.2. Връзки със социални движения и участие в граждански протести

През годините се наблюдават и взаимодействия н синдикатите с граждански инициативи и текущи мобилизации, които се изразяват по- скоро под формата на диалог, но не и в активно включване в организираните от тях действия. КНСБ, донякъде и КТ “Подкрепа“ се включват в социални движения и протести рядко и то само когато те изразяват и защитават трудови и социални права и интереси, без процесът на се политизира и да се търси смяна на властта- на национално и на регионално равнище. До колкото двата синдиката са участвали в национални стачки и подписки срещу правителствата в края на 1990 г. и в края на 1996-началото на 1997 г., вече посочени в част първа, това се дължи на факта, че тогавашните правителства бездействат и спъват реформите, което поражда огромна инфлация, дефицити и фактически крах на икономиката. Тази политика е вредна за работещите и това е причината синдикатите, особено КНСБ в края на 1990 г. и двата синдиката през 1996- 1997 г. да участват в тези процеси.

По- новите протестни движения- основно тези през 2013-2014 и 2020 г., макар и да възникват като граждански, по същество са силно политизирани движения, което е и причина синдикатите и основно КНСБ да се въздържат от участие като организации. КНСБ остава сравнително встрани от масовите движения и реагира с публични декларации, а не с организиране на работници по места. Индивидуално или групово участие на синдикални членове обаче има и синдикалните структури не са препятствали това. КТ “Подкрепа“ понякога излиза от границите на чисто социалния и синдикалния протест, като търси обяснения за участието си със социални искания.

През януари –февруари 2013 г. в страната преминават няколко вълни от масови протести, започващи от месец февруари в следствие на влезлите в сила нови по- високи цени на електроенергията. Постепенно фокусът на протестното движение се пренасочва от недоволство при сметките за ток и дейността на енергийните дружества към недоволство спрямо действащото правителство. Политическия дискурс включва искания за промяна на избирателната система, на броя на депутатите, на собствеността на енерго дружествата, на кандидатурата за шеф на ДАНС и т.н. В рамките на протестите се включват разнообразни по профил граждани и граждански движения, вкл. партийни симпатизанти и студентската общност (Investor, 2013).

В етапа на социалните и икономически искания на протестиращите през зимата на 2013 г. КНСБ организира среща с тримата основни организатори-до тогава напълно неизвестни на обществеността лица. На практика срещата се оказва безполезна, тъй като става ясно, че протестът срещу цените на електроенергията е само предтекст за по-сериозни и радикални политически искания, в т.ч. и за „незабавно разпускане на парламента, разпускане на политическите партии и организиране на избори само с „независими“ кандидати“. Последното напомня твърде силно на политическите тенденции от 30-те години на миналия век в царство България, започнати от тогавашния Военен съюз и политическия кръг „Звено“ и използвани ловко от кръгове около монархията. Подобни идеи са очевидно авторитарни и най-вероятно са „подсказани“ от бизнес кръгове или/и представители на бившите секретни служби на комунистическа България .Такъв процес няма как да бъде подкрепен от КНСБ и той като цяло за щастие се оказа неуспешен.

Протестът, започнал през юни 2013 г. и продължил със затихване и с прекъсвания до средата на 2014 г. като граждански и прераснал в политически няма конкретни социални искания, ето защо КНСБ не участва в него като организация, но индивидуални синдикални членове се включват по свое желание.

В края на ноември 2013 г. КНСБ организира национално протестно шествие- митинг, в рамките на което не се включва другият национално представителен синдикат КТ „Подкрепа“ въпреки първоначалното анонсиране за общи действия на двата синдиката. Поведеното от КНСБ шествие- митинг се дистанцира от политическия ракурс на протестиращите и се фокусира върху националния бюджет и социално- икономическите параметри на управлението (вкл. съществуващите проблеми в енергетиката, здравеопазването, пенсионната система). Организаторите от КНСБ определят шествието като чисто синдикално и се разграничават от всички текущи изказвания на политици, протестиращи или контра протестиращи (Василева, М., 2013). В рамките на митингът КНСБ дори не допуска смесване на шестващите синдикални членове с протестиращите граждански групи, като изиска пространствено дистанциране с тях (т.е. различно разположение на отделните групи, без да се смесват различни тълпи на едно място) (Маркарян, А., 2013).

От своя страна КТ „Подкрепа“ не се дистанцира от политическия нюанс на протестите и още в края на февруари 2013 г. обявява, че „открива процедура по организиране на общо национална политическа стачка“ (КТ „Подкрепа“, 2013). През 2013 г. конфедерацията публикува пет декларации на конфедеративния си съвет, в рамките на които излага конкретни искания към властимащите, чрез които да се намали социалното напрежение в страната, в т.ч. за незабавно реформиране на енергийната система (КТ „Подкрепа“, 2013), свикване на Велико Народно събрание (КТ „Подкрепа, 2013а) и изготвяне на нова Конституция на България (КТ „Подкрепа“, 2013б).

Освен че се включва в националния протест от юни-юли 2013 г. и припознава политическата му насоченост, КТ „Подкрепа“ се обявява за диалог с участниците в протестната дейност и през юли 2013 г. възлага на своя Изпълнителен съвет „да проведе консултации с широк кръг автентични граждански организации, споделящи идеята, че България се нуждае от потребността за спешно пренаписване на правилата за функциониране на държавата“ (КТ „Подкрепа, 2013а). През ноември Конфедерацията вече е провела срещи с представители на Ранобудните студенти и Протестна мрежа (които са част от гражданските организации, участващи в протестите) и изразява готовност за продължаване на диалога с протестиращите граждански организации чрез формално създадена контактна синдикална група, която ще определи „целите и параметрите на бъдещото сътрудничество“ (КТ „Подкрепа“, 2013б).

През 2020 г. се надигна нова масова протестна вълна, искаща оставките на правителството и главния прокурор. Организирани и са продължителни блокади на възлови пътни артерии в столицата, в отговор на които властта отправи конкретни предложения за намаляване на напрежението (в т.ч. изработването на нова Конституция, свикване на Велико народно събрание, намаляване на броя на депутатите на 120) и се осъществиха кадрови рокади в няколко министерства. Протестите включват като представители на партийни организации, така и граждански организации и движения (напр. гражданско сдружение „БОЕЦ“, инициативата „Правосъдие за всеки“, майките от „Системата ни убива“, т.нар. „Отровно трио“[19] и др.), които обаче не успяват да се обединят в единно протестно ядро (Actualno.com, 2020).

По подобие на 2013 г. КНСБ се дистанцира от политическите искания на протестиращите. Първо, Конфедерацията изказва принципна подкрепа за форматът на гражданското недоволство- а именно инициирането на „протест“ и на протестно недоволство, които са разпознати като „изконно право“ на демократичното общество (КНСБ, 2020). Второ, КНСБ публикува своя позиция относно протестната обстановка в страната, като ясно подчертава, че подкрепя исканията за „достоен труд, по-високи доходи и работни заплати“, както и създалото се „социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната“ (КНСБ, 2020б). Трето, по повод на ескалацията на напрежението в различни протестни дни, Конфедерацията призовава към спазване на законовата процедурата за организиране на протест и недопускане на опити за провокации и насилие (КНСБ, 2020в). Все пак КНСБ не се включва формално със свои участници в протеклите граждански протести.

За разлика от 2013 г. другият национално представителен синдикат- КТ „Подкрепа“ този път няма ясно изразен ангажимент за комуникация с протестиращите и защита на техните искания. Напротив, лидерът на КТ „Подкрепа“ не разпознава нито едно от исканията на протестиращите като свързани със защитаваните от синдикатите идеи и категорично не желае да допусне синдикалното движение да бъде използвано (чрез мобилизациите на работниците и включването му към протестните тълпи) за издигане и внедряване на нови политически субекти в управлението (Атанасова, М., 2020). През наситената на протести 2020 г., КТ „Подкрепа“ инициира и собствен протест в края на октомври, насочен срещу одобрените на първо четене в пленарната зала законодателни изменения за увеличение на периода на отчитане на сумираното изчисляване на работното време, за разширяване на обхвата на еднодневните трудови договори и отпадането на задължението на работодателите да осигуряват топла храна за нощните смени. Протестът се дистанцира от гражданските протести и се случва като самостоятелно събитие на синдиката (vesti.bg, 2020).

Дистанцирането и на двата синдиката от последните големи протести през 2020 година се дължат на факта ,че те са изцяло с политически цели(смяна на властта), макар и маскирани под формата на граждански и антикорупционни. Въпреки силното гражданско присъствие, главно на млади хора, протестът се координира главно от извънпарламентарни политически партии (макар и с известна подкрепа от БСП) и неправителствени организации, зад които стоят предимно недоволни от управлението на ГЕРБ бизнес-кръгове. В същност, от 2021 год. до сега ситуацията в страната се влошава-има постоянна политическа нестабилност (за две години са проведени 5 пъти парламентарни избори, от които 4 пъти предсрочни), инфлация, несигурност. Приемането на редица закони се бави, поради кратките срокове на избраните състави на Народното събрание. Това само доказва, че синдикатите са се ориентирали адекватно в ситуацията и не са подкрепили тези протести.

4.2 Мобилизации на индустриални действия през последните три десетилетия по въпроси, свързани с процеса на договаряне

Националните конфедерации на синдикатите следят развитието на колективното договаряне в страната, като провеждат целеви действия за неговото укрепване и по- широко разгръщане. Договарянето (и особено това за заплащането) се очаква да бъде във фокуса на синдикалните действия с оглед на новоприетата европейска директива относно адекватните минимални работни заплати. Спрямо нормативния документ държавите с обхват на колективното договаряне под 80% следва да разработят национален план за повишаване на неговото равнище. От КНСБ и КТ „Подкрепа“ е заявена готовност за включване в усилията за повишаване обхвата на договарянето. В мащабната протестна акция от ноември 2022 г. двете конфедерации идентифицираха и два проблема за решаване от законодателната власт: а) създаване на гаранции за упражняване правото на колективно договаряне за всички държавни служители, както и б) криминализиране на всички деяния, насочени срещу правото на синдикално сдружаване (КНСБ, 2020г)^[20].

Успоредно с договарянето, стачните действия са друг инструмент на синдикатите за защита правата и интересите на работниците. Приоритетно значение за КНСБ има утвърждаването и гарантирането на конституционното право на стачка (чл.50 от Конституцията). В тази връзка в програмата на КНСБ за мандата на управление от 2022 до 2027 г. е заложено да се полагат целеви действия за отмяна на действащия Закон за уреждане на колективните трудови спорове и приемане на нов (съобразен с чл.50 от Конституция и международните стандарти) Закон за упражняване на конституционното право на стачка. Освен целевите национални действия, то синдикалното движение в България разчита на международна подкрепа за защита правото на стачкуване, но и солидарно подкрепя усилията на други синдикати за прилагане на това право (напр. международната подкрепа на КНСБ към Генералната федерация на труда в Белгия и опитите за налагане на наказания на стачкуващи синдикалисти) (КНСБ, 2020г). Последните притеснителни сигнали за подкопаване на това право достигна до националните синдикати чрез комитетите на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП). През 2022 г. ЕКП алармира за атака върху правото на стачка от нов регламент на ЕС, налагащ определени гаранции при възникване на нови извънредни кризи (вкл. пандемични такива). Чрез него се търси отмяна на вече съществуващ регламент относно функционирането на единния пазар, в който е заложено защитата на правото на стачка (КНСБ, 2022а).

На местно и секторно ниво периодично се заявява готовност за стачни действия, поради неизпълнение на договорености в КТД или прилагане на нормативни актове. Като примери в тази връзка могат да се посочат:

Стачната готовност през 2016 г. в детските градини на община Димитровград поради липса на увеличение на трудовите възнаграждения (КНСБ, 2016);
Стачната готовност на работещите в Българските държавни железници от началото на 2011 г., сред причините за която е и ненавременното изплащане на заплатите (Нова.бг, 2011);

По отношение на общата протестна активност, то само през изминалата 2022 г. се наблюдават десетки национални, регионални и браншови действия. В Приложение 1 и Приложение 2 е направен преглед на протестите, организирани от КНСБ през последните 6 години. Данните са групирани на национално и регионално/ браншово ниво, посочени са участниците и териториалния обхват.

Източници

І. Цитирани източници

Атанасова, М. (2020), Шефът на КТ „Подкрепа“: Настоящият протест нарочно няма лице, ел. ресурс, достъпен на: https://fakti.bg/bulgaria/502010-shefat-na-kt-podkrepa-nastoashtiat-protest-narochno-nama-lice

Василева, М. (2013), КНСБ обеща национален протест, но без лозунги за оставка, ел. ресурс, достъпен на: https://www.mediapool.bg/knsb-obeshta-natsionalen-protest-no-bez-lozungi-za-ostavka-news213481.html

Даскалова, Н. (отг.ред.), Е-Рибарова, Кр. Петков, Л.Томев, Т.Михайлова и др. (2015). 25 години КНСБ. История и равносметка. Юбилеен сборник. КНСБ.София

Еко Фест и Фондация Тайм (2015), информационна брошура за провеждане на еко академия, ел. ресурс, достъпен на: https://ecofest.bg/programa-2015/Programa_Eco-Academiya.pdf

Капитанов, Т. (без дата), Как се прави стачка?, ел. ресурс, достъпен на: https://mywork.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%ba-%d1%81%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%87%d0%ba%d0%b0/

КНСБ (2020), „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов“, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2020/07/01/blagotvoritelen-fond-prof-d-r-zhelyazko-hristov/

КНСБ (2022), Декларация на КНСБ и КТ “Подкрепа” от протестната акция на двата синдиката на 11.11.2022 г., ел. ресурс, достъпен на: https://docs.google.com/document/d/1sGHTixWnHJQCXbbNlmvU71ekm4x9DLqT/edit

КНСБ (2022а), ЕКП: Правото на стачка в ЕС може да бъде застрашено от нов закон, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2022/09/12/ekp-pravoto-na-stachka-mozhe-da-bade-zastrasheno-ot-nov-zakon-na-es/

КНСБ (2022б), Кампанията „Заедно за хората в беда“ подкрепи 27 семейства в Карловско, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2022/12/14/kampaniyata-zaedno-za-horata-v-beda-podkrepi-27-semejstva-v-karlovsko/

КНСБ (2020а), Пламен Димитров пред БНТ: Демократичният протест е изконно право, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2020/07/14/plamen-dimitrov-pred-bnt-demokratichniyat-protest-e-izkonno-pravo/

КНСБ (2020б), Позиция на КНСБ във връзка с обществено-политическата ситуация в страната, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2020/07/16/pozicziya-na-knsb-vav-vrazka-s-obsthestveno-politicheskata-situacziya-v-stranata/

КНСБ (2020в), КНСБ: Демократичният протест е право на всеки, но трябва да е в рамките на закона и да не нарушава правата на други граждани, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2020/08/07/knsb-demokratichniyat-protest-e-pravo-na-vseki-no-tryabva-da-e-v-ramkite-na-zakona-i-da-ne-narushava-pravata-na-drugi-grazhdani/

КНСБ (2020г), Анализ за състоянието на секторния социален диалог и секторното колективно трудово договаряне в България, Проект „Подобряване на адаптивността на заетите лица и укрепване на колективното трудово договаряне, чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово равнище”, по ОПРЧР

КНСБ (2021), Комисията за равнопоставеността, семейството, жените и децата: България да ратифицира Конвенция 190!, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2021/11/25/komisiyata-za-ravnopostavenostta-semejstvoto-zhenite-i-deczata-balgariya-da-ratificzira-konvencziya-190/

КНСБ (2020г), КНСБ подкрепя протести в Белгия срещу присъди на синдикалисти, участвали в стачка, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2020/12/10/knsb-podkrepya-protesti-v-belgiya-sresthu-prisadi-na-sindikalisti-uchastvali-v-stachka/

КНСБ (2022в), КНСБ се присъединява към кампанията на БЧК за пострадалите в Украйна, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2022/02/28/knsb-se-prisaedinyava-kam-kampaniyata-na-bchk-za-postradalite-v-ukrajna/

КНСБ (2022г), Младежкият център към Федерация Лека промишленост и СБХН с първа инициатива, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2022/12/19/mladezhkiyat-czentar-kam-federacziya-leka-promishlenost-i-sbhn-s-parva-inicziativa/

КНСБ (2022д).Отчетен доклад на КС на КНСБ, Девети конгрес 10-11 май 2022 г.София. 2022

КНСБ (2022е), Предизвикателствата пред работниците бяха обсъдени със синдикални лидери от Габрово, Ловеч и Плевен, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2022/01/27/predizvikatelstvata-pred-rabotniczite-byaha-obsadeni-sas-sindikalni-lideri-ot-gabrovo-lovech-i-pleven/

КНСБ (без дата), Проект NoBG05SFOP001-2.009-0174 „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“, ел. ресурс, достъпен на: http://www.sivotoubiva.bg/

КНСБ (2021а), Сдружение „Младежки форум 21 век“ организира в Смолян международен обмен на добри практики в екоземеделието, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2021/10/04/sdruzhenie-mladezhki-forum-21-vek-organizira-v-smolyan-mezhdunaroden-obmen-na-dobri-praktiki-v-ekozemedelieto/

КНСБ (2021б), Синдикалната гора на КНСБ вече е с над 70 хил. дръвчета, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2021/06/08/sindikalnata-gora-na-knsb-veche-e-s-nad-70-hil-dravcheta/

КНСБ (2021в), КНСБ- Стара Загора засади 31 фиданки в „Музикална гора“, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2021/02/25/knsb-stara-zagora-zasadi-31-fidanki-v-muzikalna-gora/

КНСБ (2016), Ще има ли стачка в детските градини на Димитровград?, ел. ресурс, достъпен на: https://knsb-bg.org/index.php/2016/01/26/sthe-ima-li-stachka-v-detskite-gradini-na-dimitrovgrad/

КТ „Подкрепа“- Велико Търново (2010), Младежка Мрежа, ел. ресурс, достъпен на:https://www.podkrepa-vt.org/%D1%83%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BC%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%82-%D0%BF%D0%BE/

КТ „Подкрепа“ (2013), Декларация на Конфедеративния съвет на КТ „Подкрепа“, проведен на 20 февруари 2013 г., гр. София, ел. ресурс, достъпен на: https://podkrepa.org/%d0%b4-%d0%b5-%d0%ba-%d0%bb-%d0%b0-%d1%80-%d0%b0-%d1%86-%d0%b8-%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5-3/

КТ „Подкрепа“ (2013а), Декларация на КС на КТ „Подкрепа“, проведен на 05 юли 2013 г., гр. София, във връзка с изключително напрегнатата обстановка в страната, ел. ресурс, достъпен на: https://podkrepa.org/%d0%b4-%d0%b5-%d0%ba-%d0%bb-%d0%b0-%d1%80-%d0%b0-%d1%86-%d0%b8-%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%81-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d1%82-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2/

КТ „Подкрепа“ (2013б), Декларация на извънредния Конфедеративен съвет на КТ „Подкрепа“, проведен на 15 ноември 2013 г., гр. София, ел. ресурс, достъпен на: https://podkrepa.org/%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%b2%d1%8a%d0%bd%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%84%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d1%80%d0%b0/

КТ „Подкрепа“ (2017), На 24 април от 11.30 ч. КТ „Подкрепа“ стартира едноседмична кампания за отбелязване на Световния ден за безопасност и здраве при работа, ел. ресурс, достъпен на: https://podkrepa.org/%d0%bd%d0%b0-24-%d0%b0%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%bb-%d0%be%d1%82-11-30-%d1%87-%d0%ba%d1%82-%d0%bf%d0%be%d0%b4%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%b0-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d1%80/

КТ „Подкрепа“ (2021), Деца с епилепсия ще рисуват в кампания „Това е моята мечта. Харесва ли ти, мамо?“, ел. ресурс, достъпен на: https://podkrepa.org/6442/

КТ „Подкрепа“ (без дата), Резолюция №16 За организационно развитие и укрепване на синдикалните структури: динамична, подкрепяща и модерна – синдикалната организация на 21-ви век, ел. ресурс, достъпен на: https://view.officeapps.live.com/op/view.aspx?src=https%3A%2F%2Fpodkrepa.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2023%2F03%2FResolution16.docx&wdOrigin=BROWSELINK

Кюстендил.Инфо (2013), КНСБ събира телефони, за да помогне на деца, ел. ресурс, достъпен на: https://www.kustendil.info/novini/11823-knsb-sabira-telefoni-za-da-pomogne-na-detza

Маркарян, А. (2013), Митингът на КНСБ измести студентите от площада пред НС (хронология), ел. ресурс, достъпен на: https://offnews.bg/protesti/mitingat-na-knsb-izmesti-studentite-ot-ploshtada-pred-ns-hronologia-269210.html

Младежки форум 21 век (2021), Благотворителен концерт, организиран от РС на КНСБ, събра стотици във Велико Търново, ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/blagotvoritelen-konczert-organiziran-ot-rs-na-knsb-sabra-stoticzi-vav-veliko-tarnovo/

Младежки форум 21 век (2021а), В Банско приключи серията обучителни семинари по проект “EnvironmentYou”, ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/v-bansko-priklyuchi-seriyata-obuchitelni-seminari-po-proekt-environmentyou/

Младежки форум 21 век (2021б), Дарение на КНСБ и Младежки форум 21 век за новогодишните празници, ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/darenie-na-knsb-i-mladezhki-forum-21-vek-za-novogodishnite-prazniczi/

Младежки форум 21 век (2021в), КНСБ и БЧК – Габрово с обучителна кампания в навечерието на Световния ден за безопасност и здраве при работа, ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/knsb-i-bchk-gabrovo-s-obuchitelna-kampaniya-v-navecherieto-na-svetovniya-den-za-bezopasnost-i-zdrave-pri-rabota/

Младежки форум 21 век (2021г), КНСБ Плевен купува мартеници, изработени от младежи в неравностойно положение, ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/knsb-pleven-kupuva-marteniczi-izraboteni-ot-mladezhi-v-neravnostojno-polozhenie/

Младежки форум 21 век (2021д), Младежки форум 21 век с представител в новия борд на Национален младежки форум за мандат 2021-2023 г., ел. ресурс, достъпен на: https://mforum21.org/mladezhki-forum-21-vek-s-predstavitel-v-noviya-bord-na-naczionalen-mladezhki-forum-za-mandat-2021-2023-g/

Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете (без дата). Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2022 г., стр. 21, ел. ресурс, достъпен на: https://saveti.government.bg/c/document_library/get_file?p_l_id=10726&folderId=971699&name=DLFE-10006.pdf

НИПА (без дата), База данни, ел. ресурс, достъпен на: https://www.nipa.bg/%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/

Нова.бг (2011), Железничарите няма да стачкуват, ел. ресурс, достъпен на: https://nova.bg/news/view/2011/03/11/13333/%D0%B6%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%87%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%82/

Правилник за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество (без дата), ел. ресурс, достъпен на: https://www.bia-bg.com/uploads/files/NSTS/NSTS_Pravilnik.pdf

Сдружение „Образование без граници- БГ2012“ (2014), Пресконференция по проект “Изграждане на капацитет и подпомагане на мерките за интеграция”, Договор BG EIF 2012/01-05, ел. ресурс, достъпен на: http://bezgranizi.podkrepa-obrazovanie.com/index.php/proekti/82-proekt-izgrazhdane-na-kapatzitet-i-podpomagane-na-merkite-po-integratziya/81-preskonferentziya-po-proekt-izgrazhdane-na-kapatzitet-i-podpomagane-na-merkite-za-integratziya-dogovor-bg-eif-2012-01-05

СБУ (2019), „Обществен женски парламент – 21 век“ с председател д.ик.н. Янка Такева е удостоен с най-високия държавен приз за значими постижения в сферата на равнопоставеността на жените и мъжете, ел. ресурс, достъпен на: http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=17&lang=bg&id=6539

СБУ (без дата), Синдикатът на българските учители инициира национален форум, с фокус върху развитието на професионалното образование и обучение у нас, ел. ресурс, достъпен на: http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=17&lang=bg&id=6541

СБУ (2019а), СБУ инициира форум за европейските ценности в образованието в България, ел. ресурс, достъпен на: http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=17&lang=bg&id=6535

СБУ (без дата/а), Състоя се национален форум „Пътища и мерки за повишаване на уменията на възрастните”, ел. ресурс, достъпен на: http://www.sbubg.info/sbubg.php?page=17&lang=bg&id=6537

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ (2013), Гражданско образование, ел. ресурс, достъпен на: https://www.podkrepa-obrazovanie.com/bg/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

СТСБ (2020), Розобер 2020 приключи успешно, започва подготовката за Розобер 2021!, ел. ресурс, достъпен на: https://www.stsb.bg/rozober2020-vhod-dobrovolec/#more-12627

ФНСДУО (2017), РЕЗОЛЮЦИЯ № 6 Колективно трудово договаряне в държавната администрация, ел. ресурс, достъпен на: http://www.fnsduo.com/index.php/%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%B8/57-%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%E2%84%96-6-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%B2-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Център за изследвания и политики за жените (без дата), презентация на Съюз на жените КТ “Подкрепа”, ел. ресурс, достъпен на: http://cwsp.bg/upload/docs/Podkrepa_Dimitrova_bg.pdf

Actualno.com (2020), България през 2020 година: Поглъща ли политиката протестите?, ел. ресурс, достъпен на: https://www.actualno.com/society/bylgarija-prez-2020-godina-poglyshta-li-politikata-protestite-snimki-video-news_1533528.html

EUROFOUND AND CEDEFOP (2020), European company survey 2019. Workplace practices unlocking employee potential, European company survey 2019 series., Luxemburg, ел. ресурс, достъпен на: https://www.eurofoun.europa.eu.

Investor (2013), 2013 г.- годината на протестите, ел. ресурс, достъпен на: https://www.investor.bg/a/0-nachalo/164114-2013-g-godinata-na-protestite/2

Vesti.bg (2020), КТ „Подкрепа”: Не искаме да работим 14 месеца в годината, ел. ресурс, достъпен на: https://www.vesti.bg/bulgaria/kt-podkrepa-ne-iskame-da-rabotim-14-meseca-v-godinata-6116846

ІІ.Други използвани изтоници

Евгениев, Е. (2021) Индустриални отношения. Реалности и перспективи.София

Каменов Д.(съставител и отг.ред.), Е.Рибарова, Н-Даскалова, Т Михайлова (2010).Основни на индустриалните отношения.Учебно пособие. КНСБ. ОП“Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013. София

Каменов Д.(съставител и отг.ред.),Е.Маркова, Н.Недев, Ст. Кръстев.(2010) Колективно трудово договаряне. Трудови спорове. Учебно пособение. КНСБ. ОП“Развитие на човешките ресурси“ 2007-2013. София

КНСБ.(2017). ТРЕТИ ГОДИШEН ДОКЛАД за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г.Бъдещи действия през 2018 г.

КНСБ(2018). ЧЕТВЪРТИ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КНСБ за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2018 г. Бъдещи действия през 2019 г.

КНСБ(2019). ПЕТИ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КНСБ за резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2019 г. и началото на 2020 г. Бъдещи действия през 2020 -2021 г.

КНСБ(2020). ШЕСТИ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КНСБза резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2020 г. и началото на 2021 г. Бъдещи действия през 2021 -2022 г. Проект „Подобряване адаптивността на заетите лица чрез съвместни действия на социалните партньори на национално, секторно и браншово ниво“, финансиран по ОПРЧР 2016-2021 (он-лайн публикация)

КНСБ(2021) СЕДМИ ГОДИШЕН ДОКЛАД НА КНСБза резултатите от колективното договаряне на работните заплати през 2021 г. и началото на 2022 г.Бъдещи действия през 2022 -2023 г.

КНСБ (2022ж), ПРОГРАМА НА КНСБ 2022 – 2027 г., стр. 60, стр. 61, ел. ресурс, достъпен на: https://9.knsb-bg.org/wp-content/uploads/2022/04/programa-knsb_print.pdf

Мръчков, В. (2012), Трудово право, Изд. Сиби.София

НИПА(2016) Годишен доклад за колективни трудови договори и колективни трудови спорове в Република България през 2015 г., София, март 2016 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2017) Годишен доклад за колективни трудови договори в Република България през 2016 г., София, март 2017 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2018) Годишен доклад за колективни трудови договори и колективни трудови спорове в Република България през 2017 г., София, юни 2018 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2019) Годишен доклад за колективни трудови договори и колективни трудови спорове в Република България през 2018 г., София, септември 2019 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2019) Годишен доклад за колективни трудови договори и колективни трудови спорове в Република България през 2018 г., София, юни 2019 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2020) Годишен доклад за колективни трудови договори и колективни трудови спорове в Република България през 2019 г., София, юни 2020 г. https://www.nipa.bg

НИПА (2021) Годишен доклад за колективни трудови договори в Република България през 2020 г., София, юни 2021 г. https://www.nipa.bg

НИПА(2022).Годишен доклад за колективните трудови договори през 2021 г., София, септември 2022 г. https://www.nipa.bg

НИПА(2022). Доклад за колективните трудови спорове в Република България 2021-2010 г.София, март 2022 г.https://www.nipa.bg

НСИ (без дата), Наблюдение на работната сила, ел. ресурс, достъпен на: https://nsi.bg/bg/content/3990/%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0

Проект BG05M9OP001-1.051-0003 УКРЕПВАНЕ НА КОЛЕКТИВНОТО ТРУДОВО ДОГОВАРЯНЕ (без дата), Секция „Аналитични разработки“, ел. ресурс, достъпен на: http://ktd.dostoentrud.org/index.php/analyzes

Рибарова Е.(съставител), В Иванова, В.Микова, Ив.Динев, Л.Костов,Л.Томев, M. Прохаска, Цв.Иванова (2022)Многонационалните компании в България 2014-2021.ИССИ на КНСБ.Фондация“Фридрих Еберт“ (он-лайн публикация)

Томев Л.(отг.ред), A. Aнгелова, A. Toдорова, В.Азарова ,В.Иванова, E. Рибарова, И. Динев, Л.Костов, O.Aтанасов, Цв.Събчева (2022), България в трудова Европа 2021(бенчмаркинг).ЕСИ. КНСБ, ИССИ, Фондация“Фридрих Еберт“.София.

Томев Л.(отг.ред.), В.Иванова, E.Рибарова, Л.Костов, М.Иванов, Н.Дскалова, Р.Антова, Т.Михайлова (2017), България в трудова Европа. (бенчмаркинг) ЕСИ.КНСБ.ИССИ.Фондация „Фридрих Еберт“.София

Markova, P. and E. Ribarova (2012). Transnational Tools and Social Dialogue in the enlarged Europe: The Case of Bulgaria. In: European Action on Transnational Company Agreements: a stepping stone towards internationalization of industrial relations. Ed. S. Leonardi. Rome, Italy.

Ribarova E. (2013) Industrial Relations Transformations in the Framework of the EU-standards: The Case of Bulgaria. -In: South-East Europe Review for Labour and Social Affaires. ETUI. N 1, 2013

Ribarova E. (2012) The social power of trade unions in the new market economies: why is it in decline? – IN: SEER Journal for labor and social affaires, in Eastern Europe, ETUI, N3, 2012, pp.295-302

Приложение 1: Протестни действия на КНСБ през 2022 г.

Национални протести:

Протестно шествие на пожарникарите (НСПС „Огнеборец“) към КНСБ срещу недостатъчните средства за възнаграждения в бюджета на МВР за 2022 г. и липсата на социален диалог при подготвяното преструктуриране на ведомството- 19.02.2022 г., в центъра на София и солидарно в цялата страна.
Протестно шествие на над 3 хил. енергетици в защита на работните си места, застрашени заради затварянето на ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград- 16.05.2022 г. ,гр. София, Министерство на околната среда, Министерски съвет, Народно събрание;
Протест на специалистите в библиотеките и читалищата в цялата страна, срещу малкия размер на средствата, предвидени за тяхното развитие в държавния бюджет за 2022 година.- 20.05.2022 г.;
Протестна акция с настояване за вдигане на доходите на работещите хора с актуализацията на бюджет 2022 г., като до служебния вход на Народното събрание бе разположена протестна палатка, а текстовете с конкретните предложения бяха връчени на депутати от почти всички парламентарни партии. – 23.06.2022 г., гр. София, до сградата на Народното събраниеПродължителност на акцията 8 дни.;
Протестна акция на Българската агенция по безопасност по храните към Федерацията на независимите синдикати в земеделието – КНСБ и НФЗГС – КТ „Подкрепа” за увеличение на средствата за работни заплати в БАБХ с 30% от 1 юли.- 06.07.2022 г., гр. София
Протест на пътно-строителните фирмиза незабавно изплащане на средствата за работни заплати в сектора,.27.07.2022 г.;гр. София, пред сградата на Народното събрание и шествие до Министерския съвет, като в страната бяха затворени за час 20 ключови пътни отсечки;
Национална протестна кампания на КНСБ „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“-19.09.2022 г., София, на т.нар. Триъгълник на властта
Национален протестен митинг и протестно автошествиена КНСБ и КТ „Подкрепа“ проведоха с настояване за по-високи доходи, приемане на бюджет 2023, подкрепа на енергийно уязвимите потребители в навечерието на зимния сезон, защита на синдикалните и трудови права на работещите хора-над 5 хиляди участника.- 11.11.2022 г, гр. София;
«Протестна синдикална елха»- протестна акция на КНСБ с искания за увеличение на минималната заплата, въвеждане на необлагаем минимум, ръст на възнагражденията прекратяване на антисиндикалните практики, криминализиране на деянията срещу правото на сдружаване, справедлив зелен преход. Представителите на КНСБ запознаха с исканията депутатите преди влизането им в сградата на парламента, основно за несъгласието си с липсата на нов бюджет за 2023 година. – 30.11.2022 г., гр. София, пред служебния вход на Народното събрание.

Регионални и браншови протести:

Протест на служителите от РЕМО „Етъра” – Габрово, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” – Севлиево и НЧ „Развитие-1870” – Севлиево към Независимата синдикална федерация „Култура” към КНСБ, с искане за увеличение с минимум 25-процентно на разходните стандарти за всички браншове от сферата на културата при окончателното гласуване на държавния бюджет за 2022 г.- 21.02.2022 г.;
Протест на медицински сестри и санитари от Шуменската многопрофилна болница в двора на лечебното заведение заради ниски заплати и неполучени допълнителни плащания. Протестът бе подкрепен от работещите в РЗИ и здравните работници в детските ясли и градини.- 09.06.2022 г., гр. Шумен;
Протест на лекари и медицински специалисти срещу ниското възнаграждение на труда им- 04.10.2022 г., гр. Велико Търново ,МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“;
Протестна акция на КНСБ с настояване за увеличение на работните заплати. 04.10.2022 г., гр. Русе;
Протестна акцияна КНСБ за по-високи доходи, достойни условия на труд и прекратяване на антисиндикалните практики – 05.10.2022 г., гр. Разград;
Протестна акция на КНСБ за по-високи доходи, достойни условия на труд и прекратяване на антисиндикалните практики – 05.10.2022 г., гр. Шумен;
Протестна акция на КНСБ с искане за повишаване на доходите, което да покрие инфлацията- 06.10.2022 г., гр. Благоевград, Централен площад.
Протестна акция на КНСБ (блокиране за около половин час движението на няколко стратегически улици) с искания за достойно заплащане, повишаване на заплатите, гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, справедлив зелен преход, ефективни мерки за овладяване ръста на инфлацията и излизане от икономическата криза. – 07.10.2022 г., гр. Пловдив,
Протестна информационна шатра, представяща исканията на КНСБ за по-високи доходи, подкрепа на енергийно уязвимите потребители в навечерието на зимния сезон, защита на синдикалните и трудови права на работещите хора14.10.2022 г.; гр. Габрово,
Протест на КНСБ за по-високи доходи и защита на работни места- блокиране на движението в центъра на Велико Търново.- 20.10.2022 г.;
Протестна акция на КНСБ с искания за по-високи доходи и достигане ди 80% покритие на КТД.. – 21.10.2022 г.; гр. Хасково;
Протест на медицински работници от Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Благоевград с за по-високи заплати и по-добри условия на труд (шествие по централните улици и блокиране на движението по кръговото кръстовище)- 02.11.2022 г.
Протест на работници в предприятие за специализирано медицинско оборудване „Ес Ти Еф Медикал Груп“ с участието на ФНСОЛП за защита на правото на достойни възнаграждения- 17.11.2022 г., гр. Сандански
Протестно шествие и митинг за по-високи доходи в гр. в Кърджали – 7.12.2022 г.
Протест на работещите в Агенция „Пътна инфраструктура“ към Синдикат „Пътно дело“ и нейните подразделения в страната с искания за увеличение с 30% на трудовите възнаграждения- пред тунел „Витиня“, като движението по магистрала «Хемус» бе затворено двупосочно 13.12.2022 г.;
Протест на работниците от „Автомагистрали-Черно море“–с искания държавата да им изплати дължимите 27,6 млн. лв. за извършения през 2021 г. ремонт на участък от автомагистрала „Тракия (затваряне за около час автомагистрала „Хемус“ в района на пътен възел „Белокопитово“).- 23.02.2022 г.
Протест на Работещите в „Автомагистрали – Черно море“ АД, град Шумен- на 13 април 2022 г. блокиране движението на следните места:
Град Русе – на Път I-II,Русе – Варна, кръгово кръстовище при километър 1+493 в град Русе; В протеста участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Айтоски проход – път III-208, на разклона на село Вресово, община Руен;
Ришки проход- път II-73, до разклона за село Риш, община Смядово;
Протест на работниците от „Автомагистрали-Черно море“- 20 и 21 април 2022 г. блокиране на движението на четири места – проходите Ришки и Айтоски, при пътен възел „Белокопитово“ и кръстовището на път I-7 с път II -74 до град Велики Преслав;

Приложение 2: Национални протестни акции за периода 2017- 2021 г. с организационната подкрепа на структурите на КНСБ

Национален протестен митинг на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“) към КНСБ – 14 октомври 2017 г., гр. София, пред Министерство на вътрешните работи.
Национален протестен митинг и шествие на КНСБ – 27.10.2017 г, гр. София,, пред Министерски съвет.
Национален протест на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи – 12 май 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на Съюза на инвалидите в България срещу разделението и проектозакона за личната помощ – 05 юли 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на Съюза на инвалидите в България срещу разделението и проектозакона за личната помощ – 27 юли 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на работещите в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ 2, гр. Раднево с искане за яснота за бъдещето на комплекса – 28 ноември 2018, гр. Раднево, пред Централно управление „Мини Марица-изток“.
Национален протест на Федерацията на синдикатите в здравеопазването – 07 октомври 2019 г., гр. София, пред Министерски съвет на РБългария.
Национален протест на служителите в Центровете за спешна медицинска помощ – 10.08.2021 г. на протест в столицата (пред сградата на Министерството на здравеопазването) и няколко големи града в България.
Протест на служителите в „Автомагистрали Черно море“ АД, гр. Шумен.
Протеста на 13.08.2021 г. в София пред МС, АМ Тракия, АМ Хемус, Русе
Протест пред Областна управа Шумен на 18.08.2021 година
Протест на 20.08.2021 година в Шумен, Русе и Бургас
Протест в София пред МС на 01.09.2021 г.
Протест в София пред МРРБ на 05.10. 2021 г.
Национален протестен митинг – шествие под надслов „В защита на енергийната независимост на България. Нищо не се решава за нас без нашия глас!“ – 13.10.2021 г. гр. София пред Министерски съвет на Р. България. Организатори – КНСБ (ФНСМ и НФЕ и др. индустриални федерации) и КТ „Подкрепа“.
Национален протест срещу драстичното увеличаване на цената на електроенергията – 19 октомври 2021 г., 12 ч пред Министерски съвет. Организатори: КНСБ, КТ „ПОДКРЕПА“, АИКБ, БСК, БТПП и др.

[1] Проф. Кръстьо Петков, тогава председател на КНСБ, е избран през май 1997 г. за председател на ОБТ и излиза в неплатен отпуск до редовния конгрес на конфедерацията през декември 1997 г.

5 По данни от преброяването на синдикалните членове и данни на НСИ

[3] По данни от преброяването на работодателските организации, 2020 г.

[4] По данни на КНСБ

[5] От 2022 г. се преименува на Институт за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО)

[6] На основа на годишните доклади на ИССИ за 2015-2022 год.

[7] Данните за общия обхват са приблизителни, тъй като има предприятия и работници, за които действат повече от един КТД-например отраслов/браншов и предприятие, отраслов/браншов и общински, общински и предприятие/организация, отраслов/браншов, общински и предприятие/организация

[8] В секторни КТД се включват отраслови, браншови и КТД в рамките на компании/ организации/ административни структури с национален обхват

[9] https://www.nipa.bg

[10] По данни на КНСБ

[11] Примери за това са: правителството на ОДС(1997-2001), в което министър на труда и социалната политика е бивш заместник –председател на КНСБ, а ръководител на Националната агенция по заетостта-бивш вицепрездент на КТ“Подкрепа“; правителството на Национално движение „Симеон Втори“(НДСВ)-2001-2005, във втория етап на управлението му-2003-2005 г., когато министър на труда и социалната политика е бивш сътрудник на КНСБ; първото правителство на Граждани за европейско развитие на България(ГЕРБ)-2009-2013, в което министър на труда и социалната политика е бивш конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“; правителството на БСП и ДПС от 2013-2014, в което вицепремиер по икономическата политика е бивш сътрудник на КНСБ.. Бивши ръководители на структури и сътрудници в КНСБ са били в различни периоди депутати от БСП, СДС, ГЕРБ и други, а на КТ“ Подкрепа“- от СДС, ГЕРБ, Обединени патриоти, както и от Има такъв народ (ИТН).

[12] СРБ вече е преобразувана в Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), в резултат на сливане с бившата Българска международна бизнес асоциация (БИБА)

[13] Например . изпълнявания от ДАЗД, Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ през 2020- 2022 г. проект „Укрепване на системата за закрила на детето в България чрез изграждане на капацитета на професионалисти от сферите на социалните услуги, образованието и полицията“ (Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете, без дата).

[14] КНСБ разчита на експертизата на самостоятелно обособения Институт за социални и синдикални изследвания и обучение; КТ „Подкрепа“ разчита на действащия в нейната структура (т.е. без самостоятелна юридическа регистрация) Институт за насърчаване на трудовата и екологична защита (СИНТЕЗ).

[15] Например проекта „вХОД ДОБРОВОЛЕЦ“ на Съюза на транспортните синдикат в България за популяризиране на младежко доброволчество сред лица на възраст 18- 29 години чрез изграждане на знания и умения за социална активност. Проектът се реализира през 2020 г. с партньорската организация „Европейско бъдеще“ и с подкрепата на представители на чета „РодАна“ и „Ария България“ (СТСБ, 2020).

[16] През декември 2022 г. новоучреденият Младежкия център към Федерация Лека промишленост и Синдикат „Бира, храни и напитки“ посещава Център за специална образователна подкрепа на младежи в гр. Сливен с цел дарителство (КНСБ, 2022г).

[17] В края на 2021 г. Регионалният съвет (РС) на КНСБ – Габрово и СНЦ „Младежки форум 21 век” към КНСБ организират дарение за Дневния център за деца и младежи с увреждания в Габрово (Младежки форум 21 век, 2021б). През същата година РС на КНСБ в Плевен подкрепя активността на младежи в неравностойно положение от „Защитено жилище за възрастни хора с умствена изостаналост“ в гр. Плевен, като популяризира изработваните продукти сред обществото с цел набиране на средства. (Младежки форум 21 век, 2021г). През 2019 г. РС на КНСБ– Габрово и Областният съвет на БЧК– Габрово реализират информационно-обучителна кампания на тема „Безопасност и здраве при работа. Оказване на първа помощ на работното място”. Кампанията се провежда в Дневен център за деца и младежи с увреждания– Габрово и Дом за пълнолетни лица с физически увреждания– Габрово (Младежки форум 21 век, 2021в).

[18] Етнофестивалът не се състои по изключение през годините след настъпване на Ковид 19, но се очаква неговото повторно стартиране.

[19] Съставлявано от адв. Николай Хаджигенов, проф. Велислав Минеков и Арман Бабикян

[20] В програмата на КНСБ за периода 2022- 2027 г. е поставена задачата правото на колективно договаряне и правото на информиране и консултиране да бъдат обявени за конституционни права, вкл. и за държавните служители. В България са налични две категории работещи в държавната администрация (работници и служители по Кодекса на труда и държавни служители по Закона за държавния служител, което налага договаряне с различно правно основание. Колективното договаряне по Кодекса на труда обаче е трудно приложимо за държавната администрация, а в Закона за държавния служител не е предвидено колективно договаряне. Към момента договарянето за държавните служители се случва на базата на споразумения/договори за държавните служители със съответния о

1. Развитие на синдикатите в историческа перспектива

преход от тоталитарно към демократично общество и държава;
преход от централизирана планова икономика към пазарна икономика;
промени в много аспекти на социалната политика;
промени в нагласите и ценностите на гражданите.

Синдикатите и политическите промени

1.2. Икономическа и социална трансформация и индустриални отношения

Намаляване числеността и плътността на синдикатите и на работодателските организации;
Дерегулация на индустриалните отношения и децентрализиране на колективните преговори и договаряне;
Въпреки това, все още ролята на тристранното и на двустранното партньорство на национално и секторно равнище е твърде силна.

1.3. Исторически преглед на траекторията на синдикатите в България

Таблица 1: Синдикална плътност по години

Година	Синдикална плътност (в % към броя наети)
1990	80%
1993	42 %
1999	30%
2003	22%
2007	20%
2011	16%
2016	16%
2020	15%
2022	15%

Източник: ИССИО

В България има две национално представителни синдикални конфедерации.

Двете конфедерации са членове на европейската и международната конфедерация на профсъюзите (ЕКП и МКП).

Преглед на колективните преговори и договаряне в България

1.4.1.Работодателски организации

Социален диалог

Основни тенденции в колективните преговори и договаряне

Таблица 2 Обхват/покритие с КТД по години^{^[6]}

Година	Обхват с КТД (общо)^{^[7]}	Обхват със секторни КТД
2015	<30%	липсват данни
2016	<30%	липсват данни
2017	30%	липсват данни
2018	30%	липсват данни
2019	30%	23, 8%
2020	30%	23,6%
2021	30%	23%
2022	30%	22,7%

Източник: ИССИО

Таблица 3 Обхват /покритие със секторни КТД^{^[8]} (за някои сектори) по години

А. Индустрия и друго производство
	2019	2020	2021	2022
а. Миннодобивна индустрия	59%	68,6%	67,8%	66%
б. Преработваща индустрия-общо			4,2 %	0,9%
б 1. Целулозно- хартиена индустрия	30%
б 2. Пиво производство	100%	100%	100%	100%
в. Селско, горско и рибно стопанство- общо			7,7%	9,3%
в1 Горско стопанство	70-100%	39%
г. Строителство			1,6%	1,4%
Б. Услуги и свързано с тях производство
д. Производство и снабдяване с енергия	45%	58,7%	56,2%	53,4%
е. Водоснабдяване канализация и преработка на отпадъци-общо		38%	36,1%	36,6%
е 1 Водоснабдяване и канализация	58%	85%	76,7%	77,5%
ж. Транспорт- общо
ж1 Ж.п.транспорт	50%
ж 11 Пътнически ж.п. транспорт	99%
з. Пощенски услуги	45%
и. Търговия , туризъм , други услуги
з1 Хотелиерство и ресторантьорство			1,8%	1,2%
В. Бюджетни сектори
и. Държавно управление
и1 Администрация, изследвания и обучение за селското стопанство	70-97 %
и2 Администрация за социално подпомагане	55%
й. Образование -общо	59%	58,4%	62,3%	66,7%
й1 Предучилищно и средно образование	75%	75%	85%	83%
к. Култура-общо		25,7%	20,8%	17,7%
к1 Артистични, творчески и др. дейности		72,6%	57,9%	50,11%

Източник: ИССИО

Таблица 4 Обхват/покритие с КТД на равнище предприятие^{^[9]}

Година	Обхват/покритие с КТД (общо за страната)
2011	14,1%
2012	15,6%
2013	15%
2014	14,5%
2015	14,1%
2016	14%
2017	14 %
2018	15,3%
2019	15,3%
2020	15,9%
2021	15,6%

Източник: НИПА

Колективни трудови спорове

Таблица 5 Колективни трудови спорове (КТС)

Година	Брой КТС	Брой участващи работници
2010	19	33071
2011	13	50984
2012	15	41479
2013	10	20798
2014	10	34483
2015	24	32219
2016	22	91627
2017	13	65563
2018	9	17983
2019	7	8649
2020	3	1674
2021	7	4785

Източник: НИПА

1.5. Въздействието на кризата Covid 19 върху синдикалното движение

2. Правен и политико-икономически контекст за синдикатите

2.1 Правна и институционална рамка за синдикатите

Свободно и по избор образуване на синдикални организации. Това означава право на синдикалните лица да образуват синдикални организации, каквито те решат и когато те решат;
Не се изисква от никого предварително разрешение за образуването на синдикална организация;
Доброволно встъпване и излизане от синдикалната оргнизация;
Свободно осъществяване на дейността на синдикалните организации в рамките на закона;
Единственото ограничение на субектите на това право е да се съобразят с устава на съответната синдикална организация.

Участие в подготовка на вътрешните актове на предприятието- чл.37 КТ;
Участие в обсъждане на трудови и осигурителни въпроси- чл.42 КТ;
Представителство пред съда- чл.45 КТ.

Наред с посочените общи права синдикалните организации имат и други права:

Участие във воденето на колективните преговори и сключване на колективни трудови договори;
Участие в уреждането в осъществяването на държавния контрол за спазване правната уредба на трудовите правоотношения;
Участието в уреждането на колективните трудови спорове и управлението на правото на стачка.

Членски състав: синдикалната организация трябва да има най- малко 50 хиляди членове;
Присъствие в една четвърт от дейностите, определени с код до втори знак от Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, с членуващи не по-малко от 5% от заетите лица във всяка икономическа дейност или най-малко 50 организации с не по-малко от 5 членове във всяка икономическа дейност;
да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган;
да има качество на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49, ал. 1 най-малко три години преди подаването на искането за признаване на представителност.

Основно място в правната уредба, регламентираща тристранното сътрудничество, заема Кодекса на труда.

Общото в техния състав се изразява в няколко посоки:

всички те имат тристранен състав. Те се състоят от представители на изпълнителната власт, синдикатите и работодателските организации;
в тях се включват синдикалните и работодателските организации, които са признати за представителни;
съотношението между представителите на участниците в него е 1:1:1. Ето защо, колкото повече синдикални и работодателски организации са представителни, толкова пъти повече на брой техни представители участват в тристранното сътрудничество. Те образуват работодателската или синдикалната страна в тристранното сътрудничество, наред със страната, съставена от представителите на изпълнителната власт.

Споровете за доброволно уреждане са три вида:

Непосредствени преговори между страните- в тази фаза законът задължава работещите да предявят исканията си писмено. Когато непосредствените преговори на това ниво завършат успешно, се счита, че колективният трудов спор е уреден, като е намерено взаимно приемливо за страните решение.
Посредничеството- това е способ за доброволно уреждане на колективни трудови спорове от страните по спора със съдействието на трето лице- посредник, което не решава спора по същество. Към него страните могат да прибягнат, когато не се постигне споразумение при непосредствените преговори или някоя от страните откаже да преговаря. Тогава всяка от страните може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/или доброволен арбитраж от Националния институт за помирение и арбитраж (НИПА) към Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и/или от синдикати, работодателски организации и отраслови министерства и държавни институции.
Доброволен трудов арбитраж- той може да се приложи, когато въпреки съдействието чрез посредничеството не се постигне съгласие между страните по спорните въпроси. Чрез него се урежда колективните трудови спорове посредством предаването им за разглеждане от независима неутрална трета страна (орган), но за разлика от посредника, арбитражът решава спорът по същество, а решението му е окончателно и задължително за двете страни.

Закон за уреждане на колективните трудови спорове – за стачките
Закон за събранията, митингите и манифестациите – за протестите

Към момента правната рамка обхваща 14 члена с общо 39 алинеи.

по-продължителен период за отчитане на сумираното изчисляване на работното време(чл.142, ал.4 КТ);
по-голяма продължителност на извънредния труд в чл.146, ал.2 КТ.

В чл. 51 на КТ са уредени три равнища на договаряне- по предприятия, браншове, отрасли и по общини.

2.2. Политико- икономически контекст за синдикатите

2.2.1 Връзки с политически партии

2.2.2 Синдикални политики и връзки с държавни институции

2.2.3.Връзки с работодателските организации

2.2.4. Международни синдикални и междуинституционални връзки

Предложената Пътна карта е насочена главно в няколко посоки:

Проучвателни дейности на добри практики и състоянието на КТД в България и други страни от ЕС;
Действия, насочени към повишаване на капацитета на социалните партньори и държавните институции;
Действия, насочени към анализ на състоянието на КТД преди, по време и след транспониране на Директивата за МРЗ;
Действия, насочени към промяна на законодателството в България във връзка с Директивата за МРЗ;
Действия, насочени към промяна на административни изисквания във връзка договарянето и контрола на КТД;
Действия, насочени към информиране за състоянието КТД на национални и европейски органи, включително и организации на социални партньори;
Действия, насочени към информиране на обществеността във връзка с действията преди, по време и след транспониране на Директивата за МРЗ.

3. Синдикални стратегии

3.1. Организационни стратегии за привличане на членове

3.2.1. Тристранно и двустранно партньорство в отраслите и браншовете

3.2.2. Двустранното социално партньорство

3.2.3. Партньорство в рамките на общините

3.2.4. Европейски измерения на социалния диалог

4. Синдикати, гражданско общество и социални движения

4.1.1. Връзки с организирано гражданско общество и неправителствени организации

Връзките на синдикатите с гражданското общество се осъществяват по няколко основни направления.

Връзки с организации, с които членския състав частично се припокрива и /или има съвпадения на някои от интересите, ценностите и целите (младежки и студентски организации, женски организации, организации на пенсионери, безработни, лица с увреждания, социално слаби и др.);
Връзки с организации на заети, които не са наемни работници, но с които синдикатите също споделят общи ценности, цели и др.(организации на самонаети и свободни професии, съсловни и творчески съюзи, занаятчийски организации, кооперативни организации, организации на селскостопански производители, на дребни предприемачи и др.);
Връзки с организации, които изразяват и защитават обществени интереси в широк спектър, които по косвен начин засягат и интересите на наемните работници (сдружения на потребители, пациентски организации, екологични организации и др.);
Връзки с благотворителни организации. Синдикатите осъществяват и самостоятелно социална и благотворителна дейност, но поддържат и връзки с НПО, които имат благотворителни цели;
Връзки с научни организации, технологични сдружения и др. Синдикатите поддържат връзки както с НПО, които осъществяват научни изследвания, анализи, приложна дейност с цел внедряване на нови технологии, професионално обучение, така и с държавни и частни университети и научни институти от БАН, извън качеството им на работодатели, до колкото държавните университети и БАН, макар че се финансират предимно от бюджета, имат права на академична автономия и самоуправление.

Защита на жените като работници и пълноправни членове на обществото

Образование

професионалното образование и обучение (ПОО) като шанс за подкрепа на отпадналите от образователната система и ученето на възрастните в контекста на потребностите на пазара на труда (СБУ, без дата)
инструментите за формиране на (европейски) ценности в учащите се (СБУ, 2019а)
мерките за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства (43, 48) и децата от имигрантски семейства (Сдружение „Образование без граници- БГ2012“, 2014)
осъвременяване на учебната програма (вкл. включването на дисциплината „Гражданско образование“) (Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, 2013).

Научни изследвания

Младежки политики

Борба със сивата икономика

Дарителство и социална подкрепа

Детско творчество

Екология

4.1.2. Връзки със социални движения и участие в граждански протести

Стачната готовност през 2016 г. в детските градини на община Димитровград поради липса на увеличение на трудовите възнаграждения (КНСБ, 2016);
Стачната готовност на работещите в Българските държавни железници от началото на 2011 г., сред причините за която е и ненавременното изплащане на заплатите (Нова.бг, 2011);

Източници

І. Цитирани източници

КНСБ (2022д).Отчетен доклад на КС на КНСБ, Девети конгрес 10-11 май 2022 г.София. 2022

НИПА (без дата), База данни, ел. ресурс, достъпен на: https://www.nipa.bg/%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8/

Investor (2013), 2013 г.- годината на протестите, ел. ресурс, достъпен на: https://www.investor.bg/a/0-nachalo/164114-2013-g-godinata-na-protestite/2

ІІ.Други използвани изтоници

Евгениев, Е. (2021) Индустриални отношения. Реалности и перспективи.София

Мръчков, В. (2012), Трудово право, Изд. Сиби.София

НИПА(2022).Годишен доклад за колективните трудови договори през 2021 г., София, септември 2022 г. https://www.nipa.bg

НИПА(2022). Доклад за колективните трудови спорове в Република България 2021-2010 г.София, март 2022 г.https://www.nipa.bg

Ribarova E. (2013) Industrial Relations Transformations in the Framework of the EU-standards: The Case of Bulgaria. -In: South-East Europe Review for Labour and Social Affaires. ETUI. N 1, 2013

Приложение 1: Протестни действия на КНСБ през 2022 г.

Национални протести:

Протестно шествие на пожарникарите (НСПС „Огнеборец“) към КНСБ срещу недостатъчните средства за възнаграждения в бюджета на МВР за 2022 г. и липсата на социален диалог при подготвяното преструктуриране на ведомството- 19.02.2022 г., в центъра на София и солидарно в цялата страна.
Протестно шествие на над 3 хил. енергетици в защита на работните си места, застрашени заради затварянето на ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград- 16.05.2022 г. ,гр. София, Министерство на околната среда, Министерски съвет, Народно събрание;
Протест на специалистите в библиотеките и читалищата в цялата страна, срещу малкия размер на средствата, предвидени за тяхното развитие в държавния бюджет за 2022 година.- 20.05.2022 г.;
Протестна акция с настояване за вдигане на доходите на работещите хора с актуализацията на бюджет 2022 г., като до служебния вход на Народното събрание бе разположена протестна палатка, а текстовете с конкретните предложения бяха връчени на депутати от почти всички парламентарни партии. – 23.06.2022 г., гр. София, до сградата на Народното събраниеПродължителност на акцията 8 дни.;
Протестна акция на Българската агенция по безопасност по храните към Федерацията на независимите синдикати в земеделието – КНСБ и НФЗГС – КТ „Подкрепа” за увеличение на средствата за работни заплати в БАБХ с 30% от 1 юли.- 06.07.2022 г., гр. София
Протест на пътно-строителните фирмиза незабавно изплащане на средствата за работни заплати в сектора,.27.07.2022 г.;гр. София, пред сградата на Народното събрание и шествие до Министерския съвет, като в страната бяха затворени за час 20 ключови пътни отсечки;
Национална протестна кампания на КНСБ „Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата“-19.09.2022 г., София, на т.нар. Триъгълник на властта
Национален протестен митинг и протестно автошествиена КНСБ и КТ „Подкрепа“ проведоха с настояване за по-високи доходи, приемане на бюджет 2023, подкрепа на енергийно уязвимите потребители в навечерието на зимния сезон, защита на синдикалните и трудови права на работещите хора-над 5 хиляди участника.- 11.11.2022 г, гр. София;
«Протестна синдикална елха»- протестна акция на КНСБ с искания за увеличение на минималната заплата, въвеждане на необлагаем минимум, ръст на възнагражденията прекратяване на антисиндикалните практики, криминализиране на деянията срещу правото на сдружаване, справедлив зелен преход. Представителите на КНСБ запознаха с исканията депутатите преди влизането им в сградата на парламента, основно за несъгласието си с липсата на нов бюджет за 2023 година. – 30.11.2022 г., гр. София, пред служебния вход на Народното събрание.

Регионални и браншови протести:

Протест на служителите от РЕМО „Етъра” – Габрово, Исторически музей – Севлиево, Художествена галерия „Асен и Илия Пейкови” – Севлиево и НЧ „Развитие-1870” – Севлиево към Независимата синдикална федерация „Култура” към КНСБ, с искане за увеличение с минимум 25-процентно на разходните стандарти за всички браншове от сферата на културата при окончателното гласуване на държавния бюджет за 2022 г.- 21.02.2022 г.;
Протест на медицински сестри и санитари от Шуменската многопрофилна болница в двора на лечебното заведение заради ниски заплати и неполучени допълнителни плащания. Протестът бе подкрепен от работещите в РЗИ и здравните работници в детските ясли и градини.- 09.06.2022 г., гр. Шумен;
Протест на лекари и медицински специалисти срещу ниското възнаграждение на труда им- 04.10.2022 г., гр. Велико Търново ,МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов“;
Протестна акция на КНСБ с настояване за увеличение на работните заплати. 04.10.2022 г., гр. Русе;
Протестна акцияна КНСБ за по-високи доходи, достойни условия на труд и прекратяване на антисиндикалните практики – 05.10.2022 г., гр. Разград;
Протестна акция на КНСБ за по-високи доходи, достойни условия на труд и прекратяване на антисиндикалните практики – 05.10.2022 г., гр. Шумен;
Протестна акция на КНСБ с искане за повишаване на доходите, което да покрие инфлацията- 06.10.2022 г., гр. Благоевград, Централен площад.
Протестна акция на КНСБ (блокиране за около половин час движението на няколко стратегически улици) с искания за достойно заплащане, повишаване на заплатите, гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд, справедлив зелен преход, ефективни мерки за овладяване ръста на инфлацията и излизане от икономическата криза. – 07.10.2022 г., гр. Пловдив,
Протестна информационна шатра, представяща исканията на КНСБ за по-високи доходи, подкрепа на енергийно уязвимите потребители в навечерието на зимния сезон, защита на синдикалните и трудови права на работещите хора14.10.2022 г.; гр. Габрово,
Протест на КНСБ за по-високи доходи и защита на работни места- блокиране на движението в центъра на Велико Търново.- 20.10.2022 г.;
Протестна акция на КНСБ с искания за по-високи доходи и достигане ди 80% покритие на КТД.. – 21.10.2022 г.; гр. Хасково;
Протест на медицински работници от Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) в Благоевград с за по-високи заплати и по-добри условия на труд (шествие по централните улици и блокиране на движението по кръговото кръстовище)- 02.11.2022 г.
Протест на работници в предприятие за специализирано медицинско оборудване „Ес Ти Еф Медикал Груп“ с участието на ФНСОЛП за защита на правото на достойни възнаграждения- 17.11.2022 г., гр. Сандански
Протестно шествие и митинг за по-високи доходи в гр. в Кърджали – 7.12.2022 г.
Протест на работещите в Агенция „Пътна инфраструктура“ към Синдикат „Пътно дело“ и нейните подразделения в страната с искания за увеличение с 30% на трудовите възнаграждения- пред тунел „Витиня“, като движението по магистрала «Хемус» бе затворено двупосочно 13.12.2022 г.;
Протест на работниците от „Автомагистрали-Черно море“–с искания държавата да им изплати дължимите 27,6 млн. лв. за извършения през 2021 г. ремонт на участък от автомагистрала „Тракия (затваряне за около час автомагистрала „Хемус“ в района на пътен възел „Белокопитово“).- 23.02.2022 г.
Протест на Работещите в „Автомагистрали – Черно море“ АД, град Шумен- на 13 април 2022 г. блокиране движението на следните места:
Град Русе – на Път I-II,Русе – Варна, кръгово кръстовище при километър 1+493 в град Русе; В протеста участва и президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Айтоски проход – път III-208, на разклона на село Вресово, община Руен;
Ришки проход- път II-73, до разклона за село Риш, община Смядово;
Протест на работниците от „Автомагистрали-Черно море“- 20 и 21 април 2022 г. блокиране на движението на четири места – проходите Ришки и Айтоски, при пътен възел „Белокопитово“ и кръстовището на път I-7 с път II -74 до град Велики Преслав;

Национален протестен митинг на Национален синдикат на пожарникарите и спасителите „Огнеборец“ (НСПС „Огнеборец“) към КНСБ – 14 октомври 2017 г., гр. София, пред Министерство на вътрешните работи.
Национален протестен митинг и шествие на КНСБ – 27.10.2017 г, гр. София,, пред Министерски съвет.
Национален протест на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи – 12 май 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на Съюза на инвалидите в България срещу разделението и проектозакона за личната помощ – 05 юли 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на Съюза на инвалидите в България срещу разделението и проектозакона за личната помощ – 27 юли 2018 г., гр. София, пред Министерски съвет на Р. България.
Протест на работещите в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ 2, гр. Раднево с искане за яснота за бъдещето на комплекса – 28 ноември 2018, гр. Раднево, пред Централно управление „Мини Марица-изток“.
Национален протест на Федерацията на синдикатите в здравеопазването – 07 октомври 2019 г., гр. София, пред Министерски съвет на РБългария.
Национален протест на служителите в Центровете за спешна медицинска помощ – 10.08.2021 г. на протест в столицата (пред сградата на Министерството на здравеопазването) и няколко големи града в България.
Протест на служителите в „Автомагистрали Черно море“ АД, гр. Шумен.
Протеста на 13.08.2021 г. в София пред МС, АМ Тракия, АМ Хемус, Русе
Протест пред Областна управа Шумен на 18.08.2021 година
Протест на 20.08.2021 година в Шумен, Русе и Бургас
Протест в София пред МС на 01.09.2021 г.
Протест в София пред МРРБ на 05.10. 2021 г.
Национален протестен митинг – шествие под надслов „В защита на енергийната независимост на България. Нищо не се решава за нас без нашия глас!“ – 13.10.2021 г. гр. София пред Министерски съвет на Р. България. Организатори – КНСБ (ФНСМ и НФЕ и др. индустриални федерации) и КТ „Подкрепа“.
Национален протест срещу драстичното увеличаване на цената на електроенергията – 19 октомври 2021 г., 12 ч пред Министерски съвет. Организатори: КНСБ, КТ „ПОДКРЕПА“, АИКБ, БСК, БТПП и др.

5 По данни от преброяването на синдикалните членове и данни на НСИ

[3] По данни от преброяването на работодателските организации, 2020 г.

[4] По данни на КНСБ

[5] От 2022 г. се преименува на Институт за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО)

[6] На основа на годишните доклади на ИССИ за 2015-2022 год.

[9] https://www.nipa.bg

[10] По данни на КНСБ

[19] Съставлявано от адв. Николай Хаджигенов, проф. Велислав Минеков и Арман Бабикян

рган по назначаване на основание чл. 9 от Закона за задълженията и договорите (ФНСДУО, 2017).

Pages

Categories